Решение № 10534 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2010 г.

Решение № 10534 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Диляна Веселинова Цекова - Динева, гр. Дупница против Решение № 37/28.01.2010 г, постановено по адм. д. № 572/2009 г, по описа на Административен съд - Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от РДНСК Кюстендил. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Диляна Цекова - Динева против Заповед № ДК-02-КН-28/08.10.2009 г. на началника на РДНСК - Кюстендил, с която заповед на основание чл. 225, ал. 3 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Тоалетна", изпълнен в УПИ VII-155, кв. 17 по плана на с. Джерман. Съдът е потвърдил Заповед № РД-ДК-02-КН-28/08.10.2009 г. Според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат доводи, че "не се касае за ново строителство", а за извършване на ремонт при което не се изисква разрешение за строеж. Твърди се също, че са налице условията за търпимост по § 16, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Установява се от доказателствата по делото процесния строеж е изграден през 1974 г, като през 2008 г. жалбоподателката е подменила стените с новите бетонови блокчета "Итонг" и е монтирала нов покрив, измазала е стените, което означава, че извършения ремонт следва да се квалифицира като основен по т. 42, на § 5 от ДР на ЗУТ, а не като текущ отговарящ на определението по т. 43, на § 5 от ДР на ЗУТ, и че същия е извършен без разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 ЗУТ. Правилно съдът не е възприел издаденото удостоверение за търпимост. Според чл. 119, ал. 7, действала към 1974 г., ями на клозети на жилищни сгради в дворната част трябва да отговарят на съответните технически и санитарни изисквания. В настоящия случай, септичната яма се намира на по-малко от 3 м от съседния УПИ. Според действащата към 1974 г. разпоредба на чл. 121, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ (отм.) разстоянието от регулационните линии на съседните парцели трябва да е най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна регулационна линия към съседите. Аналогична е и разпоредбата на сега действащия чл. 47, ал. 2 от ЗУТ. Видно е, че при изграждането на въпросната тоалетна не са спазени техническите и санитарните изисквания за разстояние от съседните урегулирани поземлени имоти, съществували към момента на изграждането, нито към настоящия момент. Самите изисквания за спазване на отстояние минимум 3 м. при изграждането на външни тоалетни, септични ями и други свободно разположени второстепенни постройки са съществували още при действието на Строителните правила и норми за изграждане на населените места по Закона за плановото изграждане на населените места. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав