Решение № 4636 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15773/2010 г.

Решение № 4636 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15773/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "КС Ауто груп" ЕООД чрез процесуалния представител на дружеството срещу решение № 212/17.09.2010 г. по адм. д. № 75/2010 г. на Административен съд гр. Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба- ДНСК-София чрез своя пълномощник счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът община Дупница чрез пълномощника си намира касационната жалба за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-4/11.01.2010 г. на заместник-началника на ДНСК, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "кафе -аперитив и склад към него", на площ от 135 кв. м, наименован "едноетажна сграда", като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че се касае за строеж, а не за преместваем обект. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не за преместваем обект. В конкретния казус размерите на обекта далеч надхвърлят допустимите такива за преместваем обект, което опровергава определянето му като преместваем. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена, както и от неговото предназначение. Това са увеселителни обекти и такива за търговски и други обслужващи дейности. В случая предназначението на обекта не е такова-по същността си е налице обект едноетажна сграда-пицария със склад към нея, както и помещение за санитарен възел с две тоалетни. По принцип строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. В случая в терена има положена бетонова настилка, което изменя субстанцията на земята и го характеризира като строеж, а не като преместваем обект. Нещо повече, бетоновата настилка е положена след премахване на плочките поради необходимостта да се направи изкоп, вътре да се положи 20 см. баластра и върху нея да се положи бетон. Налице е и безспорно установеното обстоятелство за трайно прикрепяване към терена, промяна на целостта на терена, използване на материали като тухли "Итонг", което опровергава възможността обектът да може да бъде преместваем без нарушаване на цялостната закрепеност на съоръжението. Без да се разруши зидарията от бетоновите блокчета - тухли "Итонг", демонтаж е невъзможен. Предвид изложеното, като е приел, че не са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Релевантните за премахването на незаконен строеж факти -изграждане без строителни книжа, са осъществени. Касае се за незаконен строеж, чиято характеристика може да предизвика правната последица премахване. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение