Решение № 2055 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7644/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП, Агенцията) срещу Решение 9502/21.06.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 2463/2024 г. С обжалваното решение е отменено писмо изх. 11-00-0062/09.02.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона; Агенция за социално подпомагане е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е уважил искането на АСП за конституиране като страни на Комисията за защита на личните данни и Министерство на правосъдието. Като неправилно приложение на материалния закон се сочи неправилната правна квалификация и определяне на приложимите норми от съда, които несъответветстват на действителното правно положение, поради пороци при установяване на фактите, както и при извеждането на правните изводи. Излага съображения, че заявлението по същество е искане за реализиране на право на родителите, настойниците, попечителите, произтичащо от специалната норма на чл. 21, ал. 1, т. 16 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Петрова. Ответникът по касация Е. Ц. като настойник на малолетното дете Д. Ч. П. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение като законосъобразно да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Балджиева. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е писмо изх. 11-00-0062/09.02.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с което по Заявление рег. 94Е-00-0003/15.01.2024 г., подадено от Е. Ц. като настойник на малолетното дете Д. Ч. П., е отказано предоставянето на достъп до лични данни на детето Д. П. и копие от документ, представляващ социален доклад. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: С решение от 06.01.2022 г. Службата за закрила на малолетни и пълнолетни в Цюрих е лишила родителите на детето Д. Ч. П. - М. П. и Ч. П. от родителски права и е учредила настойничество съгласно чл. 327а от Гражданския кодекс на Швейцария с всички законни права и задължения, като е назначила Е. Ц. за настойник на детето. С посоченото решение било възложено на Ц. с помощта на поръчка към Международна социална служба да изясни положението на М. П., която пребивава в България, с оглед евентуалното връщане на детето Д. П. при майка му. Установено е, че административното производство е започнало със Заявление вх. 94Е-00-0003/15.01.2024 г. чрез упълномощения от Е. Ц. адв. М. Балджиева, като е поискано от изпълнителния директор на АСП достъп до личните данни, съдържащи се в актуален социален доклад относно положението на биологичното семейство на детето Д. П., изготвен от ДСП-Бургас по сигнал рег. ДДМ/ДА/770/19.10.2023 г. на Международната социална служба България. С писмо изх. 11-00-0062/09.02.2024 г. изпълнителният директор на АСП отказал да предостави горепосочената информация с основен мотив, че заявеното искане не е направено по процедурите и механизма за обмен на информация по случаи на деца с международен елемент. Посочено е, че предвид обстоятелството, че за детето Д. П. са били предприети мерки за закрила в друга държава, всяко изискване и предоставяне на информация по случая от или на чуждестранни органи следвало да се осъществява чрез и със съдействието на Централните органи, които за Република България са Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, дирекция Консулски отношения и Държавна агенция за закрила на детето към Министерски съвет. В писмото били цитирани Регламент (ЕО) 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както и Хагската конвенция от 19.10.1996 г. относно подсъдността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. АССГ е приел, че заявлението на жалбоподателката има характер на искане по чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за осигуряване на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент 2016/679, отнасящи се до субекта на данните, като заявителят се позовава на учреденото настойничество, като АСП неправилно е приела, че поисканата информация следва да се изиска чрез централните органи, определени от държавата на основание чл. 29, глава V от Хагската конвенция от 1996 г. Съдът е посочил, че административният орган неправилно се позовава на неприложими в случая международни актове - Регламент (ЕО) 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както и Хагската конвенция от 19.10.1996, както и неправилно са посочени в оспореното писмо становища на Комисията за защита на личните данни и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до правно издържани изводи за незаконосъобразност на отказа, обективиран в писмото на изпълнителния директор на АСП. Изводите на съда са логични и последователно основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Фактите по делото са правилно установени, а съвкупната им преценка води до извод, че обжалваното писмо на изпълнителния директор на АСП е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилни са изводите на съда относно предмета на спора, с който е сезиран - отказ да се разгледа заявление по чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, обективиран в писмо изх. 11-00-0062/09.02.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Спорният въпрос по делото е налице ли са материалноправни основания за отказ на администратора на лични данни да предостави на субект на данни, в случая на Е. Ц. като настойник на малолетното дете Д. Ч. П., достъп до лични данни на детето и копие от документ, представляващ социален доклад. Правилно решаващият съд е посочил, че административният орган неправилно е приел, че поисканата информация следва да се изиска чрез централните органи, определени от държавата на основание чл. 29, глава V от Хагската конвенция от 1996 г. Подаденото заявлението рег. 94Е-00-0003/15.01.2024 г. има характер на искане по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД за осигуряване на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент 2016/679, отнасящи се до субекта на данните, като заявителят се позовава на учреденото настойничество. За Е. Ц. е учредено настойничество от Службата за закрила на малолетни в гр. Цюрих и в качеството си на настойник на малолетното дете Д. Ч. П., същата има право да иска, респ. да получи предоставянето на информация относно детето, съдържаща се в изготвения от ДСП-Бургас социален доклад. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗЗДет. всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, може да иска и да получава съдействие от органите по този закон, а съгласно ал. 2 родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13, и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата. Според разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В случая не са налице и ограниченията, предвидени в чл. 23 от Регламент 2016/679, респ. чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, при които администраторът на личните данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субекта на данните. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че подаденото до АСП заявление по същество е искане за реализиране на право на родителите, настойниците, попечителите, произтичащо от специалната норма на чл. 21, ал.1, т. 16 ЗЗДет., противно на възприето от съда. Правилно АССГ приема, че в случая са неприложими посочените в оспореното писмо международни актове - Регламент (ЕО) 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както и Хагската конвенция от 19.10.1996. Регламент (ЕО) 2201/2003 г. се прилага в съвсем различно по характер производство, а именно по граждански дела с предмет: развод, определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност. Съдът правилно е посочил, че Хагската конвенция от 19.10.1996 се прилага, когато следва: да се определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето; да се определи приложимото право, което следва да се прилага от тези органи при упражняване на тяхната компетентност; да се определи приложимото право при родителската отговорност; да се осигури признаването и изпълнението на мерките за закрила във всички договарящи държави. Не са налице и сочените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на становището на касатора съдът е обсъдил всички относими за решаването на спора доказателства. Правилно първоинстанционният съд е направил обосновано заключение относно искането за конституиране на подпомагащи страни, като го е счел за неоснователно. Според константната практика и теория, както и според правната рамка на АПК страни в съдебната фаза на административния процес са жалбоподателят и органът, издал акта, а като заинтересовани страни по смисъла на чл. 147 АПК могат да се конституират лица, по отношение на които административният акт създава права или задължения или за които с акта се засягат законни интереси. В настоящия случай по отношение на Комисията за защита на личните данни и Министерство на правосъдието не се установяват горепосочените обстоятелства. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 900 лв., договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.08.2024 г. На ответника по касация са присъдени разноски за първата инстанция, поради претенцията му за присъждането на такива и от настоящата инстанция е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение