Решение № 14570 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2009 г.

Решение № 14570 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Панчо Колев Стойков от гр. Варна против решение № 1643 от 4.12.2008 г. постановено по административно дело № 2065 от 2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлен искът му, предявен на осн. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Регионален център за здравеопазване - гр. Варна. Навежда оплакване за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Регионален център по здравеопазване не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и моли делото да се върне за ново разглеждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд - Варна са предявен за разглеждане иск за вреди, произтичащи от незаконосъобразно действия и бездействия на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Анна" - гр. Варна при освидетелстване на ищеца, изразяващи се в неспазване на сроковете за извършване на медицинска експертиза и постановяване на решение съобразно Правилника за устройство и организацията на работата на органите на медицинската експертиза при постановяване на решение № 1373/103 от 19.08.2003 г. и № 1575/7.06.2006 г., частично отменено с решение на НЕЛК № 81/31.01.2007 г. Ищецът твърди, че в резултат на забавяне при произнасяне на решенията, за него са произтекли имуществени вреди, тъй като тези актове имат пряко отношение към отпускането на пенсия за инвалидност (установена трайна невъзможност за работа). В решението си първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като претенцията е свързана с отмяна индивидуален административен акт, от който ищецът черпи права, а отмяната не е инициирана от него. Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Нарушение са и съдопроизводствените правила във връзка с приложението на принципа на служебното начало. Неоснователността на исковата претенция съдът основава на изводите си, че експертното решение № 1575/2006 г. е благоприятно за ищеца, от него той черпи права и не може да претендира вреди от отмяната му. От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че за ищеца вредоносно е забавянето на изготвяне на медицинската експертиза от момента на постъпване на медицинския протокол до постановяване на решението на ТЕЛК и в двата случая - през 2003 г. и през 2007 г. Той твърди, че търпи вреди от бездействието на комисията, което е в нарушение на изискванията относно сроковете за произнасяне посочени в Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза. Това обстоятелство е следвало да бъде предмет на доказване в хода на съдебното производство и обсъждано в мотивите към решението. По изложените съображения изводите за липса на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата са необосновани. Съдът не е обсъдил наведените в исковата молба фактически основания на претенцията, както и релевантното обстоятелство дали твърдяното бездействие е вредоносно за ищеца. Това налага отмяната на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Съдът следва да укаже на ищеца, в случай на необходимост, кои обстоятелства, относими по делото се нуждаят от доказване. Съдът следва обсъди и реши въпроса дали сочените действия и бездействия са незаконосъобразни, дали от тях произтичат твърдените от ищеца вреди, налице ли е причинна връзка между тях. С оглед изложеното, Върховен административен съд, трето отделение