Решение № 5076 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба подадена от Трафик - АГ- БГ ЕООД, представлявано от А. Й. С. управител, срещу решение 6540 от 19.07.2024 г. постановено по адм.д.366 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-16001623003612-091-001 от 29.11.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден изцяло с решение 30/26.01.2024 г., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 99 844.38 лв., в едно със законните лихви в размер на 13 398.38 лв. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, като са налице всички отменителни касационни основания по чл.209,т.3 АПК. При постановяване на решението Административен съд гр. Пловдив не е обсъдил събраните по делото доказателства и заключението на изслушаната експертиза в съвкупност, а по отношение на част от процесните доставки е формирал неправилен и необоснован извод за недоказаност на реалното им изпълнение. Мотивите на съда са бланкетни, същият не е направил свои изводи, а е преповторил мотивите на ревизионния акт. Макар формално да са изброени фактите установени в хода на ревизионното производство и да са посочени доставчиците за проверявания данъчен период направените изводи от решаващият състав не съответстват на представените по делото доказателства. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури издадени от Каймая Консулт ЕООД не е съобразено, че доставчикът е намерен и е представил документи: приемо-предавателни протоколи, договор, с клауза за отложено плащане, обяснение от управителя на доставчика за механизмът на доставките. Въпреки това съдът е приел, че не се прилагат доказателства за реално осъществяване на доставките и липса на данни относно кадрови потенциал наети работници за извършване на доставките, трудови договори и ведомости. Неоснователно е отказано право на данъчен кредит и по отношение на доставките от Мар Саба" ЕООД. Доказателствата приложени по делото установяват, че е предоставено под наем конкретно превозно средство, индивидуализирано с марка, модел и регистрационен номер, посочен е и водачът на МПС-то. За да приеме, че доставката не е осъществена съдът се позовава на справка от АПИ, съгласно която няма данни през месец август 2022 г. товарният автомобил да се е движил по републиканските пътища. Но това не е достатъчно, за да бъде отречен извършеният превоз. Неоснователно е и приетото, че свързаността между лицата предоставили под наем МПС и ревизираното лице е основание да се смята, че сделката е сключена с цел ползване на данъчна облага. Няма законова забрана в българското право да се осъществяват сделки между свързани лица, независимо от изводите на ревизиращите органи. И по отношение на непризнатото право на данъчен кредит относно ВОД е налице същото игнориране на представените доказателства международна товарителница с вписани данни за използваното МПС, мястото на разтоварване стоките в Гърция, приложените заповеди за командировки и граждански договори. Съдът не е изложил мотиви защо не признава осъществената ВОД, а само възпроизвежда мотивите на органите по приходите, които са описани в ревизионния доклад. От ревизираното лице са представени всички доказателства, които биха могли да съществуват и които са в правната и фактическа власт, за да бъдат представени от получателя по доставката. Въз основа на тях може да се направи извод за наличие на реално осъществени към дружеството доставки. Не на последно място по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е приета по делото без оспорване. Неправилно съдът приема, че е направено оспорване в хода по същество. Съдът въпреки предоставените доказателства е посочил, че не са установени в хода на съдебното производство предпоставките, които да дават основание процесните доставки да бъдат приети за реални. Административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл.9, ал.4 АПК , като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото. Необосновани и неподкрепени с правни аргументи са направените от съда и органите по приходите изводи за липса на действително осъществени доставки по спорните фактури, издадени от Каймая консулт ЕООД. Несподелими са и изложените мотиви от административния съд относно нереалност на свързаните с доставката транспорт, наем на склад и закупуване на гориво. Същите са били необходими, за да може закупената стока да бъде превозена до гр.София и в последствие реализирана в Гърция. Изводите за правилно определени задължения с ревизионния акт са в противоречие с постоянната практика на Съда на ЕС и на ВАС. Поради липсата на доказана измама или нарушение и след като не е установено ревизираното лице да е знаело или е трябвало да знае за евентуална измама или нарушение, то съобразно практиката на съда на ЕС, следва да се признае правото на данъчен кредит, дори ако ревизираното лице разполага само с фактура за доказване на наличието на доставка. По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено, както да бъде отменен и издадения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, така както са сторени. Ответникът директор на дирекция ОДОП гр.Пловдив, в писмено становище приложено по делото, намира подадената касационна жалба за неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено, при съобразяване на приложените към ревизионната преписка и пред съда доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 9 179 лв. за касационната инстанция определени в минимален размер съгласно Наредба 1/2004 г. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, при условие, че същото надвишава минималните размери предвидени по Наредбата. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страните и извърши проверка на съдебния акт на всички основания по чл.218, ал.2 АПК намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Пловдив е бил ревизионен акт Р-16001623003612-091-001/29.11.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 30/26.01.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив , с който на Трафик АГ БГ ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 99 844.38 лв., в едно със законните лихви в размер на 13 398.38 лв. Съдът е приел, че спорният между страните въпрос е относно наличието на реално осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на стоки и услуги. За да извърши преценка дали е осъществена доставка по конкретните данъчни фактури изследвал дали са се осъществили предвидените в чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС правопораждащи юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или правото на разпореждане с нея като собственик, съответно извършване на услугата, при чието проявление възникват съответните правни последици. Според мотивите на съдебното решение приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в съдебното производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатия данъчен кредит по процесните фактури, поради липса на реално осъществени доставки, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Според съда релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в ревизионен акт,съотнесени са към останалите констатации направени в ревизионното производство и въз основа на това, правилно са определени процесните фискални задължения за ревизираното лице. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, според решаващият състав не са ангажирани и в съдебното производство. Относно процесните 35 броя фактури, издадени от "Каймая Консулт" ЕООД не е установено в хода на ревизията по несъмнени данни наличието на процесните стоки, върху които да е прехварлено на правото на собственост, което е предмет на сделките, като доказателства в тази насока не са събрани и пред съда. От ревизираното лице е следвало да бъде установено от къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя, къде, от кого и с какво са извършени процесните услуги. От данните по делото не се установява паричните суми по процесните доставки да са заплатени от Трафик АГ БГ ЕООД на доставчика Каймая консулт ЕООД. Уговорено е между страните, че плащането следва да се извърши по банков път, но такова не е установено. Въз основа на това е направен извод, че представените писмени доказателства, по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси от къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно предадени процесните стоки до получателя им, съответно къде, от кого и с какво са извършени спорните услуги. По отношение на отказът за приспадане на данъчен кредит в общ размер на 647,26 лв по фактури с 0000000113/01.08.2022 г, издадена от Мар Саба ЕООД, с предмет на доставката "наем на товарен автомобил [номер] за м. 08.2022 r.";1000000899/31.08.2022 г. издадена от Г. ЕООД, предмет на доставката наем на недвижим имот /складова база/"; 1112000893/31.08.2022 г. издадена от Газ Лоджистик България" ЕАД, предмет на доставката дизел 619,90 л." и 9300000062/31.08.2022 г., издадена от Ай Газ България" ЕАД, с предмет на доставка на дизел 496,90 л. съдът е приел, че изложените в жалбата твърдения, че се касае за доставки, свързани с извършваната икономическа дейност на РЛ са недоказани. По отношение на фактурите с предмет наем на МПС" и дизелово гориво се твърди да са свързани с извършен транспорт на обсъдените по-горе стоки от гр. Велико Търново, където се твърди да са представени от доставчика до гр. София, от където са транспортирани до Гърция по ВОД. Според решаващият състав в хода на ревизията са събрани множество доказателства, от които може да се направи извод, че се касае единствено за документално оформяне на сделката по транспортиране на стоките между свързани лица. По тези съображения подадената жалба срещу ревизионния акт е отхвърлена. Решението е неправилно. Основателни са твърденията на касатора, че при постановяването му съдебният състав не е съобразил приложените още в хода на ревизионното производство писмени доказателства, като неправилно е приел, че ревизираното лице не е установило надлежно реалност на процесните доставки. Правото на данъчен кредит възниква при кумулативно осъществяване на установените в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС предпоставки. Сложният фактически състав, освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В изпълнение на това задължение още в хода на ревизията дружеството е представило документите, които притежава във връзка с доставката. Описани са и приложени договор между доставчик и получател сключен на 05.08.2022 г., приемо-предавателни протоколи към всяка фактура и вписани в нея подробно количество и вид на доставените стоки. Макар в договора да е посочен общо предметът - стоки, всяка от процесните фактури подробно съдържа вида на доставяната стока и нейното количество според изискванията на чл.114 ЗЗД. Прекият доставчик е намерен в хода на ревизионното производство и е представил писмени обяснения и находящите се у него документи. Предоставил е информация и за предходния доставчик. Този предходен доставчик не е намерен и не е предоставена изисканата от него информация. Необосновано е обаче, да се постановява отказ на право на данъчен кредит поради констатирани нередности при предходен доставчик, като това не е основание да се приеме, че получателят по доставката не е изряден. