Решение № 168 от 4.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2020 г.

Решение № 168 от 4.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на Н. А. Б. срещу влязлото в сила решение № 418 от 11.11.19 г. по гр. дело № 00546/19 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 68 от 20.05.19 г. по гр. дело № 937/18 г. на Районен съд- Радомир и вместо него е постановено друго, с което молителят е осъден да заплати на Т. Ж. К., на основание чл. 93, ал. 2 изр. 2 ЗЗД, сумата 3000 лв, представляваща двойния размер на дадения от ищцата задатък по сключения на 2.11.14 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.09.18 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 886. 93 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 24.10.15 г. до 25.09.18 г. В молбата се твърди, че са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 7 ГПК. С допълнителна молба от 9.03.20 г. молителят е въвел и ново основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че решението, чиято отмяна иска, противоречи на решение № 57 от 18.02.20 г. на Пернишкия окръжен съд по в. гр. д. № 00652/19 г. Моли се съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното решение. В отговор ответната страна по молбата Т. Ж. К. счита, че е недопустима и неоснователна. С определение № 148 от 10.06.20 г. на Трето г. о. на ВКС молбата за отмяна е допусната за разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В случая настоящият съдебен състав не констатира наличие на две влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, които си противоречат. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал. 2 изр. 2 ЗЗД, като молителят е осъден да заплати на ответницата по молбата сумата 3000 лв, представляваща двойния размер на дадения от ищцата задатък по сключения на 2.11.14 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 886. 93 лв, представляваща обезщетение за забава. За да уважи исковете съдът е приел, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника Н. Б., а ищцата – купувач Т. К. е изпълнила престацията си за авансово плащане на част от продажната цена, поради което в нейна полза е възникнало правото да развали предварителния договор на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и да претендира двойния размер на уговорения в т. 10 от договора задатък. С решение № 57 от 18.02.20 г. на Окръжен съд - Перник е потвърдено решение № 88 от 28.06.19 г. по гр. дело № 990/18 г. на Районен съд – Радомир, с което са отхвърлени исковете на Т. К. против Н. Б. с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 5 500 лв, представляваща част от неустойка в размер на 15 000 лв, съгласно т. 12 от предварителния договор от 2.11.14 г. Изложени са съображения, че след като купувачът е упражнил правото си да развали договора и след като неустойката е уговорена за обезщетяване на вреди от неизпълнението на договора, а не от развалянето му, липсва правно основание за присъждане на неустойка. Изложеното налага извод за липса на идентитет между делата, по които са постановени двете в сила решения. Исковите претенции по двете дела се претендират на различно правно основание. Не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, чието решение се атакува и последващото решение, по които се формира сила на пресъдено нещо, за да намери приложение ТР № 7/31.07.17 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Не са налице и основанията по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, според който заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4.11.1950 г. /ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66/92 г.; ДВ бр. 80/92 г., изменена с протокол № 11 от 1994 г. /, или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК в молбата за отмяна е бланкетно, не се сочи конкретно решение на ЕСПЧ. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят е бил редовно призован за съдебните заседания на първа и въззивна инстанция и е бил представляван от пълномощника си адв. Б.. Изложените в молбата за отмяна оплаквания са по същество на спора и не са относими към посочените основания за отмяна на влязло в сила решение. С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г. о.