Решение № 8345 от 8.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 142/2021 г.

Производството е по реда на чл. 176 АПК. Постъпила е молба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София, с което иска допълване на решение 5484/29.04.2021 г. по адм. дело 142/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Според молителя в посоченото решение съдът е обсъдил само две от общо четирите неспазвания по проекта от ЕТ И. М. Димитрова, установени при извършени текущи проверки в периода на мониторинг. В тази връзка се твърди в молбата, че се налага постановяване на допълнително решение по изложените аргументи поради липсата на мотиви в посоченото решение защо е прието, че показателите в бизнес плана и отразените работни места са приети за индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ, като се има предвид, че те въобще не присъстват в съдържанието на сключения договор между страните. Твърди се, че постановеното решение не разрешавал правния спор относно реда за упражняване правото на Фонда да иска възстановяване на изплатената финансова помощ във връзка с установените неспазвания за липсващи активи и установените изкуствени условия. Относно установената липса на финансирани активи, в молбата се излагат твърдения, че съдебният състав въобще не е изложил правен анализ по кой процесуален ред следва да се предприемат действия от административния орган за възстановяване на изплатената за тях финансова помощ по договора, като се излагат доводи, че това нарушение не може да бъде подведено под нито една от хипотезите на чл. 70, ал.1, т. 1 9 ЗУСЕСИФ и не се явява предпоставка за налагане на финансова корекция по реда на този закон. В молбата се излагат доводи, че въз основа на данните в бизнес плана е направена преценката за жизнеспособност на инвестицията, която се явява критерий за допустимост на проекта, като съдът не е направил разграничение на критериите за допустимост и одобрен индикатор, а това обстоятелство молителят счита, че се явява от съществено значение за правилната преценка на реда, по който следва да се установи подлежащата на възстановяване финансова помощ съгласно чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП. Искането е за произнасяне с допълнително решение. От ответната страна е постъпило становище за неоснователност на искането за допълване. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата по чл. 176 АПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение 5484/29.04.2021 г., постановено по адм. дело 142/2021 г. настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение е отменил по жалба на ЕТ И. М. Димитрова първоинстанционното решение 1725/13.10.2020 г. по адм. дело 972/2020 г. на Пловдивския административен съд и на основани чл. 222, ал.1 АПК е постановено друго по съществото на спора, с което е отменен АУПДВ с изх. 01-6500/8646 ( 16/311/01010/3/01/04/01) от 13.02.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие - София, с който на ЕТ И. М. Димитрова със седалище и адрес на управление в [населено място], Община Хисаря е установено задължение в размер от 149 416,67 лв., представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договор 16/311/01010/3/01/04/01 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съдебното решение е мотивирано, съдът се е произнесъл по всички спорни въпроси напълно ясно и конкретно. Изрично е посочено, че производството е следвало да бъде разгледано по реда на ЗУСЕСИФ, като съдът надлежно е изложил подробни мотиви за това като е обсъдил всички спорни моменти именно при прилагане на ЗУСЕСИФ. Настоящия съдебен състав счита, че решението не е непълно. Постановения диспозитив на решението по достатъчно пълен, ясен и категоричен начин разрешава изцяло повдигнатия спор. Искането касае допълване на мотивите на постановеното решение, което по своето същество представлява несъгласие с правните изводи, до които е достигнал съдът в решението си, каквото несъгласие не може да бъде преодоляно в производство по чл. 175 или по чл. 176 от АПК. За да е налице хипотеза на непълно решение е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат. В процесното съдебно решение, Върховният административен съд е изложил мотиви и изричен диспозитив по отношение на целия спорен предмет, поради което същото не е непълно. Формулираното от молителя искане за допълване на решението не сочи на липса на формирана воля на съда, относно спорното право. Предвид посоченото, съдът счита, че не са налице основания за допълване на решението. Виден от горното, Върховен административен съд, първо отделение