Решение № 364 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2015 г.

Решение № 364 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 12.09.2014 г. на П. К. А. и Р. К. Н. на влезлите в сила решения от 24.04.2008 г. по гр. д. № 450/2006 г. на РС Бяла Слатина, допълнително решение от 28.05.2009 г. на същия съд по същото дело и решение от 27.12.2013 г. по гр. д. № 172/2013 г. на ОС Враца на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът Х. Д. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С решение от 30.12.2010 г. по гр. д. 836/2010 г. е оставена без уважение молбата на П. К. А. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 69 от 24.04.2008 г. на Белослатински районен съд по гр. д. № 450/2006 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката е сочела като основание за отмяна новооткрити /намерени преди два месеца/ писмени доказателства, а именно договори от 16.03.1957 г. и от 25.12.1958 г. за продажба на наследствени права от наследството на П. К. Н., които доказателства е поддържала, че обосновават промяна на дяловете на съделителите. Съдът е приел, че изложеното не води до начилие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение от 18.04.2012 г. по гр. д. № 100/2012 г., II г. о. е оставена без уважение нова молбата на П. К. А., Ц. Д. Н. и Р. К. Н. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат В. В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 69 от 24.04.2008 г. по гр. д. № 450/2006 г. по описа на Белослатинския районен съд. Молителите са поддържали наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - представени са писмени доказателства - договор за продажба на наследствени права от 27.08.1969 г. и определение № 210 от 9.06.1949 г. по ч. гр. д. № 1058/49 г. на Врачанския областен съд, за които са твърдели, че са новооткрити и от съществено значение за делото с оглед правата на съделителите, които доказателства не са им били известни при решаване на делото. Съдът е счел, че тези обстоятелства не са нови. След влизане на решението по допускане на делбата по гр. д. № 450/2006 г. на РС Бяла Слатина в сила, с атакуваното решение от 27.12.2013 г. по гр. д. № 172/2013 г. ОС Враца е отменил решение от 13.07.2012 г. по гр. д. № 450/2006 г. по описа на РС- Бяла Слатина по извършване на съдебна делба по реда на чл. 292 ГПК (отм.) на допуснатите до делба земеделски земи и приемайки, че делбата следва да бъде извършена "по колена" и по реда на чл. 289 ГПК (отм.) е постановил ново решение, с което след съставянето на 4 равни дяла, е обявил за окончателен съставения проект за разделителен протокол. С определение по гр. д. № 2990/2014 г. II г. о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на същото решение. В молбата за отмяна молителите поддържат, че със споразумение по нохд № 416/2014 г. на РС Бяла Слатина П. П. Б. е призната за виновна за това, че в качеството си на длъжностно лице-главен специалист в Общинска администрация в [община], в кръга на службата си е съставила официален документ-удостоверение за наследници № 90/12.01.2007 г. за наследниците на П. К. нетовски, като не е вписала всички законни наследници и документа е използуван като доказателство по гр. д. № 450/2006 г. на РС Бяла Слатина-престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, което съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на атакуваните решения. Представят препис от споразумението. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. С решението по гр. д. № 172/2013 г. ОС Враца е приложен един от установените в закона способи по извършване на делбата, след като е прието, че е налице хипотеза при която останалите способи за ликвидиране на съсобствеността/ чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) чл. 288, ал. 2 или 3 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.) на имотите / движими или недвижими/, допуснати до съдебна делба с влязлото в сила решение по допускане на делбата, са неприложими, тъй като делбата на сънаследствените земеделски имоти следва да се извърши "по колена", т. е. чрез обособяването на дялове в натура за наследниците на всяко едно от децата на наследодателя/ а не и чрез обособяване дялове на техните наследници/. С това решение е приключила втората фаза на делба по извършването й същото има конститутивно действие. Решението във втората фаза на делбения процес се извършва в параметрите на решението по допускане - от гледна точка на обектите на правото на собственост, лица -съсобственици и техните права съсобствеността . С решението по чл. 289 ГПК (отм.) се определят само дяловете, обособени от спорната съсобственост, а в проследяващия етап - тегленето на жребий ще се определи кои от наследниците в съответното коляно ще получат съответния дял и дали с оглед стойността на този дял ще има и стойностно уравнение. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че установената неистинност на документ - удостоверение за наследници на П. К., в случая не съставлява основание за отмяна на решенията по допускане на делбата и това по нейното извършване на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. От решението се установява, че делбата ще се извърши по "колена", а едва в последващ процес всяко коляно ще трябва да си подели получените в дял имоти, т. е. в случая е без значение обстоятелството кои и колко са наследниците в едно коляно. Непосочването в удостоверението за наследници на починалата съпруга на общия наследодател - П. П. К., не е довело до неправилно определяне броя "колена" между които следва да се извърши делбата и съответно до неправилност на атакуваните решения. Този факт, който не е отразен в документа признат за неистински, не е от съществено значение за изхода на спора за делба. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на това основание, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на решението в атакуваната част, каквато обусловеност в случая не е налице. В случая всички наследници на П. К. и П. Н. са от едно коляно и след като бъде получен дял за това коляно при извършване на нова делба ще следва тези наследници да установяват какви са правата помежду им. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителите следва да заплатят на ответника Х. Д. Н. сумата 800 лева разноски пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът