Решение № 16518 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12244/2011 г.

Решение № 16518 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12244/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгения Георгиева Стоянова и Мария Димитрова Стоянова, от гр. Рила, срещу решение № 115/05.07.2011 г. по адм. д. № 70/2011 г. на Административен съд гр. Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Югозападен район чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-41/15.02.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е наредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ да се премахне незаконен строеж: "масивна стопанска постройка" в УПИ ??-1128, кв. 62, по плана на гр. Рила като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че строежът е изграден през 1997 г., за него няма издадени строителни книжа, както и че същият не е заявен за узаконяване по реда на § 184 ПЗРЗУТ. Процесният строеж не попада и в изключителната хипотеза на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, като от собственика няма искане за издаване на удостоверение за търпимост. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон: По начало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. Релевантните обстоятелства за търпимостта на строежа следва да се установяват съгласно § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ с оглед времеизвършването му, а не през призмата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Това налага установяване дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая е релевантно имало ли е подробен устройствен план, допускащ изграждането на такова строителство, или с оглед времето на построяването може да се изграждат постройки на допълващо застрояване за стопански дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план при действието на нормативните актове към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. Тези обстоятелства изобщо не са изследвани от първоинстанционния съд, като няма и заключението на вещото лице в тази насока - допустимо ли е такова допълващо застрояване, спазени ли са отстоянията и деклариран ли е строежът пред одобряващите органи в посочения по § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ срок. Предвид изложеното съдът не е установил налице ли са или не релевантните за приложението на нормата на § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ изрично посочени обстоятелства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми. При липсата на установени релевантни факти касационната инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за установяване на релевантните за спора факти. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение