Решение № 1749 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2014 г.

Решение № 1749 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Център за градска мобилност" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княгиня Мария-Луиза" № 84 срещу решение № 3214 от 14.05.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 8529/2013 г. С обжалваното решение съдът е отменил наложена на Георги Иванов Власакев на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за движение по пътищата принудителна административна мярка, описана в съобщение № В0045856/5.08.2013 г. на "Център за градска мобилност" ЕАД, и е осъдил дружеството да заплати на Власакев разноски по делото. Касационният жалбоподател - "Център за градска мобилност" ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е подменил предмета на спора. Претендира направени съдебни разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Георги Иванов Власакев, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и счита, че съдът правилно ги ценил като е направил обоснован извод за незаконосъобразност на наложената ПАМ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. С оглед на чл. 167, ал. 2 ЗДвП във връзка със заповед на кмета на Столична община "Център за градска мобилност" ЕАД има правомощия да действа като административен орган по смисъла на § 1 АПК. Приел, че с наложената от "Център за градска мобилност" ЕАД принудителна мярка се засягат права и законни интереси на Власакиев, поради което актът е индивидуален административен по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Приел, че актът е издаден в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Въз основа на изложените съображения направил извод за незаконосъобразност на наложената мярка и я отменил. Решението на съда е недопустимо. Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба е принудителна административна мярка. По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по своя характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Въпросът, който настоящото дело поставя, е кой е оправомощеният по закон орган да наложи тази мярка? Съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съгласно чл. 55, ал. 2 от Наредбата, редакция към процесния период, т. е. изменението на Наредбата прието с Решение 148 от 22.03.2012 г. от Столичния общински съвет "оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движение по пътищата". В изпълнение на чл. 167, ал. 2 ЗДвП и чл. 55, ал. 2 от Наредбата кметът на Столична община, със заповед № РД-09-05-479 от 3.09.2012 г., е одобрил "Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез прилагане на техническо средство тип "скоба". В т. 2 е посочено: "След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служители на общинското дружество "Център за градска мобилност", се извършва задържане на ППС, чрез използването на техническо средство тип "скоба". Видно от релевантната нормативна уредба оправомощени да констатират нарушението и да налагат предвидената принудителна административна мярка - принудително задържане на превозното средство чрез скоба, са служители на общинското предприятие, а не самото предприятие. "Център за градска мобилност" ЕАД е юридическо лице и ако то самото, като правен субект, е оправомощено да налага принудителната административна мярка би следвало това да става с решение на неговите органи за управление. Само те могат да формират надлежно воля, която да обвързва самото юридическо лице. Видно от публично достъпния в търговския регистър устав на общинското предприятие неговите органи - общото събрание, Столичният общински съвет като управляващ правата на едноличния собственик, и съвета на директорите нямат предвидено такова правомощие. Със заповедта си по чл. 167, ал. 2 ЗДвП кметът на Столична община не е определил юридическото лице "Център за градска мобилност" ЕАД като орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, на когото да са възложени административните правомощия по налагане на принудителната административна мярка. Кметът е оправомощил служители на "Център за градска мобилност" ЕАД с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Именно поради оправомощаване на служители на общинското предприятие, а не на цялото предприятие, изпълнителният директор на търговското дружество е приел Инструкция за работата на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт - скоби" и "Шофьор лекотоварен автомобил" в отдел "контрол платено паркиране", направление "паркиране и контрол" по участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране - "синя зона" и "зелена зона", в която е регламентирал действията на длъжностните лица, които са оправомощени да налагат принудителната административна мярка. С оглед на изложеното носител на властническото правомощие да наложи принудителна административна мярка е лицето - служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, което въз основа на валидно правоотношение заема длъжността "Контрольор автомобилен транспорт - скоби". Разбира се, прецизността и общото задължение на органа да упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно изискват от кмета на общината, когато оправомощава определени правни субекти да упражняват държавна принуда да бъде точен в изказа си. Точността при възлагане на правомощия е гаранция за валидното й упражняване и създава яснота на адресатите на принудителната мярка за правния субект, спрямо когото може ефективно да упражни конституционното си право на съдебна защита. По делото са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват органа, наложил оспорената принудителна административна мярка - служителят на "Център за градска мобилност" ЕАД Димитър Петков. Именно с неговото участие съдът следвало да проведе съдебното производство. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК съдебното производство се провежда с участието на оспорващия и на органа, издал административния акт. Това са абсолютно задължителните две страни, които съдът, с оглед на чл. 154, ал. 1 АПК, е длъжен да конституира. Без участието на надлежните страни съдебното производство не може да постигне исканата защита, не може да разреши ефективно правния спор. Тъй като в производството по чл. 145 и сл. АПК оспорващият търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган по смисъла на § 1 АПК, законодателят не е оставил на оспорващия да определя ответника, а сам е определи, че това е органът, издал акта. На съда законодателят е възложил задължението да установи във всеки конкретен случай, кой е органът, издал акта, и да го конституира като ответник. В случая съдът е следвало да конституира именно органа, издал оспорената принудителна административна мярка, и с негово участие да проведе съденото производство. Тъй като само този служител на общинското предприятие, комуто кметът на общината е делегирал правомощието, е материално компетентен да наложи мярката, само той има и процесуалната правоспособност да бъде страна в съдебното производство - чл. 153, ал. 1 АПК. Като не е сторил това съдът е постановил недопустимо съдебно решение. Настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че орган, постановил оспорената мярка, като всеки административен орган, може да бъде надлежно представляван в съдебното производство на основание чл. 17, ал. 3 АПК във вр. с чл. 33, т. 2 ГПК. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда доводите по съществото на спора. По изложените съображения следва да се обезсили решение № 3214 от 14.05.2014 г. по адм. дело № 8529/2013 г. на Административен съд София град, и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По искането за присъждане на разноски, с оглед на чл. 226, ал. 3 АПК, ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд