Решение № 3284 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13916/2016 г.
ВАСIII отделение15.03.2018 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6033 от 3.10.2016 г., постановено по адм. дело № 12161/2014 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е осъден М. Б. К. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, разноски по делото в размер на 830 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6033 от 3.10.2016 г., постановено по адм. дело № 12161/2014 г. по описа на Административен съд София град в останалата му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3284 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13916/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Б. К., подадена лично и касационна жалба подадена от процесуалния му представител адвокат Х., срещу решение № 6033/3.10.2016 г., постановено по адм. дело № 12161/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен предявеният от К. иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. От касационните жалби се извеждат доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ гр. София, чрез процесуалния си представител взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град е образувано по исковата молба на М. К. против ГД "ИН" София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора [населено място], в периода от 22. 00 часа на 09.01.2010 г. до 09. 00 часа на 11.01.2010 г. Искът се основава на твърдяно недопустимо използване на белезници, чрез прикрепване с тях на крайниците му към легло, недобри условия в помещението в което е пребивавал и лишаване от дължима се медицинска помощ. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточнени с допълнителна такава и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от К. иск. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени кумулативно дадените от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки по въведените от ищеца в исковата молба обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото не са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдяните за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Затвора [населено място]. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният краен извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди, изразяващи се в безсилие, безпокойство, уязвимост и физически страдания. Установено е по делото, че К. е извършил бягство от затвора [населено място] на 9.01.2010 г. около 16. 00 часа, задържан е на същата дата около 21. 30 часа и след това е върнат в същия затвор. Видно е от представения по делото здравен картон, че непосредствено след връщането му в затвора му е извършен медицински преглед, като е назначено и проведено лечение. Въз основа на извършения преглед, при отразена в картона заявена от ищеца готовност за суицид, е издадено нареждане от началника на затвора за употреба на помощни средства – фиксиране с белезници, като с отпадане на необходимостта от изпълнението, приложената мярка е отменена. В периода посочен в исковата молба извършените на ищеца медицински прегледи и лечение са надлежно отразени в здравния му картон. Условията в помещението, в което същият е пребивавал в същия период са установени от представените по делото справки. При посоченото неоснователна е твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, употребата на помощни средства се допуска, когато е абсолютно необходимо, ако резултатът не може да бъде постигнат с физическа сила, когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишения от свобода да посегне на живота си. В случая помощните средства са употребени при наличие на тази законова предпоставка и при прилагането и по установения в закона ред. Именно ищецът е съобщил при извършен медицински преглед, след връщането му в Затвора [населено място], след бягство, за готовност за суицид, което обстоятелство е отразено в здравния му картон и не е оспорено по делото. Съответно, с нареждане по чл. 118, ал. 1 ЗИНЗС от началника на затвора е разрешена употребата на помощни средства именно поради така установените обстоятелства - опасност от суицид, след извършено бягство от затвора. За допуснатото приложение на помощни средства, преустановено веднага след отпадане на необходимостта, а именно в 9. 00 часа на 11.01.2010 г., е уведомен надлежния прокурор съгласно изискването на чл. 118, ал. 2 ЗИНЗС. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не е налице и твърдяното неосигуряване на медицинско лечение както и наличие на неблагоприятни условия в помещението, в което е бил настанен ищеца в периода, предмет на исковата претенция. В здравния картон на лишения от свобода са отразени всички дължими се и извършени медицински действия, при което твърдяното в исковата молба за неоказване на медицинска помощ е неоснователно. Конкретните условия в помещението, в което е пребивавал ищеца в периода, предмет на исковата молба, съответно действията извършени спрямо него от служители на Затвора [населено място] в същия период са установени от представените по делото справки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че установените от тези доказателства обстоятелства, не са оборени от свидетелските показания. Явна е ограничената времева и фактическа възможност свидетелите да са възприели пряко и непосредствено фактите, за които свидетелстват, а и периода, в който твърдят, че ищеца е поставен в посочените от тях условия, се различава съществено като продължителност от този, определен в исковата молба и установен от писмените доказателства по делото. Правилен е следователно изводът в обжалваното решение, основан на установената по делото фактическа обстановка, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като не са налице осъществени спрямо ищеца действия и бездействия, които да са уронили противозаконно човешкото му достойнство, основаващи обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е неправилно в частта му, с която са присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството пред съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение