Решение № 2924 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2016 г.

Решение № 2924 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Й. П., подадена срещу решение № 206 от 27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 248/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед акт с рег. № СЗ-СО-65-275/9.05.2016 г. за отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност, издаден от директора на Териториална дирекция "Национална сигурност" - С. З.. С този административен акт е отнето разрешението за работа на Петров в обект "М. М. И." ЕАД. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Установено е по безспорен начин, че срещу жалбоподателя е било образувано досъдебно производство, по което същият е привлечен като обвиняем за престъпно деяние по чл. 201 от НК - съучастие в присвояване на гориво. Настъпването на този факт е довел до отнемане на издаденото му разрешително на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ППЗДАНС), в действащата им редакция. Неоснователно е оплакването, че в оспорения акт липсват фактическите основания за издаването му. Обосновано е прието, че същият отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а мотивите за отнемане на процесното разрешение за работа в стратегически обект се съдържат в материалите по административната преписка, което е допустимо. С оглед събраните доказателства е направен извод, че е налице промяна на обстоятелствата по чл. 45, ал. 1, т. 6 ППЗДАНС по отношение на касатора, което е основание за отнемане на процесното разрешително. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснени от съда релевантни за спора факти и обстоятелства. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са направени обосновани правни изводи. С оглед на липсата на нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на ДАНС сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,