Решение № 12395 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2010 г.

Решение № 12395 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът РДНСК - Североизточен район гр. Варна е обжалвал решението от 14.04.2010 г. постановено по адм. д. № 3356/2009 г. на Административен съд гр. Варна, второ отделение, ХХ състав, с което е отменена заповед № ДК- 45/18.11.2009 г. на началника на РДНСК - Варна по жалба на Юлия Николова и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответницата Юлия Николова в писмен отговор излага становище за правилност на решението. Ответниците Младенка Димова, Николай Филчев и Тинка Николова изразяват мнение в писменото си становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Ответницата Мария Николова не изразява такова. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на същото. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допуситма като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Разрешението за строеж е индивидуален административен акт, който подлежи на съобщаване по силата на чл. 61, ал., АПК вр. с чл. 213 ЗУТ. От данните по делото е установено по безспорен начин, че последното не е било съобщено по надлежния ред и срока по чл. 149 АПК не е започнал да тече. Обосновано е счетено, че писмо № ЖС - 94-М- 22/24.07.2009 г. не съдържа данни за съобщаване, както и липсват такива за друго съобщаване на акта. При това съответни на доказателствата по делото са съображенията, че жалбата на Юлия Николова входира под № ЖС - 94 Ю-7/19.08.2009 г. е била процесуално допустима и административния орган е следвало да се произнесе по съществото й. Като е приел изводите за допустимост на жалбата, съдът е постановил законосъобразно и обосновано решение и правилно е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 прел. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения върховният административен съд, второ отделение