Решение № 2756 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14480/2016 г.

Решение № 2756 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14480/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Данимекс-9" ЕООД, подадена чрез управителя Д. П., срещу Решение № 6722 от 03.11.2016 г. по адм. д. № 8745/2016 г. по описа на Административен съд С. -град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600003494/14.04.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. град, потвърден с решение № 1340/05.08.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" С.. Касаторът сочи доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспореният акт за дерегистрация на търговеца не отговаря на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. И. отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се уважи жалбата му, както и да му се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на спора пред АДмС - С.-град е Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600003494/14.04.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. град, потвърден с решение № 1340/05.08.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С.. В акта е отбелязано, че във връзка с резолюция № 2691600012719/31.03.2016 г. са извършени две посещения на адреса за кореспонденция в гр. С., район "Л." ул. "Д. В." .№..., ет. ..., при което не е открито задълженото лице или негов представител, за което са съставени протоколи № 12719-1/05.04.2016 г. и № 12719-2/13.04.2016 г. В заключителната част на оспорения акт е посочено наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС, съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във връзка с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол административният съд е отхвърлил жалбата на "Данимекс-9" ЕООД срещу процесния акт за дерегистрация, приемайки, че от събраните по делото доказателства се установява материалноправното основание на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. С. е счел, че приложените протоколи за посещение на адреса за кореспонденция на търговеца притежават необходимото съдържание по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Обоснован е извод за неопровергаване на съдържанието на обстоятелствата, съдържащи се двата протокола, /с изключение на обстоятелството, че на посетения адрес се намира частен имот, върху който се извършват строителни дейности по новострояща се къща/. Това според решаващия съд не е достатъчно, за да обоснове неприложимостта на чл. 50, ал. 1 от ДОПК, доколкото всеки един от посочените два протокола отразява и обстоятелства извън посоченото, което е доказано в съдебното производство. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията, (дерегистрация), по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Според т. 1 на посочената норма, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Когато органът по приходите прилага санкцията предвидена в чл. 176, т. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата, изискваща в акта да бъдат посочени мотиви, защо в конкретния случай се налага дерегистрация на субекта по ЗДДС. В обжалвания акт такива мотиви липсват, което в процесния казус е достатъчно основание за отмяна на акта. Липсва необходимата преценка по отношение на констатираните фактически предпоставки, за приложимостта на чл. 176 от ЗДДС. Решаващият съд не е обсъдил всички събрани по време на административното производство писмени доказателства, не е извършил съвкупната им по делото. Настоящият касационен състав приема, че не са установени фактическите основания за издаване на акта по делото - неоткриване на лицето, чрез представителите му на посочения от него адрес за кореспонденция. В конкретния случай фактическите основания, въз основа на които е издаден акта за дерегистрация са извършените две посещения на адреса за кореспонденция, във връзка с които са съставени протоколи № 12719-1/05.04.2016 г. и 12719-2/13.04.2016 г. В първия протокол е отразено, че на посочения адрес се намира частен имот, върху който се извършват строителни дейности по новострояща се къща, няма табели с логото (фирмата) на търговското дружество, задълженото лице, негов представител или пълномощник не са открити. Във втория протокол е посочено, че при извършеното повторно посещение отново не е открито задълженото лице, негов представител или пълномощник, не са открити пощенска кутия, звънци, табели с логото на фирмата, нито такива с името на представляващия. Съдържащите се в протоколите констатации, че на адреса се намира частен имот, върху който се извършват строителни дейности по новострояща се къща са опровергани чрез неоспореното заключение на приетата по делото СТЕ. Според него, при проверка на място експертът е констатирал, че на адреса: гр. С., район "Л.", ул. "Д. В." .№..., се намира триетажна монолитна жилищна сграда с един вх...д и 12 бр. апартаменти. Към момента на посещението не са извършвани никакви строителни дейности, включително такива по новострояща се сграда, липсват индикации за строителство и към м. 04.2016 г. С оглед на тези факти е основателно възражението от жалбата, че приходните органи не са посетили адреса за кореспонденция на дружеството, а посещението е било на друг адрес. П. делото са налице доказателства също така, че "Данимекс-9" ЕООД е разполагало с действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, обявен на данъчните органи и представляващ адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Именно на този електронен адрес е било уведомено дружеството за решение № 1340 от 05.08.2016 г., издадено от директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., с което е потвърден оспорения акт за дерегистрация /л. 18/. Очевидно в случая е липсвало препятстване за проверки от административните органи. Съобразно гореизложеното, настоящата касационна инстанция преценява изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за приложение на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за неправилни, което налага отмяна на решението и отмяна на акта за дерегистрация. Разноски: В предвид резултата по спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо в размер на 1475 лева. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение