Решение № 9662 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4158/2011 г.

Решение № 9662 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4158/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "АПИМП-ИП-д-р Мариана Иларева" Айтос и ЕТ "Д-р Иван Данов-АПИМП-ИП"-Айтос, чрез пълномощниците им - адвокати Димитър Ганев и Пейчо Попчев, против Решение № 1499/27.12.2010 г. по адм. д. 1108/09 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена като неоснователно оспорването им на Решение № 108, прието с Протокол № 13 от 03.09.2008 г. на Общински съвет -Айтос, в частта относно т. 9 от раздел II-"Помещения за производствени дейности и различни видове услуги" от Нови базисни наемни цени за отдаване под наем на обекти и имоти частна общинска собственост и против решение № 178, прието с протокол № 17 от 28.01.2009 г. на ОбС-Айтос, в частта относно т. 2, с която е създадена нова т. 9а от раздел II-"Помещения за производствени дейности и различни видове услуги" Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Аргументи тази посока са изложени в касационната жалба, с искане за отмяна съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предметът на съдебното оспорване пред първоинстанционния съд е очертан с дадените задължителни указания на ВАС в определение № 6626/19.05.2010 г. по адм. дело № 5565/2010 г., а именно съдът да се произнесе само по искането за обявяване на нищожност на оспорените две решения, тъй като жалба за отмяната им като незаконосъобразни, не е подавана в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Релевираните основания за нищожност на административните актове, са - че същите противоречат на чл. 77 АПК и чл. 2а Закона за нормативните актове /ЗНА/. И характера на оспорените решения е определен от ВАС, в соченото по-горе определение, като индивидуален, а не общ административен акт. В тази връзка правилен е извода на съда, че редът за издаване по чл. 77 АПК, респективно субсидиарно приложимият ЗНА - е неприложим към индивидуалните административни актове. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло доводите на АС-Бургас, за неоснователност на възражението, че оспорените решения на ОбС - Айтос- заобикалят закона - и по специално разпоредбите на чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от Закона за лечебните заведения, уреждащи правата на лекарите при преобразуване на публичните здравни заведения. Противоречието с материално правни разпоредби, ако такова е налице, е основание за незаконосъобразност на административния акт, но не рефлектира върху неговата действителност. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност. И след като АС-Бургас е счел, че решенията не страдат от такива пороци, които да водят до тяхната нищожност, то правилно е приел, че жалбата срещу тях, оспорваща единствено действителността им - е незаконосъобразна. Водим от горното, състав на трето отделение на Върховния административен съд