Решение № 7156 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2025 г.

Производство по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.64, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на "Агрия - 2009" ЕООД със седалище в [населено място], община Горна Оряховица. Касационната жалба е срещу решение 226 от 18.02.2025г., постановено по адм. дело 1517/2024г. по описа на Административен съд София област. С него е отхвърлена жалбата на "Агрия - 2009" ЕООД срещу решение 1260 от 28.11.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК615/2024г., с което е установено извършено нарушение по чл.29 от ЗЗК от страна на "Агрия - 2009" ЕООД и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 1% от размера на нетните му приходи от продажби, равняващи се на 25 640лв., и е постановено прекратяване на нарушението. С касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юриск.Г. Манолов, в съдебно заседание и с представена в него писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Ответникът "Никипласт-М" ООД, чрез пълномощник адв. Д. Тодоров, с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, счита жалбата за неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Предлага то да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение, и в срока, установен в чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил жалбата на "Агрия - 2009" ЕООД срещу решение 1260 от 28.11.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК615/2024г. С него по т.1 е установено, че е извършено нарушение по чл.29 от ЗЗК от страна на "Агрия - 2009" ЕООД и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 1% от размера на нетните му приходи от продажби, равняващи се на 25 640лв., и по т.2 е постановено прекратяване на нарушението по т.1 от решението на КЗК. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното пред него решение на КЗК, е издадено от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.62 от ЗЗК. Административният съд е приел също, че оспореното решение е взето с необходимото мнозинство и кворум по чл.59, ал.1 и ал.2 ЗЗК, като не са били установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Административният съд е счел, че процесното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон. В тази насока съдът е обсъдил признаците от състава на нарушението по чл.29 от ЗЗК, като е счел, че всички те са били налице при действията на "Агрия - 2009" ЕООД по търговия с пълнещи и изпразващи механизми за тоалетни казанчета на територията на Р. България, които "Агрия - 2009" ЕООД внасял от Турция. Съдът е приел, че върху всички опаковки посочените стоки били представени по такъв начин, че се внушавало, че са произведен в България и негов производител е "Агрия- 2009" ЕООД. По този начин "Агрия - 2009" ЕООД формирало в потребителите представата, че предлаганите продукти са с български произход, което не отговаряло на действителността, доколкото продуктите били произведени в Турция от турски производител, а "Агрия - 2009" бил само техен вносител за територията на България. Това противоречало на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл.29 от ЗЗК, в резултат на което пряко се засягали интересите на искателя "Никипласт-М" ООД и на останалите добросъвестни конкуренти на пазара на разпространение на пълнещи и изпразващи механизми за тоалетни казанчета. Съдът е приел, че за съставомерността на деянието е достатъчно установяване на реална опасност от негативно засягане на конкуренцията. Такава опасност била налице, доколкото се създавало необосновано конкурентно предимство на жалбоподателя. Съзнателно търсената асоциация с български произход на продуктите, които в действителност са турски, чрез визията и съдържанието на техните опаковки, увреждало интересите на искателя "Никипласт-М" ООД и интересите конкурентната среда като цяло. На последно място административният съд е счел, че размерът на санкцията от 1% от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2023г., равняващи се на 25640лв., бил правилен и адекватен на тежестта на извършеното нарушение, както и в съответствие с Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията (Методиката) и на чл.100. ал.8 от ЗЗК. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Производството пред КЗК е било образувано по искане по чл.38, ал.1, т.3 от ЗЗК на "Никипласт-М" ООД за установяване на нарушения, сред които и такова по чл.29 от ЗЗК. С постановеното решение 1260 от 28.11.2024г. по преписка КЗК615/2024г. Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла по това искане и е установила такова нарушение. Решението на КЗК е било оспорено от "Агрия - 2009" ЕООД пред Административен съд София област, който с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. При така изложеното е очевидно, че нито КЗК, нито административния съд, са се произнесли при твърдения свръхпетитум. Както административния орган (КЗК), така и административния съд са се произнесли по искане и жалба, свързани с нарушението по чл.29 от ЗЗК. Затова не е налице твърдения свръхпетитум. Останалите доводи в касационната жалба на "Агрия - 2009" ЕООД касаят наличието или липсата на основание за установяване на нарушението по чл.29 от ЗЗК. Тези доводи касаят материалната законосъобразност на решението на КЗК и на Административен съд София област, а не допустимостта на двата акта. Относно материалната законосъобраност на решението, следва да бъде посочено на първо място, че разпоредбата на чл.29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Анализът на законовите предпоставки по чл.29 от ЗЗК в обжалваното решение са идентични с мотивите на решение 5813 от 13.05.2024г. по адм. дело 2048/2024г. на ВАС на настоящия съдебен състав, поради което е безпредметно те да бъдат повтаряни. В случая първата коментирана предпоставка от нарушението на чл.29 от ЗЗК. Налице са действия и бездействия по етикиране, опаковане и продажба от "Агрия - 2009" ЕООД на внесените от Турция пълнещи и изпразващи механизми за тоалетни казанчета на територията на България. Тези действия са при осъществяване на стопанска дейност от "Агрия - 2009" ЕООД на пазара с тези стоки, който е съответният "продуктов пазар" по смисъла на §1, т.15, б."а" от ДР на ЗЗК. А съответният "географски пазар" по §1, т.15, б."