Решение № 73 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2018 г.

Решение № 73 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Тенчев от [населено място], обл. Пловдив против решение № 698 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3552/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 17-1030-001810/24.09.2017 г. на началник – група към ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" за налагане на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответната страна началник – група към ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е счел, че от данните по делото се установява, че на Тенчев е съставен акт установяване на административно нарушение № 146710/24.09.2017 г. за това, че на 24.09.2017 г. около 13, 00 часа, в община Садово, на път първи клас № І-8-238 км., посока гр. Хасково е управлявал авотмобил "Хонда прелюд", с рег. [рег. номер на МПС], лична собственост, като след извършена проверка с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 STK6, с фабричен номер ARSF-0026, проба № 054, е констатирана употреба на наркотично вещество - амфетамин. На водача са връчени талони за медицинско изследване за амфетамин и за алкохол, като няма данни лицето да се е явило в указаното медицинско заведение за даване на проби. Въз основа на така съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на ПАМ-№ 17-1030-001810/24.09.2017 г. на началник – група към ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция", с която на Тенчев е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Първоинстанционният съд е счел, че тази фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по административната преписка доказателства - в акта за установяване на административното нарушение се съдържат всички материалноправни предпоставки реализиращи състава на административното нарушение-управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Правилно съдът приема, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да бъде основание за отмяна допуснатото процесуално нарушение следва да е от такова естество, че да има за последица или нарушаването на правото на защита на жалбоподателя или да е толкова тежко, че ако не беше допуснато щеше да бъде издаден акт с различно съдържание. В мотивите на заповедта е посочено нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, поради което правото на защита не е нарушено. Непосочването на пълното правно основание за издаване на процесната ПАМ в случая не води до нейната незаконосъобразност, тъй като същото се извежда от фактическите основания, изложени при издаването на акта, както и от акта за установяване на административно нарушение. Следователно са налице установени и посочени обстоятелства за нарушение по ЗДвП, а не по друг закон и поради правото на защита не е нарушено, както правилно се приема в обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,