Решение № 9491 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16033/2009 г.

Решение № 9491 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16033/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Камал Зитони, без гражданство, срещу решение № 75 от 1.08.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2986/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че заповед № ЗДМ-343 от 2.04.2009 г. и заповед № ЗДМ-344 от 2.04.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи са мотивирани. Съдът не е допуснал събиране на релевантни доказателства, с което е нарушил правото на защита на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Миграция", не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за неоснователна срещу заповеди № ЗДМ-340 от 1.04.2009 г. и № ЗДМ-344 от 2.04.2009 г. и за основателна срещу заповед № ЗДМ-343 от 2.04.2009 г. По отношение на първите две заповеди решението е правилно и обосновано. Относно третата заповед съдът не е съобразил, че административният орган е наложил максималния размер на мярката без да изложи каквито и да било мотиви. Това прави решението му в тази част неправилно. Върховният административен съд счита касационната жалба в частта, в която се обжалва произнасянето на съда по заповед № ЗДМ-340 от 1.04.2009 г. и заповед № ЗДМ-343 от 2.04.2009 г. на директора на дирекция"Миграция" за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В частта, в която се обжалва заповед № ЗДМ-344 от 2.04.2009 г. жалбата е недопустима. Към настоящия момент законодателят е регламентирал специален ред за обжалване на заповедите за принудително настаняване в специален дом - чл. 46а от ЗЧРБ и касационното обжалване на съдебните решения, постановени по оспорване на тези заповеди, е недопустимо. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 215, т. 4 АПК жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за частично основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че и трите заповеди са издадени от компетентен орган. Изложените фактически основания за издаването им обосновават налагането на съответните мерки. Посочените правни основания са правилни. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не е доказал наличието на осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки, което доказва законосъобразността на наложената мярка. Изводите на съда досежно заповед № ЗДМ-340 от 1.04.2009 г. са неправилни, а изводите досежно заповед № ЗДМ-343 от 2.04.2009 г. са частично правилни. От доказателствата по делото е видно, че през 2008 г. жалбоподателят е влязъл нелегално на територията на страна. Със заповед № ЗДМ-1293 от 6.09.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в страната. С решение от 9.01.2009 г. Държавната агенция за бежанците е отхвърлила молбата на Камал Зитони за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е потвърдено от Административен съд, София град. Тъй като България е била първата държава-членка на Европейския съюз, пред която жалбоподателят е подал молба за убежище, съгласно Регламент 343/2003, страната е била длъжна да го приеме от Румъния. За да може да се осъществи трансфера и извеждането на жалбоподателя административният орган е издал заповед № ЗДМ-340 от 1.04.2009 г., с която е отменил своята предишна заповед № ЗДМ-1293 от 6.09.2008 г. в частта досежно забраната за влизане в страната. Следователно тази заповед отменя наложена принудителна административна мярка на жалбоподателя, т. е. тя се явява облагодетелстващ за него акт, който той няма правен интерес да обжалва. Наличието на правен интерес от обжалването на съответния акт е абсолютна предпоставка за допустимост на производството, която съдът е длъжен да следи служебно и чиято липса прави съдебното производство недопустимо. С оглед на това съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата на Камал Хасан срещу заповед № ЗДМ-340 от 1.04.2009 г. и да прекрати съдебното производство в тази му част. Със заповед № ЗДМ-343 от 2.04.2009 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка забрана за влизане в страната за срок от 10 години. Заповедта е издадена на основание чл. 42з във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Заповедта е мотивирана с предложение № 2925 от 2.04.2009 г. Видно от изложеното в предложението мотивът на административния орган е наложената принудителна административна мярка - принудително отвеждане до границата. Безспорно е, че в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ административният орган, на основание чл. 42з, налага принудителната мярка. Съгласно действащата към датата на издаване на оспорената заповед редакция на чл. 42з, ал. 3 от ЗЧРБ срокът на мярката е до 10 години. Преценката за срока на мярката е на административния орган. Административният акт обаче трябва да съдържа фактически основания за издаването си, включително и досежно размера на наложената мярка. В случая и в заповедта, и в предложението до административния орган, не са посочени мотиви за необходимостта от налагане на максималния размер на мярката. Изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия с конкретния казус, не може да се приеме за изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Непосочването на мотиви за налагане на максималния размер на мярката не дава възможност на съда да извърши преценка за законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност на органа. Това прави заповед № ЗДМ-343 от 2.04.2009 г. в частта досежно размера на наложената принудителна мярка незаконосъобразна. В останалата част доводите на съда досежно законосъобразността на заповедта са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Видно от изложеното касационната жалба в частта досежно обжалването на съдебното решение, в частта с която е потвърдена заповед № ЗДМ-344 от 2.04.209 г. на директора на дирекция "Миграция" е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В частта, в която съдебното решение отхвърля оспорването досежно заповед № ЗДМ-340 от 1.04.2009 г. решението е недопустимо. Същото следва да се обезсили и жалбата да се остави без разглеждане. В частта, в която съдебното решение отхвърля оспорването на заповед № ЗДМ-343 от 2.04.2009 г. в частта относно размера на наложената принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" решението е неправилно. В тази част решението следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на заповедта в тази й част и връщане на административния орган за произнасяне съобразно дадените задължителни указания. В останалата част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4, чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд