Решение № 4997 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2017 г.

Решение № 4997 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба П. В. С., от гр. С., чрез пълномощника му адв. Павлов, против Решение № 11109/21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2171/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му за обявяване нищожността на решение по т. 12.1 от Протокол № 8 от заседанието на Висш съдебен съвет (ВСС), проведено на 19.02.2015 г., с което е възстановен на длъжност "съдия" в Софийски районен съд (СРС). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение на ВСС бъде обявено за нищожно. Претендират се разноски. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за необоснованост и неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. В. С., с която се иска обявяване на нищожността на решение по т. 12.1 от Протокол № 8 от заседанието на Висш съдебен съвет (ВСС), проведено на 19.02.2015 г., с което е възстановен като "съдия" в Софийски районен съд на основание чл. 231 ЗСВ, поради приключило срещу него наказателно производство по КНД № 515/2014 г. на ВКС, II наказателно отделение, с оправдателна присъда, считано от датата на вземане на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение не страда от пороци, които биха могли да обусловят неговата нищожност и да препятстват настъпването на целените от закона правни последици по смисъла на чл. 146 АПК. Изложени са съображения, че оспореният акт на ВСС е законосъобразен, издаден е от компетентен орган в съответствие с чл. 160 ЗСВ, в предвидената от закона форма, като е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, не противоречи на целта на закона и са спазени административнопроизводствените правила. Развил е съображения, че с решението си да възстанови жалбоподателя на длъжността, която е заемал преди отстраняването, органът в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК е взел решение, с което е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Решението е правилно. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни съображения, че жалбоподателят е повишен в длъжност с решение на ВСС по т. 13.3.110 от протокол № 51 от заседанието проведено 10.12.2009 г., считано от датата на встъпване в длъжност. На 08.04.2010 г. след повдигнато обвинение от Софийска градска прокуратура за престъпление по чл. 304а НК, с решение на ВСС по т. 4 на протокол № 14 от заседанието проведено на 08.04.2010 е отстранен от длъжност. Към този момент встъпването в длъжност не е било удостоверено писмено пред административния ръководител на Софийски градски съд (СГС) съгласно чл. 161, ал. 2 ЗСВ. Тоест, не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на правоотношението. Началният момент на изпълнението съгласно чл. 161, ал. 3 от ЗСВ настъпва със съгласието на кандидата да приеме назначението. Правилен е извода на първата инстанция, че реда на чл. 161 ЗСВ е спазен и предвидения фактически състав е изпълнен към монета на подписване на акта за встъпване в длъжност, а именно 18.03.2015 г. Основателен е извода на съда, че в решението на ВСС за отстраняване от длъжност, е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като е отбелязано отстраняване от СГС, а към този момент той все още е заемал длъжността на съдия в СРС. С. се с това и с нормата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, с решение по т. 12.1 от Протокол № 8 от заседанието на Висш съдебен съвет (ВСС), проведено на 19.02.2015 г., ВСС възстановява жалбоподателя на длъжността, която е заемал към момента на отстраняването му. От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на предоставената му власт, като не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК и обявяване на неговата нищожност. Органът правилно е възстановил П. В. С. на длъжността, която е заемал, като същевременно му предоставя възможност да встъпи в длъжността, за която се е класирал. По този начин е постигната целта на чл. 4, ал. 2 АПК, съобразно правомощията, които ВСС притежава по силата на чл. 231 и чл. 161 ЗСВ, съобразявайки е с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК. Като е отхвърлил жалбата, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решението си при правилно приложение на материалноправните разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,