Решение № 1378 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2016 г.

Решение № 1378 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. К. С. против решение № 710 от 14.04.2016 г. по адм. дело № 2052/2015 г. на Административен съд - Б.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на участък О. към Районно управление - Несебър при ОД на МВР - Б., не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на С. К. С. против заповед № УРИ 304з-302/19.10.2015 г., издадена от началника на участък О. към Районно управление - Несебър при ОД на МВР - Б., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 вр. чл. 204, т. 4 ЗМВР на жалбоподателя С. е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Жалбоподателят е санкциониран дисциплинарно за това, че на 02.08.2015 г. около 3,00 часа в гр. О., бар "Антураж" в нетрезво състояние е допуснал да бъде злепоставен пред посетителите и персонала на заведението от руска гражданка, която му е свалила дрехите и бельото, с което е нарушил чл. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът, след като е обсъдил данните по административната преписка е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочил е, че дисциплинарната процедура е проведена в съответствие с административно производствените правила, регламентирани в чл. 205 и сл. от ЗМВР. В хода на образуваното дисциплинарно производство са изяснени значимите за нарушението факти, дадена е възможност на служителя да организира защитата си и са обсъдени дадените от него обяснения. Съдът е изяснил фактическите обстоятелства, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание на служителя и е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът погрешно е възприел фактическите обстоятелства и необосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че в оспореното решение съдът не е установил при каква форма на вината е действал. Твърди, че деянието не е умишлено, няма доказателства, че е бил разпознат като полицай в дискотеката и поведението му не е било насочено към накърняване доброто име на службата. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира касационната жалба за неоснователна. Съдът е установил вярно фактическата обстановка, релевантна за дисциплинарната отговорност на служителя. След коректен анализ на писмените и гласни доказателства, събрани по делото, правилно е приел, че С. е допуснал да бъде дискредитиран в присъствието на персонала и клиенти на заведението, по начина, описан в обжалваната заповед. По делото са били събрани достатъчно доказателства относно обстоятелството известно ли е било служебното положение на жалбоподателя за персонала и посетителите в заведението и съдът правилно е отхвърлил твърденията му, че същото не е било известно на значителна част от присъстващите. Съдът ясно и обосновано е посочил в мотивите, че действията му не съответстват на етичните правила. Правилно поведението му е квалифицирано като нарушение на правилото на чл. 19 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, което задължава служителите да пазят доброто име на институцията, която представляват. При решаване на спора съдът е приложил правилно материалния закон, решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение