Решение № 16 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2014 г.

Решение № 16 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производство по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба на М. А. Е. чрез пълномощник адв. А. А. Добричка адвокатска колегия за отмяна на влязлото в сила решение № 50 от 17.02.2014 г. по в. гр. дело № 903/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20 от 14.10.2013 г. по гр. дело № 72/2013 г. на Добрички районен съд за отхвърляне иска М. А. Е. против А. Д. П. с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземане в размер на 2000 евро представляващо неизплатена сума по договор за паричен заем, за който е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3760/2012 г. на Добрички районен съд. Молителят се позовава на споразумение от 15.04.2012 г. подписано между страните по делото, за което поддържа, че е от съществено значение за изхода на спора. Ответникът А. Д. П. в писмен отговор оспорва основателността на молбата за отмяна. Поддържа, че споразумението не е ново писмено доказателства, тъй като е било известно на молителя още към момента на предявяване на иска, било е представено с въззивната му жалба пред въззивния съд и отказа на съда да го приеме не може да обоснове основание за отмяна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства - да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение да имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност - въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил извода му за основателност на иска. Представеното споразумение не носи тези характеристики. Молителят е участвал като страна при сключване на споразумението на 15.04.2012 г. и то му е било известно още към момента на предявяване на иска, отхвърлен с решението, чиято отмяна се иска; като доказателство споразумението е съществувало по време разглеждане на делото, било е в държане на молителя, и ако същият бе положил нормално дължимата грижа за добро водене на делото е могъл да го представи още с предявяване на исковата молба. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или с доказателства. Щом страната е знаела за обстоятелството или за доказателството и е могла да го представи отмяната е недопустима. Изложените в молбата за отмяна оплаквания за процесуалноправна незаконосъобразност на въззивното решение, чиято отмяна се иска, са основания за неправилност на невлязло в сила съдебно решение, които са предмет на друго производство. Тези оплаквания не обосновават основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.