Решение № 16936 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2019 г.

Решение № 16936 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Р. Халилова, Е. Мухарем и Х. Хасанов, подадена чрез адвокат Г. Мавродиев, против Решение № 212/27.12.2018 г., постановено по административно дело № 90/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменена Заповед № 18-3985/19.05.2016 г. на Началника на СГКК – Сливен. Подадена е и втора касационна жалба от С. Джом, чрез адвокат В. Бакалова и адвокат С. Тодоров. В касационните жалби се съдържат доводи за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неговата неправилност, като се оспорват извършените от съда фактически установявания и възприети правни изводи. По изложените съображения се иска обезсилване на решението или неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против процесната заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационните жалбоподатели се представлява от адвокат Мавродиев и от адвокат Атанасов, които поддържат жалбите по съображения, изложени писмено и претендират съдебно-деловодни разноски. Ответниците – Началник на СГКК – Сливен, С. Пътърлиев, Община Котел, Г. Кушчиева, Х. Емиров, Г. Пирелиева, Р. Колева, Е. Колев и А. Емилова, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. От страна на С. Пътърлиев чрез адвокат Л. Алексиева е постъпил писмен отговор, с който се оспорват касационните жалби и се моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и се присъдят разноски в размер на 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Постъпило е становище и от Община Котел, изготвено от адвокат С. Рафаилов, което е в подкрепа на оспореното решение, поради което се иска да бъде потвърдено и в полза на общината се присъдят разноски в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение. Г. Кушчиева, Х. Емиров, Г. Пирелиева, Р. Колева, Е. Колев и А. Емилова изразяват писмено становище, с което считат касационните жалби за основателни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Сливен е заповед, издадена на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР – поради непълноти и грешки в КККР на с. Ябланово, община Котел, с която се нанасят два нови обекти в кадастъра, променят се границите на съществуващи обекти и се заличава обект от КККР. Неоснователни са възраженията за недопустимост на съдебното решение. Съдът е изложил подробни мотиви за допустимост на жалбите, подадени от С. Пътърлиев и Община Котел, притежаващи качеството на заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, които мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като са обосновани и съответни на приложимия закон. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но в нарушение на материалния закон. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че същата е издадена в нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и собствениците, засегнати от изменението. В конкретния случай безспорно се установява наличие на такъв спор, тъй като се оспорва промяната в границите и площта на имотите, предмет на изменението. Посочената разпоредба регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство. На следващо място е установено и нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, действала към момента на издаване на оспорената заповед, съгласно която границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от кадастралните планове и регулационните такива, одобрени по отменения ЗТСУ – за имотите с приложена регулация. Според заключенията на вещите лица, изготвили двете съдебно-технически експертизи, действащата кадастрална карта на с. Ябланово от 2007 г. е съобразена с кадастралния план, одобрен през 1992 г., докато процесното изменение е съобразено с регулационния план от 1964 г., който обаче не е приложен. Като краен извод се налага този, че административният орган не е имал основание да одобри заявеното изменение на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР, тъй като не се установява наличие на непълнота или грешка, допуснати в кадастралната карта и регистър. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответните по касация страни претендираните от тях разноски, както следва: на С. Пътърлиев съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева, и на Община Котел – 480 лева, за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,