Решение № 1774 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2017 г.
ВАСVIII отделение09.02.2018 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 430 от 15.12.2016 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 352 по описа на съда за 2016 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1774 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - В. Т., при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ НАП/-С., срещу решение № 430 от 15.12.2016 г., постановено по адм. д. № 352 по описа на Административен съд гр. В. Търново за 2016 г. С обжалваното съдебно решение е обявена нищожност на Ревизионен акт /РА/ № Р-04001515003716-091-001 от 19.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с решение № 154 от 12.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т., при ЦУ на НАП. С ревизионния акт по отношение на "Чаофу лиан 8" ООД, за данъчни периоди от 01.05.2014 г. до 30.11.2014 г. и за м. февруари 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит и за период от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. е начислен допълнително ДДС и лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска отмяната му, както и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - "Чаофу лиан 8" ООД, поддържа твърдение за нищожност на ревизионния акт на основание различно от възприетото от АС- В. Т.. Моли решението да бъде оставено в сила, тъй като е правилно като краен резултат. Претендира присъждане на разноски. Участвалият по делото представител на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото. Намира, че постановеното решение е в противоречие на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на АС В. Т. за разглеждане по същество от друг състав на съда. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законовоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. След обсъждане на направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: За да обяви оспорения пред него ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден след 01.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК), с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което същият е издаден от лице без материална компетентност. Според мотивите на съда последицата на тази липса на материална компетентност е нищожност на ревизионния акт. Решението е постановено в противоречие със задължителното Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., с което е прието, че "Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен". Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това постановеното първоинстанционно решение, което противоречи на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, като при новото разглеждане съдът следва да обсъди и поддържаните твърдения за нищожност на РА на основания различни от установените от съда при първото разглеждане на делото, като се произнесе и за сторените от ответника разноски в настоящото производство съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение