Решение № 2358 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2020 г.

Решение № 2358 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ против Решение № 1190 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12676/2019 г. по описа на Административен съд – София град.

За съвместно разглеждане в касационното производство е присъединена и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна против Определение № 4550 от 23.06.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск, или, евентуално –да присъди размер на претендираните вреди, ориентиран към минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено пред първостепенния съд и пред касационната инстанция. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Частният жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, твърди неправилност на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, с което молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, той - и ответник по частната жалба, КЕВР, се представлява от юрк. Лефтерова, която поддържа касационната жалба и оспорва частната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение, съответно – правилност на определението в частта за разноските по съображения, подробно развити в касационната жалба, в отговор на частната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът по касация, той – и частен жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД), редовно призован, се представлява от адв. Георгиева, която оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа предявената от доверителя й частна жалба. По същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение и неправилност на определението в частта за разноските по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба, в частната жалба и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната и частната жалби за допустими като предявени срещу обжалваеми съдебни актове от надлежни страни, за които атакуваните решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, съответно - по чл. 230 от АПК.

1. По касационната жалба:

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 404/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № 404 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по НАХД № 1474/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 404/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № 404/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по КНАХД № 119/2016 г. на Административен съд Габрово, заедно със законната лихва тази главница, считано от 17.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лв. съдебни разноски. С решението си АССГ е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. като неоснователна.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление № НП-404/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/ на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. Варна (сега "Електроразпределение Север" АД), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 85 от 16.02.2016 г., постановено по НАХД № 1474/2015 г. по описа на Районен съд - Габрово, е отменено изцяло. Решението на РС - Габрово е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 138 от 17.05.2016 г. постановено по КНАХД № 119/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни (л. 202 и л. 203) в производството по НАХД № 1474/2015 г. по описа на РС Габрово. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 27 от адм. дело № 12676/2019 г. по описа на АССГ и л. 30 от присъединеното адм. дело № 7166/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 404 от 17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка (л. 28-30 от адм. дело № 12676/2019 г. по описа на АССГ и л. 31-ЗЗ от присъединеното адм. дело № 7166/2019 г. по описа на АССГ) с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната инстанция.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

По горните съображения АССГ е уважил предявения от "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна иск в пълен размер и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 2712 лв., представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, както и разноски по делото в размер на от 553, 81 лв. Съдът е уважил своевременното направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото производство и е отхвърлил претенцията за разноски за разликата от 553, 81 лв. до пълния предявен размер от 842 лв. като неоснователна.

Съдебното решение е частично неправилно.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Според правната доктрина водещи при определяне съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Правилно съдът е счел, че макар в производството пред районния съд и пред АС- Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите / представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ / касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство /първа инстанция и касация /.

Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението по отношение присъдените суми следва да бъде частично отменено.

С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) сума в общ размер над 1000 лв. (т. е. над 500 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на процесното НП № НП-404/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР) до пълния предявен общ размер от 2712 лв. главница за двете инстанции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, а в останалата присъдена част от общо 1000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2016 г. до окончателното й изплащане съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 260 лв.

2. По частната жалба:

Предявената от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 4550 от 23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 12676/2019 г. по описа на Административен съд – София град частна жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение молбата от 09.03.2020 г. на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 1190 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12676/2019 г. в частта за разноските.

За да стигне до този правен извод, АССГ e приел за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 396 лв., платено за защита по адм. дело № 7166/2019 г. по описа на АССГ (прекратено и присъединено към адм. дело № 12676/2019 г. по описа на АССГ), тъй като двете искови молби за разгледани в едно съдебно производство.

С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, съобразно правилата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за сумата от 292 лв. каквото искане е формулирал процесуалния представител на търговското дружество в съдебното заседание, проведено на 18.01.2021 г. (л. 63).

Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски пред ВАС, с оглед изхода на спора, е неоснователна и не следва да бъде уважена.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,