Решение № 14110 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2016 г.

Решение № 14110 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Б. И. Б. с адрес за кореспонденция гр. С., ж. к. "Младост 2", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез адв. Т. Кирилова, против Решение № 5415 от 26.07.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 3550 по описа за 2015 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/№ 2151403157/11.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 330/06.03.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 18 411,02 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: буквално възпроизвеждане на мотивите на потвърждаващото РА решение на ДД "ОДОП"; необосновани фактически и правни изводи, че жалбоподателят не доказал, че полученият от него доход за 2007 г. общо в размер на 120 000 лв. е от авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО вр. чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ (редакция в сила до 31.12.2007 г.); без основание съдът приел за недоказан професионалният капацитет на жалбоподателя да извърши въпросните услуги. Доказано било, че жалбоподателят като съдружник на Събирателно дружество "Й.-С. и Сие" е бил натоварен от управителката на дружеството да администрира изграждането на структурни кабелни системи в строителни обекти на клиенти на дружеството и при осъществяването на тази дейност се е налагало сам да изготвя чертежи и екзекутивна документация при констатирани несъответствия на място с представените му чертежи и работни проекти. Тази дейност категорично била различна от дейността му по трудов договор с дружеството и за осъществяването й получил процесната сума като авторски и лицензионни възнаграждения, което определя 70% нормативно признати разходи за тези доходи. Без основание съдът не кредитирал представените договор, протокол и писмена декларация на ревизирания, при липса на оспорването им; не е било спорно, че жалбоподателят е инженер по професия и самият той е извършил услугите, за които му е платено. Игнорирани били неоснователно отговорите и представените доказателства/договори и Протоколи образец 19/ на управляващите две от шестте дружества-клиенти на събирателното дружество. Обстоятелството, че на всеки обект на клиент на дружеството е имало работен проект, само по себе си, не доказва, че не е имало необходимост от изготвяне на чертежи и техническа документация, които са изготвени именно от ревизираното лице и са станали основа на изискваната по чл. 175 от ЗУТ екзекутивна документация. Същото е потвърдено и от декларацията на управителката на СД "Й.-С. и Сие". Резултатът на извършените услуги без съмнение е обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Извършените услуги по извършване на монтаж и инсталации са съпътстващи тези, за които жалбоподателят е получил авторски и лицензионни възнаграждения и са осъществени от други лица, наети на конкретните обекти. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и на РА в съответната част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, в потвърдената му с Решението на ДД "ОДОП" част, с която за 2007 г. и 2008 г. са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Задълженията за 2007 г., предмет на оспорената част на първоинстанционното решение, са определени при констатации за получаване на неправилно деклариран доход от страна на жалбоподателя в размер на 120 000 лв. като авторски и лицензионни възнаграждения. Органите по приходите са отказали да признаят 70% необходимо присъщи разходи върху тази сума, като са приели, че не е доказано основанието за признаването на този процент разходи по чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ (редакция в сила до 31.12.2007 г.). Приели са, че доходът е от възнаграждения по извънтрудови правоотношения и жалбоподателят има право на разходи за дейността в размер на 35 на сто. Не е било спорно, че през 2007 г. жалбоподателят е работил по трудов договор като електротехник в Събирателно дружество "Й.-С. и Сие", като е получавал освен трудово възнаграждение и възнаграждения по граждански договори, както и че по банковата си сметка е получил процесната сума от 120 000 лв., която е декларирал в годишната си данъчна декларация в Приложение № 3 - Доходи от друга стопанска дейност, Таблица 2 - Авторски и лицензионни възнаграждения. Спорът е бил относно това за какви услуги е платена сумата и дали тя представлява авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО. За да отхвърли жалбата против тази част на РА, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че е носител на авторско право върху чертежи, планове и схеми, във връзка с което е получил хонорарното възнаграждение, нито че за извършването на вид проектантски услуги е разполагал с професионална компетентност на лице, вписано са в съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Неоснователно е касационното оплакване за липса на мотиви на съдебния акт. Оплакването за липса на мотиви като съществено процесуално нарушение е свързано с нарушаване на правото на защита на страните и по - специално на тази - загубила делото, при което е невъзможен касационният контрол върху първоинстанционния съдебен акт поради неясната аргументация на съда да постанови определен правен резултат. В случая, това право не е нарушено, въпреки, че очевидно е възпроизвеждането от страна на съда на мотивите на потвърждаващото РА, в обсъжданата част, решение на ДД "ОДОП". Независимо от това, повторените аргументи на приходните органи от страна на първоинстанционния съд, са свързани с конкретно обсъждане на събраните в административната преписка и пред съда доказателства и съдът ясно е постановил какво приема от фактическа и правна страна. Съгласно дадените писмени обяснения в ревизионното производство на ревизирания жалбоподател, той е работил на трудов договор в събирателното дружество, но в същото време като пълномощник на представляващата дружеството е следвало да осъществява контакти с клиентите на СД - възложители на конкретни услуги по инсталиране на различни технически системи, като съдейства по всички технически въпроси. За изпълнение на тези допълнителни дейности се е налагало при съобразяване на действителната на място на обектите ситуация изготвянето, на практика, на нови проекти за извършване на възложените инсталации, различни от представените работни проекти и чертежи, които нови проекти е изготвял самият той, съобразно професионалната си компетентност. Тези чертежи и проекти ставали база за изготвяне на екзекутивна документация на всеки обект. Именно за тази дейност получил процесната сума от 120 000 лв., при уговорка да получава по 3 000 лв. на обект от дружеството. В обясненията е подчертано, че не пази никаква документация във връзка с тази дейност. Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че тези твърдения, които са поддържани и пред съда, не са доказани. Действително, в представения договор № 002/3.05.2006 г. между събирателното дружество като възложител и жалбоподателя като изпълнител г-н Боянов се е задължил да съпостави и провери предоставени силнотокови и слаботокови електропроекти; да констатира и коригира установени неточности, да отзове и даде инженерно решение при некоректни и непълни проектантски планове, като за целта запознае и съгласува дейността си с техническия ръководител и с проектанта на обекта...; да консултира клиента професионално за необходимостта и целесъобразността на исканите или налагащите се промени, като участва в обсъждането и вземането на решенията за тях; да отрази даденото проекто - решение като изготви и представи необходимите работни чертежи и схеми, както и цялата съпътстваща документация, обяснителни записки и екзекутивна документация, в които са отразени предложенията и действително направените допълнения и промени. Съгласно договора, хонорарът за тези дейности е 3 000,00 лв. за всеки обект. Представен е Протокол от 18.12.2007 г. за приемане на действително извършени дейности /"във връзка с чл.1 от договора"/, съгласно който представляващата събирателното дружество се задължава да изплати на Б. Б. сумата от 120 000,00 лв. Протоколът е подписан от С. Спасова, представляваща дружеството и от жалбоподателя. В него са изброени единствено 40 обекта, на които е изпълнявало задълженията си дружеството като изпълнител на проекти на свои клиенти. Какво конкретно е извършил жалбоподателят на всеки обект не е описано в протокола, а и според писмените обяснения на г-н Боянов той не е запазил каквато и да е документация. Убедителната сила на подписания от представляващата дружеството Протокол от 18.12.2007 г. е разколебана от съдържанието на подписания също от нея сигнал от 9.05.2012 г. /стр. 402 от ревизионната преписка/, във връзка с който е започнало процесното ревизионно производство, където се оспорва както наличието на основание - договор за изплащане на авторски възнаграждения, така и реалното извършване на действия по такъв договор от страна на г-н Боянов. Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд е взел предвид изисканите и получени писмени доказателства от две от шестте дружества - клиенти на събирателното дружество. В представените от "Фактор-СК" ООД Протоколи образец-19, само част от които подписани от дружеството като възложител и от г-н Боянов като представител на събирателното дружество, е отразено установяването на "изготвяне на експлоатационна и екзекутивна документация, тестване и привеждане в работно състояние на системата", но отново без връзка с конкретни чертежи, проекти и запазена екзекутивна документация, от която те са част. Що се отнася до писмените отговори на управителите на това дружество и на "Екостройинженеринг" ООД, че именно г-н Боянов е извършвал дейности на обектите на тези възложители на събирателното дружество и им е предавал екзекутивна документация и чертежи към нея, те са недопустими като доказателства в първоинстанционния процес като писмени свидетелски показания. Отделно от това, те отново не удостоверяват нищо конкретно относно извършената от г-н Боянов дейност, което да обоснове извода, че е получил авторско възнаграждение от събирателното дружество. Оплакването, че е доказано, че извършеното от г-н Боянов е създало обекти на авторски права е неоснователно. Обект на авторското право, съгласно дефиницията на чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че липсват убедителни доказателства именно за обективиране, по какъвто и на е начин, на такова произведение, създадено от жалбоподателя. Съгласно чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ (редакция в сила до 31.12.2007 г.), за доходите от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селското стопанство, за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, облагаемият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 70 на сто. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за произведения, изброени неизчерпателно в нормата-дефиниция. Доколкото жалбоподателят има интерес от ползването на посочения по-висок процент разходи, именно той има тежестта да докаже предпоставката в хипотезата на нормата съответно - в негова тежест са последиците от недоказването на факта с правно значение. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороци, обосноваващи посочените касационни основания и следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение