Решение № 206 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 240/2010 г.

Решение № 206 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 240/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на И. В. И. и П. Р. И. от гр. С. срещу въззивното решение от 9.10.2006 г. по гр. дело № 1399/2004 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-б въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 16.06.2003 г. по гр. дело № 7084/2001 г. на Софийския районен съд, 50-ти състав. Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила с искане за отмяна на въззивното решение и прекратяване на производството по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС или отхвърляне на същия иск и уважаване на предявените от касаторите насрещни искове. Ответницата по касация М. Г. Ч. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Ответникът по касация Б. Ц. Б. от гр. С. не е ангажирал становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е уважен предявения от М. Г. Ч. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, като е признато правото й да изкупи 84.34% от правото на собственост върху първия етаж от двуетажната жилищна сграда-близнак със застроена площ на етажа 51.64 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с 49/1000 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, представляващо 275/531 ид. ч. от цялото, застроено и незастроено от 531 кв. м., съставляващо парцел **** с пл. № 25 в кв. 51-а по плана от 1975 г., а по сега действащата регулация парцел **** на кв. 51 по плана на гр. С., м. Изток-юг, с адрес: гр. С., община И., бул. "С" № 74а, при договорените в нотариален акт № 44, т. I, рег. № 3* нот. дело № 28/2001 г. от 22.02.2001 г. условия, като същата замести по реда на изкупуването приобретателите И. В. И. и П. Р. И.. О. е бил съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС едномесечен срок от влизане на решението в сила М. Г. Ч. да заплати на касаторите сумата 6 689 лева - 84.34% от продажната цена 7 931 лева, както и сума, равна на 42.17% от разноските по издаването на нотариалния акт. Със същото решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу М. Г. Ч. по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД - за предаване владението на първия етаж от сградата-близнак и за заплащане на обезщетение в размер на 776 лева за ползване на имота за периода 22.02.2001 г. - 6.11.2001 г. Градският съд е потвърдил решението, като е приел, че на 22.02.2001 г. ответникът Б. Ц. Б. е продал на ответника /сега касатор/ И. В. И. процесния имот за 7 931 лева, като по силата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) э идеална част от него е придобила и третата ответница - П. Р. И., а липсват доказателства продавачът да е предложил на ищцата да купи неговата 5384/6384 идеална част от имота, съсобствеността върху който е възникнала на възмездно основание по време на брака - срещу задължение за изплащане на уравнение в пари. Прието е, че искът е предявен на 26.01.2001 г. - в законовия двумесечен срок от узнаване на сделката, за която ищцата разбрала когато отишла да плаща данъка на имота, а от данъчната служба я уведомили, че една седмица преди това бил регистриран нов собственик /съгласно писмо изх. № 0* от 25.06.2001 г. ответникът-сега касатор декларирал имота като новопридобит на 04.06.2001 г./. Въззивният съд е приел, че от свидетелите Й не се установява друг момент на узнаване, доколкото двамата не могат да обяснят целта на посещението на имота от касатора И. В. И., след като не са присъствали лично, а черпят от последния информация за проведените от него разговори. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: Въззивният съд обосновано е приел, че ищцата е могла да узнае за продажбата на имота най-рано на 4.06.2001 г., на която дата съгласно писмо изх. № 0* от 25.06.2001 г. вторият ответник/сега касатор/ И. В. И. декларирал в данъчната служба имота като новопридобит. Със споменатия официален документ са удостоверени осъществени пред длъжностното лице факти - подаване на данъчна декларация и датата на подаването й. С основание не са кредитирани показанията на свидетелите А/разпитани в първата инстанция на 29.01.2002 г. и изслушани повторно от въззивния съд на 18.04.2005 г./, относно съдържанието на разговорите, които касаторът И. В. И. провел с ищцата М. Г. Ч. в края на март или началото на април 2001 г. И двамата свидетели са се намирали в колата и не са могли да чуят какво си говорят Ч. и И., а черпят информация за тях от касатора. С оглед на това, правилно е прието, че исковата молба от 26.06.2001 г. е подадена в рамките на двумесечния срок от узнаване на продажбата по чл. 33, ал. 2, изр. второ ЗС. Законосъобразно е прието, че върху частта от имота, съответстваща на сумата 2 000 лева, дължима за уравнение на дяловете, съгласно спогодителния протокол от 20.05.1975 г. по гр. дело № 2113/1975 г. на Софийския районен съд, Л. район, 8-ми състав, е възникнала съпружеска имуществена общност и дяловете на съпрузите в имота са съответно: 1000/6384 за ищцата и 5384/6384 за ответника Б. Ц. Б.. В. на касаторите, че сумата за уравнение на дяловете не е била изплатена реално по време на брака на Б. с Ч. са ирелевантни. По силата на действащата към онзи момент разпоредба на чл. 13 СК от 1968 г.(отм.) възниква съпружеска имуществена общност върху всички вещни права, придобити по време на брака, освен в случаите, когато придобиването е по наследство, дарение или по реда на чл. 398-д ГПК (отм.). Правилно е намерено за неоснователно и възражението на касаторите, че процесния имот е индивидуална собственост на продавача Б. Ц. Б. по силата на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на спорната 1000/6384 част от имота. Безспорно е установено, че от датата на прекратяване на брака - 23.08.1984 г. в имота живее ищцата М. Г. Ч., която с оглед презумпцията на чл. 69 ЗС, упражнявайки фактическата власт върху имота, по отношение на своята идеална част го е владяла за себе си. По делото не са ангажирани годни доказателства, от които да се направи извод, че Б. Б. е владял целия имот лично или чрез другиго в продължение на десет години, с изтичането на който срок чл. 79, ал. 1 ЗС свързва настъпването на последиците по този придобивен способ. Въз основа на правилна преценка на доказателствата и при съобразяване с материалния закон, въззивният съд е приел, че ищцата има право да изкупи 5384/6384 идеални части от процесния имот при уговорената между ответниците по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС / продавач и купувачи по сделката от 22.02.2001 г./ цена, съответстваща на тази идеална част, която възлиза на 6 689 лева. Законосъобразно е признато преобразуващото право на ищцата на изкупуване и е постановено принудителното осъществяване на промяната в продажбеното правоотношение, предмет на нотариалния акт № 44, т. I, рег. № 3* нот. дело № 28/2001 г. от 22.02.2001 г. чрез заместване на приобретателите. В обобщение, обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.