Решение № 5141 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив, чрез процесуален представител, против решение 72 от 17.01.2022г., постановено по адм. дело 506/2021г. на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, в частта, с която: осъжда кмета на община Пловдив, на осн. чл.256, ал.1 от АПК, да изпълни задължението си по чл.15, ал.1 във вр. с чл.4 от ЗДОИ, като публикува в отворен формат на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция Електронно управление данните, посочени от т.15, т.16 и т.19 в Приложение 1.1 към т.1 на Решение 54/01.02.2019г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области; на осн. чл.256, ал.3 от АПК определя срок за изпълнение на решението; осъжда община Пловдив да заплати на Г. Йорданов, сумата от 510лв., разноски по делото. Касаторът иска обезсилване на съдебното решение като недопустимо или евентуално отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. Йорданов, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. Йорданов, с правно основание чл.256, ал.1 АПК и искане да се осъди кмета на община Пловдив, да изпълни задължението си по чл.15, ал.1 и ал.4 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като публикува на портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция Електронно управление /ДАЕУ/ данните, посочени от т.9 до т.20 в Приложение 1.1. към т.1 на Решение 54/01.02.2019г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области по чл.15г от ЗДОИ и да се определи подходящ списък за това. За да постанови обжалваното решение 72 от 17.01.2022г. административният съд е приел, че искането е изначално процесуално допустимо, защото наличието на пряко произтичащо от нормативен акт задължение за действие е елемент от фактическия състав на иска по чл.256, ал.1 АПК, а не въпрос на допустимост на иска, и именно това трябва да докаже ищецът в хода на съдебното производство-че нормативният акт задължава ответника да извърши претендираното фактическо действие, което той не извършва. АС-Пловдив е приел от фактическа страна, че с Решение на Министерски съвет 54 от 01.02.2019г., на основание чл.15б, ал.3 ЗДОИ, е одобрен Списъкът на набори от данни, които се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни /ПОД/, въз основа на съгласуваните през 2018г. предложения. Срокът за публикуването на данните съгласно утвърдения график е до 30.03.2019г. /т.2/, а след първоначалното публикуване на наборите от данни в сроковете по т.2, отговорните администрации регулярно актуализират публикуваните данни на Портала за отворени данни /т.5/, като съгласно Приложение 1.1., към т.2 и 5 от същото решение на МС, списъкът с набора от данни от приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни, включва задължение за публикуване на общинските администрации на данни, посочени в т.9-т.20, в срок до 31.03.2019г. Съдът е счел, че в случая е налице правна норма, която задължава кмета на община Пловдив да извърши исканото фактическо действие, и това са нормите на чл.15, ал.1 и ал.4 ЗДОИ вр. чл.3, ал.1 от ЗДОИ, които задължават ръководителя на административната структура периодично да публикува актуална информация по посочените в тези правни норми начини, и публикуването на такава информация не изисква нарочно сезиране с искане за извършването на действието по публикуване. АС-Пловдив е достигнал до извод, че по отношение исковата претенция, в частта, относно искането да се осъди ответния административен орган-кмета на община Пловдив да изпълни задължението си по чл.15, ал.1 и ал.4 от ЗДОИ, като публикува на Портала за отворени данни, поддържан от ДАЕУ данните, посочени по т.т. 15, 16 и 19 от Приложение 1.1. на Решение на Министерски съвет 54 от 01.02.2019г. за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области по чл.15г ЗДОИ и да се определи подходящ срок за това, исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, тъй като данните, събрани в съдебното производство сочат, че не е удовлетворено законовото изискване за осигуряване публичност на процесите данни, представляващи обществена информация по см. ЗДОИ по реда предвиден в този нормативен акт. В останалата част, касаеща данните по т.9- т.20 , без тези по т.т. 15, 16 и 19 от Приложение 1.1, съдът е приел искането за процесуално недопустимо, поради по-късно удовлетворяване на претенцията, оставил е без разглеждане исковата молба в частта относно данните по т.9, 10, 11, 12, 13, 14, 17, 18 и 20 от Приложение 1.1, и е прекратил производството по делото в тази му част. При извършената служебна проверка на решение 72 от 17.01.2022г., постановено по адм. дело 506/2021г. на АС-Пловдив, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същото за недопустимо, по следните съображения: Съгласно чл.256, ал.1 АПК Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Видно от съдържанието на тази разпоредба, задължението за извършване на фактически действия на административния орган следва да произтича пряко от нормативния акт, т.е. трябва да е налице настъпил юридически факт, предвиден в съответната правна норма, който юридически факт поражда задължение за органа за извършване на фактическото действие. В процесния случай исковата претенция е да бъде задължен кмета на община Пловдив да изпълни задължението си по чл.15, ал.1 и ал.4 ЗДОИ, като публикува в отворен формат на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция Електронно управление данните, посочени от т.15, т.16 и т.19 в Приложение 1.1 към т.1 на Решение 54/01.02.2019г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области. От това следва, че реда по чл.256, ал.1 АПК в случая е неприложим, защото исканите фактически действия са опосредени от допълнително волеизявление на друг орган- Решение 54/01.02.2019г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области. Съгласно чл.15, ал.4 ЗДОИ Организациите от обществения сектор, включително обществени библиотеки, в т. ч. и библиотеки на висши училища, архиви и музеи, публикуват всички условия за предоставянето на информацията за повторно използване на интернет страницата си и на портала по чл. 15г. Публикуването на условия за предоставяне на визираната информация предполага правата и задълженията на субектите- страни по правоотношенията, регулирани от специалния закон за предоставяне на обществена информация, да се реализират по реда и начините предвидени в този закон. Именно съобразно публикуваните от ръководителя на административна структура в системата на изпълнителната власт условия и ред, за предоставяне информацията за повторно ползване, всеки субект, изискващ достъп до обществена информация, касаеща дейността на администрацията, ще може да осъществи правата си, свързани със специфичните отношения по предоставяне достъп до обществена информация, независимо дали този достъп е свободен, съобразно чл.4, ал.1 ЗДОИ. В хипотеза на препятстване на тези права, защитата им трябва да се осъществи по правилата на специалния закон. Предвид специалната уредба, за субектите на тези правоотношения липсва правен интерес да търсят правата си по друг ред, включително по реда на чл.256 АПК. При липсата на правен интерес за искателя да търси защита по реда на чл.256, ал.1 АПК, Административен съд Пловдив се е произнесъл по недопустима искова молба. Решението в обжалвана част следва да се обезсили на основание чл.221, ал.3 АПК и производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. за две съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,