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Приложени са доказателства за транспорт на стоките от гр. Велико Търново до гр. София до нает склад от ревизираното лице. От описаните по горе доказателства следва да се приеме, че са налице достатъчно относими и годни доказателства, които разгледани поотделно и в съвкупност формират извод за реалност. Представените договор за доставка на стоки, приемо-предавателни протоколи към всяка от спорните фактури, които кореспондират с данъчните документи, както и доказателства за транспортът им. Според заключението на вещото лице начинът на счетоводно отчитане позволява проследимост движението на закупените количества, последващата им реализация. В противоречие с приложените по делото писмени доказателства съдът е приел,че не е установено местонахождението на стоката към момента, в който е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя, къде, от кого и с какво са извършени процесните доставки. Установено е, че стоката е натоварена в гр.Велико Търново, [жк],[адрес] посочено е МПС, с което е извършен превоза. За да не признае извършения превоз съдът се е позовал на справките издадени от АПИ, но те макар да отразяват трафика по републиканската пътна мрежа, не са основание да се приеме, че същите са категорично доказателство за липсата на извършен превоз. Ето защо, пътните листове за извършен превоз е следвало да бъдат ценени като косвено доказателство относно реалността на спорните доставки. Още повече, че както изрично се приема и в константата практика на ВАС, получателят по доставката не може да бъде държан отговорен за действия, респ. бездействията на доставчиците си и/или на трети лица, което напълно кореспондира и с практиката на СЕС по този въпрос. Съдът е пренебрегнал изцяло заключението на ССЕ, въпреки че заключението е прието и не е било оспорено от ответния орган.Вярно е,че експертните изводи на вещото лице не могат да формират извод за действително извършени доставки на стоки по процесните фактури, но те съдържат информация за това, че тези фактури са осчетоводени от ревизираното лице и неговия доставчик, счетоводството е водено така, че да може да се проследи движението на стоките и тяхната последваща реализация. За последващата реализация са представени доказателства за извършена доставка в Гърция, с посочен адрес и получател. Законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2 ППЗДДС, че за да се приеме, че е осъществен ВОД на стока следва да се установи по безспорен начин, че правото на разпореждане със съответната стока е прехвърлено от доставчика на получателя, като се установи надлежното транспортиране на стоките от или за сметка на доставчика регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка. Макар да не е осъществена в ревизирания данъчен период, за извършената доставка в Гърция са представени ЧМР, конкретно посочване на мястото на доставка и потвърждение от получателя. Освен това според ССЕ в счетоводството на дружеството е отчетен приход от продажбата на тези стоки. Посочените доказателства, преценени в съвкупност с ангажираните още в хода на ревизията договори и приемо предавателни протоколи, а и съдържанието на самите фактури /в които е налице индивидуализация на доставените стоки/ , следва да се приеме, че имат необходимото съдържание, релевантно за установяване на фактите по делото, разписани са от посоченото като техен съставител лице. Жалбата е основателна и относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по издадените за м. август фактури за наем на складово помещение и МПС. Основен аргумент за отказ на ПДК по тези две фактури е липсата на реална доставка на стоки то Каймая консулт ЕООД. Сключеният договор за наем за складово помещение е с цел съхранение на стоки , не е обвързан с конкретната доставка, а и от направената проверка на място от органите по приходите се установява, че там се съхраняват различни по вид стоки от дружеството. Доставките на гориво по два броя фактури издадени от Газ Лоджистик България ЕАД и Ай Газ България ЕАД са приети за нереални, тъй като е налице единствено документално оформяне. Пред органите по приходите са приложени доказателства пътни листи, товарителници и граждански договор за възлагане на превози на конкретен шофьор М. З., които оборват формалните изводи на съда, че доставките не са свързани с дейността на дружеството. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т.е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Представените писмени доказателства не са били оспорени от страна на данъчния орган по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Фактурата и останалите писмени документи са редовни от формална страна. Тези доказателства доказват реалното извършване на фактурираните доставки. Основен мотив на АС гр. Пловдив, за да обоснове извода за нереалност на доставката е липсата на плащане.Същото обаче, както не може да обоснове възникването на ПДК, така и не може да се приеме като основно и категорично доказателство в обратния смисъл. Реалността на доставката е фактически въпрос и следва да бъде преценена не само с оглед извършено плащане, а с оглед наличието на стоките предмет на сделките и тяхното реално предаване между доставчик и получател. Доказателства в този смисъл са приложени по делото. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за ползване на данъчен кредит и за нереалност на сделката са неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчнозадълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. По изложените по-горе съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена подадената срещу ревизионния акт жалба. При този изход на спора, основателно е и направеното искане за присъждане на разноски в полза на касатора. За двете съдебни инстанции същите са в размер на 6 055.94 лв., съгласно приложен списък на същите по чл.80 ГПК. От ответника по касация е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, но само при условие, че същите надвишават определения по Наредба 1/2014 г. минимум. Съгласно приложения списък от процесуалния представител на касатора разноските за двете инстанции, така както са поискани не надвишават минимума по Наредбата, поради което и направеното възражение не следва да бъде обсъждано. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение