Решение № 13754 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2010 г.

Решение № 13754 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Хаки Ахмед Таджедин, гражданин на Сирия, против решение № 337 от 19.07.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на чужденеца. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и се моли за отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. С писмо от 04.10.2011 г. са представени справки с вх. № 3607/18.07.2011 г. и с вх. № 4252/31.08.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ при МС, относно информация за обстановката в Сирия, включително за областта Хасака, от където е жалбоподателят. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед събраните в преписката доказателства, е неоснователна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ, рег. № 512 от 26.01.2010 на Дирекция "Миграция", СДВНЧ, в която жалбоподателят се е представил като палестинец без гражданство с имена Хамид Абдула Ал Ахмад. В хода на производството е установено, че молителят, настоящ жалбоподател, е роден на 5.01.1992 г. в гр. Камишли, Сирия, гражданин на Сирия, народност - кюрд, вероизповедание: мюсюлманин-сунит, неженен. Чужденецът е пристигнал в Република България нелегално през месец декември 2009 г., придружаван от баща си Ахмед Абдула Таджедин и сестра си Беритан Ахмед Таджедин. В интервю, проведено на разбираем за жалбоподателя арабски език, последният разказва, че баща му бил ръководител на партията Демократичен съюз - PYD за гр. Камишли и като такъв постоянно бил тормозен от властите и викан на разпити в полицията. Хаки Ахмед Таджедин твърди, че се опасява, че заради проблемите на баща му можело да го арестуват. Разказва още, че заради кюрдската му етническа принадлежност нямал никакви права в Сирия и не можел да си намери работа. Добавя, че не членува в партия, а е само симпатизант на партията на баща си Партия съюз на демократите. Със заявителя са проведени две интервюта - на 17.03.2009 г. и на 11.02.2010 г., копия от протоколите от които са приложени по делото. Събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход. Представени и приети в административната преписка са становище относно обстановката в Сирия. В писмено становище с рег. № УП-4143/28.04.2010 г. експерт в РПЦ - с. Баня дава становище за неоснователност на молбата за закрила и в двете, посочени в ЗУБ форми - хуманитарен статут и статут на бежанец. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства, изложената от чужденеца бежанска история и становище рег. № УП-4143/28.04.2010 г., с обжалваното решение председателят на ДАБ при МС на жалбоподателя е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия, издадено е в изискуемата форма и съдържание при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Административният орган е обсъдил всички относими към случая обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Председателят на ДАБ при МС е изпълнил задължението си да обсъди обстановката в страната по произход - Сирия. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя, не са направени обосновани твърдения в тази насока. Фактите, които посочва в бежанската си история, не доказват наличието на основателен страх от преследване. Общата обстановка в страната и трудностите по намирането на работа, не са основания за предоставяне на бежански статут. Въпреки твърденията му, че в Сирия кюрдите нямат никакви права и към тях не се отнасят добре, от материалите по административната преписка става ясно, че персонално кандидата не е преследван поради етническата му принадлежност. От справка с вх. № 1031/25.03.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, става ясно, че в днешна Сирия кюрдите, притежаващи сирийско гражданство и сирийски документи за самоличност, се третират като араби. На тях дори е позволено в частни разговори и в семеен кръг да говорят на "кюрдски диалект". Властите не ограничават провеждането на кюрдски фолклорни представления и организирането на концерти с кюрдска музика. Чужденецът не е преследван във връзка с твърдяното членство на баща му в партията PYD, нито е имал конкретни проблеми в тази връзка. Според цитираната справка сирийските служби за сигурност наблюдават и контролират цялото публично пространство в страната, но по принцип не всяка политическа дейност поражда причини за преследване от страна на властите, което да води до напускане на страната. Заплахата от преследване по политически причини на отделно лице зависи от преценката на сирийските служби за сигурност за опасността, която представлява дадено лице или група хора. В тази връзка обичайната критичност спрямо порядките, обикновената ангажираност с политическа дейност или редовото членство в редица политически партии и организации в Сирия, не са основание за напускане на страната поради страх от преследване. В същото време властите проявяват толерантност и към партии, които не влизат в общата организация на легалните партии в Сирия. При така установените факти се обосновава изводът, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец, от страна Република България и постановеният отказ на председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изложената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че чужденецът е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от тежки посегателства, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. До напускането на страната, той не е имал проблеми с властите там и лично не е бил репресиран. Срещу него не са предприемани никакви конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността й, нито от официалните сирийски власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Опасенията му от евентуално преследване заради баща му, не са основателни. От изложеното следва извода, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Към Хаки Ахмед Таджедин не са били отправяни заплахи и той не е бил принуден да напусне и да остане извън държавата си по произход, поради заплаха за живота му. Решението му да замине от Сирия не е продиктувано от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. В страната не е налице "въоръжен конфликт", по смисъла на нормите на международното право. В справка на ДАБ вх. № 3607/18.07.2011 г. се посочва, че при ситуации като бунтове и изолирани или спорадични актове на насилие и безредици (например - разпръсване на демонстрации, нападение на цивилни лица над полицейски участъци или правителствени обекти) не се прилага правото относно въоръжения конфликт. Антиправителствените демонстрации, които се провеждат в някои градове в Сирия, не представляват вътрешен въоръжен конфликт, тъй като не са налице характеристиките за такъв - няма въоръжени групи, организирани по армейски ред под общо командване, които извършват военни операции срещу сирийската армия. От изложеното може да се направи извод, че за молителят не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на председателя на ДАБ, с което е отказано на жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут е законосъобразно, а подадената срещу него жалба - неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното, Върховният административен съд, Трето отделение