Решение № 5813 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13098/2019 г.

Решение № 5813 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13098/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – гр. Велико Търново против решение № 118 от 04.09.2019 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. дело № 181/2019 г., с което е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 07/06/3/0.0.0544/2/01/04/01 от 11.06.2019 г. на Директора на ОД–Велико Търново на Държавен фонд "Земеделие", като преписката е изпратена на Директора на ОД – Габрово на Държавен фонд "Земеделие", за произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в мотивите към решението и при наличието на надлежно овластяване за това. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Велико Търново, на когото са надлежно делегирани правомощия да издава актове от вида на процесния. Посочва, че чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изрично предвижда възможност изпълнителния директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си. Подкрепя твърденията си с разпоредбата на чл. 44 от Устройствения правилник (УП) на ДФЗ като излага, че функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично, между които е и ОД – Велико Търново, като сред тях не фигурира местната структура на Държавен фонд "Земеделие", а именно ОД - Габрово, на която са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от правилника. Излага доводи и относно законосъобразността на АУПДВ. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения АУПДВ. Претендира разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност при евентуално претендирано от страна на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът –Д. Стефанов, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е АУПДВ с изх. № 07/06/3/0.0.0544/2/01/04/01 от 11.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново, с който на Д. Стефанов е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19558. 00 лв., представляващо първо плащане по договора за финансова помощ. Актът е обоснован с констатациите, че заявка за второ плащане не е подадена в срока, предвиден в договора сключен между страните, което съставлява нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 10 от 10.06.2016 г./ Съдът е приел, че оспореният АУПДВ е нищожен, тъй като е издаден при липса на териториална компетентност на директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново, която не е доказана и чрез представените по делото Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. /л. 553 и Заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г. /л. 552 на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Наред с това съдът е изложил и съображения за незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, позовавайки се на новата редакция на чл. 9б от ЗПЗП (нов, обн. ДВ, бр. 2/03.01.2018 г.), където се прави ясно разграничение на мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат общите правила на ЗУСЕСИФ, като е приел, че в случая по отношение на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. са приложими реда и условията на ЗУСЕСИФ, съобразно указаното в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за нищожност на АУПДВ обоснован с липсата на териториална компетентност на директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново, поради следните съображения: Не е спорно по делото, че съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно представената по делото заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да вземат решения за одобрение/отказ за финансиране, прекратяване на договорите за финансова помощ и свързаните с прекратяването им последици по процесната подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства". Съгласно чл. 22а, ал. 3 от ЗПЗП териториалната компетентност и седалищата на териториалните структурни звена се уреждат с устройствения правилник на фонда. В чл. 42, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" /УПДФ3/, е предвидено, че фондът е структуриран в 28 областни дирекции със седалища в областните центрове в страната, които се ръководят от директори на областни дирекции. Следователно териториалната компетентност на съответния директор на ОД на ДФЗ се определя от границите на съответната област като административно териториална единица по смисъла на чл. 2 от ЗАТУРБ, съответно за директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново – в границите на област Велико Търново. В конкретния случай постоянния адрес на бенефициента е в гр. Севлиево, обл. Габрово, а местонахождението на стопанството е село Душево, общ. Севлиево, обл. Габрово, т. е. извън територията на област Велико Търново. Директорът на ОД на ДФ Земеделие – В. Търново не разполага с териториална компетентност в границите на тази област и не може да упражни правомощията делегирани му със заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Правилно е посочването в касационната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 44 от УПДФЗ функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично, между които е и ОД – Велико Търново, но не фигурира местната структура на ДФЗ, а именно ОД – Габрово, на която са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от УПДФЗ. От така представените доказателства по делото не е доказана нормативно установена привръзка между териториалната компетентност на директора на ОД на ДФЗ – Велико Търново с процесното обществено отношение по повод на АУПДВ спрямо земеделски производител, действащ в област Габрово. Този извод се подкрепя и от факта, че договор № 07/06/3/0.0.0544/24.01.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони е сключен между Д. Стефанов и директора на ОД на ДФЗ – гр. Габрово /при наличие на делегирани правомощия съгласно заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г./. Докато Решение № 07/06/3/0.0.0544/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ /л. 411 за изплащане на финансова помощ е издадено от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Велико Търново. От изложеното следва, че при издаването на оспорения АУПДВ директорът на ОД на ДФЗ Велико Търново е надхвърлил териториалната компетентност, в рамките на която са му делегирани правомощия, поради което издаденият акт е нищожен. С оглед на това като е достигнал до извод за нищожност на оспорения АУПДВ от 11.06.2019 г. на Директора на ОД - Велико Търново на ДФ "Земеделие", поради липса на териториална компетентност административният съд е постановил правилно решение в тази си част. Настоящият състав не споделя мотивите на съда свързани с указанията за издаване на акт по реда на ЗУСЕСИФ. Следва да се има предвид, че на ответника по касация е отпусната безвъзмездна финансова помощ, съгласно сключен договор Договор № 07/06/3/0.0.0544/24.01.2018 г. по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014- 2020, а не по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. както неправилно е приел съда в мотивите си. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая Д. Стефанов е подал заявление с ИД № 07/06/3/0.0.0540 от 22.07.2016 г. 09/06/3/0.0.0130 от 14.07.2016 г. с приложен към него бизнес план за подпомагане по подмярката 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Договорът за отпускане на финансовата помощ е сключен на 24.01.2018 г. Тези факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намират приложение. Първоинстанционният съд не е съобразил § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. С оглед изложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания-по реда на ДОПК - чл. 166 и сл. от ДОПК. С оглед наличието на "по-тежък" порок на акта обаче правилно административният съд е прогласил същия за нищожен с изпращане на преписката на компетентния административен орган, но при съобразяване с изложените по-горе доводи относно неприложимостта на реда по ЗУСЕСИФ за процесния случай. Съобразно изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски. Неоснователна е и претенцията на ответника за присъждане на разноски, тъй като липсват доказателства за платени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,