Решение № 2517 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2010 г.

Решение № 2517 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2010 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е след влизане в сила на решение № 15696 от 20.12.2010 г., постановено по настоящото дело, с което е обезсилено решение № 420 от 15.04.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията и производството пред нея, образувано по преписка № КЗК-105 от 15.02.2010 г., е прекратено. Настоящото производство е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано по жалба на обединение "Върба-Батанци", гр. Златоград, против решение № 903 от 24.11.2009 г. на Министерския съвет на Република България, с което е прекратена процедурата за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закон за подземните богатства (ЗПБ) - метални полезни изкопаеми - оловно-цинкови руди, от находище "Върба-Батанци", разположени в землищата на с. Върба и на гр. Мадан, област Смолян. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решение на Министерския съвет (МС) и се релевира допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че допускането на обединение от търговци да участва в конкурса за предоставяне на концесия не е в нарушение на чл. 23 ЗПБ. Твърди се освен това, че обединението след регистрацията му по БУЛСТАТ е образувало предприятие, което е и търговец, като се прави позоваване на Директива 2000/35/ ЕО. На следващо място се твърди, че ЗПБ и Закона за концесиите (ЗК) уреждат една и съща материя, като процедурата за предоставяне на концесия се съдържа в ЗПБ, а изпълнението и прекратяването на концесията са уредени в ЗК. Поддържа се, че в последния е предвидена възможност за участие в процедурата за предоставяне на концесия от обединение, като с изменението на ЗПБ, обн. в ДВ. бр. 100 от 21.12.2010 г. е допусната възможността в процедурата за предоставяне на концесия за добив да участва обединение. По изложените съображения се моли, оспорваното решение на МС да се отмени, а процедурата върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждането на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение Процесуалният представител на МС взема становище за неоснователност на жалбата. Моли, тя да се отхвърли по изложени съображения в писмени бележки, които представя. В тях се съдържат възражения, опровергаващи твърденията в жалбата. Процесуалният представител на министъра на икономиката, енергетиката и туризма също оспорва жалбата. Твърди, че решението на МС е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, тя и неоснователна, по следните съображения: От приложените доказателства в административната преписка се установява, че с решение № 841 от 23.12.2008 г., обн. в ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г. МС, на описаните в него правни основания от ЗПБ е открита процедура за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 1 ЗПБ, чрез неприсъствен конкурс. Решението за откриване съдържа всички необходими реквизити по чл. 45 ЗПБ. С него са утвърдени условията и реда за провеждането на концесията за предоставянето на добив на подземните богатства. В чл. 6 от тях се съдържа изискването за участие, визирано в чл. 23, ал. 1 ЗПБ, докато в чл. 8, ал. 4 е поставено изискването към обединение. Комисията, назначена от концедента е допуснала до участие в конкурса обединение "Върба-Батанци", което е класирано и на първо място, като за резултатите от дейността си, комисията е изготвила и доклад до министъра на икономиката и енергетиката. След получаването на доклада на комисията е поискано становище на останалите министерства, според чл. 58а от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.). Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, включително и дирекция "Правна" в администрацията на МС, са дали отрицателни становища за предложения проект за решение. В резултат на това е изготвен проект на решение за прекратяване на процедурата, който е възприет, след изпълнение на процедурата по съгласуване на становищата с министерствата. По така възприетата фактическа обстановка няма спор между страните. Спорът е относно това дали решението на МС за прекратяване на процедурата е законосъобразно с оглед чл. 23, ал. 1 ЗПБ и чл. 60 ЗК. Решение № 841 от 23.12.2008 г. на МС за откриването на процедура за предоставяне на концесия за добив е постановено в редакцията на ЗПБ, обн. в ДВ, бр. 70 от 8.08.2008 г. Това е и актуалната редакция на закона при постановяване на оспореното решение за прекратяване на процедурата, тъй като изменението на ЗПБ обн. в ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г. се отнася само за културните ценности. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, според чл. 142, ал. 1 АПК. Според чл. 23, ал. 1 ЗПБ в относимата й редакция, разрешение за концесия за добив на подземни богатства се предоставят на физически и юридически лица, които удостоверят, че имат надлежна регистрация като търговец и докажат наличието на необходимите за извършване на съответните дейности управленски и финансови възможности при условията на чл. 46, ал. 2, т. 5-7. От анализа на нормата се установява, че за предоставянето на концесия за добив на подземни богатства законодателят е въвел две кумулативни материалноправни предпоставки, при наличието на които може да се извърши предоставянето на концесия за добив на подземни богатства. Първата от тях е физическото или юридическото лица да са регистрирани като търговец. Не се спори между страните, че обединение "Върба-Батанци", което е участник спечелило концесията за предоставяне на добив на подземните богатства, не е юридическо лице и не е регистрирано като търговец, което се установява безспорно и от приложеното Споразумение за обединение между партньорите или участници "Минстрой холдинг" АД, гр. София и "КЦМ 2000" АД, гр. Пловдив. Гражданското дружество не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов правен субект. То не е юридическо лице, не е обособено като корпоративна структура с отделно имуществено единство и органи, а носител на правата и задълженията са самите партньори. Във взаимоотношенията с третите лица, които са насочени към реализирането на общата стопанска дейност, участват отделните партньори, а не самото дружество. Вътрешните отношения между партньорите се уреждат с клаузите на договора за дружество, предвид на преобладаващите диспозитивни правни норми, регламентиращи тази материя, но винаги са насочени към постигане на общата стопанска цел. От друга страна, свободата за уреждане на отношенията е ограничена от императивните разпоредби, залегнали в правната уредба, за които задължително следва да има уговорки, съобразени със закона и партньорите не могат да се отклоняват от установените от законодателя правила. При гражданското дружество сделките с третите лица се сключват от партньорите, а не от дружеството и всичко, което е придобито за дружеството е обща собственост на партньорите - чл. 359, ал. 1 ЗЗД. От изложеното се налага правният извод, че обединението не е юридическо лице и не е регистрирано като търговец. Регистрацията му по БУЛСТАТ не го прави търговец или отъждествява обединението с предприятие, каквито са твърденията в жалбата. Регистрацията по БУЛСТАТ е за нуждите на данъчните цели, но обединението като не е регистрирано като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ не може да има и предприятие, като самостоятелен субект на правото. Предприятието се разглежда като съвкупност от права и задължения, които са подчинени на търговеца. Неудачно е и позоваването на Директива 2000/35/ ЕО, защото директивите нямат пряко приложение. Те са задължителни за държавите-членки само относно целта, която трябва да бъде постигната, като дават възможност на държавата-членка сама да достигне целта, чрез вътрешното си законодателство. Неоснователни са и твърденията в жалбата относно това, че в чл. 23, ал. 1 ЗПБ няма забрана за участие в процедурата за обединение. Вярно е, че няма забрана, но нормата няма как да се тълкува разширително, защото е императивна и очертава чрез две кумулативно дадени материални предпоставки кръга на субектите, които могат да участват в процедурата и да бъдат концесионери. В потвърждение на този извод е и промяната в ЗПБ, обн. в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., според която в чл. 46, ал. 1 ЗПБ като субект на разрешение за предоставяне на концесия за добив е посочено и обединението, но без да има промяна на изискването за регистрация като търговец по чл. 23, ал. 1 ЗПБ. При така направените изводи следва, че в общите условия за участие в откритата процедура за предоставяне на концесия за добив е бил допуснат порок, защото е дадена възможност в процедурата да участват и обединения, нерегистрирани като търговци, които не са юридически лица. Вярно е, а и по този факт няма спор, че комисията чрез гласуване е приела решение за допускане до участие в конкурса на обединението "Върба-Батанци". Някои от членовете й са изказали съмнение, че този участник отговаря на изискването на чл. 23, ал. 1 ЗПБ, но мнозинството е надделяло и решението на комисията е позитивно за обединението. В резултат на това за участник, спечелил конкурса е посочено обединението, което е в нарушение на императивната норма на чл. 23, ал. 1 ЗПБ. След като комисията е допуснала порок при провеждането на конкурса, който е обусловен и от непрецизната документация за участие в него, министърът на икономиката и енергетиката, а понастоящем министърът на икономиката, енергетиката и туризма, не е имал друг избор освен да прекрати процедурата, какъвто проект на решение е предложен за съгласуване с останалите министерства. Като краен резултат е взето решение за прекратяване на процедурата. В ЗПБ, който е специален по отношение на ЗК, не е предвиден ред за прекратяване на проведената процедура за предоставяне на концесия, решението за прекратяване е взето на основание чл. 60, ал. 1, т. 4 ЗК. Използвано е приложението на друг закон, без да има изрично препращане към него, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Според този текст когато нормативният акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Случаят е точно такъв, а и правното основание за прекратяването на процедурата не се оспорва. По изложените съображения настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Жалбата против него като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение