Решение № 9 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 406/2010 г.

Решение № 9 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 406/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г., Г. С. и Л. Ц. от С. против решение № 336/14.01.2010 г. по гр. д. № 4383/2009 г. на СГС, с което се оставят в сила: 1.Решение от 11.01.2008 г. по гр. д. № 5270/2003 г. на СРС в частта, с която се отхвърлят исковете по чл. 407, ал. 1 - отм. ТЗ, предявени от касаторите срещу З. ДЗИ - С. за разликата от 800 до 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Ст. Г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете на Л. Ц. срещу З. ДЗИ по чл. 407, ал. 1 - отм. ТЗ и В. - БН ЕООД-С. с правна квалификация чл. 50 и чл. 49 ЗЗД за сумите по 3 400 лв. обезщетение за имуществени вреди., 2. Допълнително решение от 14.01.2009 г. по гр. д. № 5270/2003 г. на СРС в частта, с която се отхвърлят исковете по чл. 50 ЗЗД за сумите над 800 до 10 000 лв. за всеки един от ищците срещу В. - БН ООД, както и в частта, с която се отхвърлят евентуално предявените искове с правна квалификация чл. 50 и 49 ЗЗД за сумите над 800 до 10 000 лв. предявени от ищците срещу В. А. С. -С. ЕООД-С.. С обжалваното решение е прието, че исковете за неимуществени вреди са предявени като частични и в тази хипотеза материалните и процесуални последици на новопредявената част настъпват от молбата с искане за увеличение до пълните предявени размери. От изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се извежда релевантния материалноправен въпрос - към кой момент се преценява изтичане на погасителната давност, когато по реда на чл. 116 ГПК - отм. е бил увеличен предявения иск? В новия ГПК изменението на иска е уредено в чл. 214. С определение № 729/2.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение само в частта, с която е прието, че по исковете за неимуществени вреди е погасено по давност правото на иск за сумите по увеличените размери. От ответниците по касационната жалба З. ДЗИ - С. е изразило становище, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да се остави в сила. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: По релевантния материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. С Р № 63/28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г. на ВКС-I т. о. е прието, че началния момент, от който спира да тече погасителната давност, е датата на завеждане на иска, спрямо целия заявен и окончателно прецизиран размер, в това число и сумите, с които същия е бил увеличен в хода на висящия процес. Това решение е задължителна практика на ВКС, съгласно т. 2 ТР 1/2010 ОСГТК. Това разбиране кореспондира на приетото в т. 9 ТР 1/2000 ОСГК, че изменение на иска, изразяващо се в увеличаване или намаляване размера на петитума, е допустимо пред въззивния съд. От друга страна, с Р № 610/9.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. на I т. о., което също е задължителна практика на ВКС, е прието, че предявяването на частичен иск нито спира, нито прекъсва погасителната давност за останалата част от цялото вземане. Но тук се има предвид предявяване и уважаване на частичен иск, след което останалата част от цялото вземане се предявява в отделно производство. Видно от исковата молба, касае се за частично предявени искове, за които обаче изрично е посочено на стр. 3, че ще бъдат изменени по реда на чл. 116 ГПК в същото производство, и за които е допуснато увеличение в с. з. на 31.10.2005 г., както е поискано с молбата на ищците от 31.03.2005 г. Изменението на размера на иска не може да бъде прието като нов иск-различен от вече предявения. След като в крайна сметка ищецът предявява иска в целия му размер и съответно изчерпва спорното право, то и правните последици се преценяват от предявяване на исковата молба и по отношение на изменения петитум относно размера му. По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна, т. е. в частта за която е допуснато касационно обжалване с определение № 729/2.11.2010 г. В тази част въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне в отменената част за ново разглеждане от друг състав на СГС, тъй като няма произнасяне по размера на тези искове. Водим от горното, ВКС-I т. о.