б" от ДР на ЗЗК е територията на България, които правилно са установени в обжалваното решение. На следващо място с обжалваното решение правилно е прието, че посочените действия и бездействия са били в противоречие с добросъвестната търговска практика. В случая няма спор по фактите, че върху опаковките на всички продукти "Агрия - 2009" ЕООД не е била обозначила турския производител, нито собственото си дружество като вносител. Върху всички опаковки е имало изричен текст със съдържание производство и търговия със сифони и ВиК части Агрия-2009 ЕООД с данни за контакт с дружеството. Освен това върху всички опаковки е имало изображението на картата на България с цветовете на българското знаме - бяло, зелено и червено, и указване на Горна Оряховица, където, в [населено място] се намира седалището на касатора Агрия-2009 ЕООД. Обосновани са изводите на административния съд, че по този начин продуктите са били представени така, че да се внуши, че те са произведен в България и негов производител е "Агрия- 2009" ЕООД. Това явно не е отговаряло на действителното, тъй като няма спор, че предлаганите за продажба продукти са били произведени в Турция, от турски производител, а "Агрия - 2009" бил само техен вносител за територията на България. Изложеното в предходния абзац обосновава правилния извод в обжалваното решение, че описаните действия и бездействия са били в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в §1, т.2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. В случая няма нарушение на нормативно установени правила на плоскостта на ЗЗК. Но обичайните търговски отношения не допускат участник на пазара за разпространение на механизми за тоалетни казанчета да представя вносни стоки като произведени в България. На последно място налице е и третата предпоставка от нарушението на чл.29 от ЗЗК, а именно - налице е опасност от увреждане на интересите на конкурент. Както правилно е приел административният съд за съставомерността на нарушението на чл.29 от ЗЗК необходимо и достатъчно е съществуването на опасност от увреждане на интересите на конкурент. В случая именно такава опасност е налице както за "Никипласт-М" ООД, така и за другите участници на този пазар. Представяйки турски продукти за произведени в България "Агрия- 2009" ЕООД получава конкурентно предимство, което води до изкривяване на търсенето в негова полза на коментирания пазар. По този начин е налице опасност останалите участници на същия пазар да реализират по-малко количество от същите продукти. Именно това води до опасност от увреждане интересите на останалите конкуренти на същия пазар, които търгуват български продукти или добросъвестно са означили нейния чужд производител. Неоснователни са възраженията на касатора, че след като Комисията е приела, че с коментираните действия и бездействия няма нарушение по специалните състави от глава седма на ЗЗК, то не може да има и нарушение по чл.29 от ЗЗК. В тази насока следва да бъде посочено, че е безпротиворечива съдебната практика, че нормата на чл.29 от ЗЗК освен че съдържа общите признаци за нарушенията от глава седма на ЗЗК, но и самата тя съдържа състав на нарушение. Разпоредбата на чл.29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Изричното обособяване на най-характерните и най-често срещани форми на нелоялна конкуренция в чл.30-37 от ЗЗК не е лимитативно и не изключва възможността с действия или бездействия в противоречие с добросъвестната търговска практика да се увредят или да се поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Така специалните състави в чл.30-37 от ЗЗК не изключват самостоятелното приложение на чл.29 от ЗЗК, а само го ограничава върху случаите, когато нарушението не може да се квалифицира по чл.30-37 от ЗЗК, какъвто е случаят. В този смисъл допустимо е действия или бездействия да не могат да бъдат подведени под специалните състави на чл.30-37 от ЗЗК, но те да са в нарушение на общата забрана по чл.29 от ЗЗК, респ. да осъществяват нарушение на тази разпоредба. Следва да бъде посочено, че създаването в потребителите на представата, че предлаганите продукти с различен произход от действителния, не може да се приеме, че е относимо само към потребителите и може да бъде нарушение само на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Такива действия освен че могат да нарушат правата на потребителите, но нарушават и конкуренцията на съответния пазар. Представянето на посочените продукти по такъв начин, че да се внуши, че са произведен в България и негов производител е "Агрия- 2009" ЕООД, оказва негативно въздействие на пазара, тъй като се създава опасност от пренасочване на търсенето. Това води до увреждане не само на интересите на потребителите, но и на интересите на конкурентите на българския пазар, които произвеждат и разпространяват механизмите за тоалетни казанчета. В този смисъл решение 354 от 13.01.2016г. по адм. д. 4268/2013г. на ВАС, IV отд. Ноторно е, че голяма част от потребителите на българския пазар имат предпочитания за закупуване на продукти, произведени в Балгария, а не към техните турски и китайски аналози. В този смисъл "Агрия- 2009" ЕООД получава конкурентно предимство на коментирания пазар като представя турски продукти за произведени в България. Затова са неоснователни възраженията на касатора, че действията и бездействията му са относими само към нарушение на ЗЗП. Неоснователни са възраженията на касатора "Агрия- 2009" ЕООД и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъбиране на доказателства, че потребителят е объркан относно действителния производител на продуктите, както и свързаните с това възражения за необоснованост на обжалваното решение. Възраженията в тези насоки са неоснователни, тъй като посочените доказателства не е било необходимо да бъдат събирани. В случая фактите по спора са изяснени и по тях няма спор. Не е било необходимо събиране на доказателства, че потребителят е объркан. Както се посочи по-горе, за съставомерността на нарушението по чл.29 от ЗЗК необходимо и достатъчно е съществуването на опасност от увреждане на интересите на конкурент, което се установява от установените факти. На последно място неоснователни са и възраженията на касатора, че от посочените на продуктите баркод GS1, с GS1-префикс