Решение № 1074 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2011 г.

Решение № 1074 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мария Николова Маринова против решение № 87 от 07.01.2011 г. по адм. дело № 4044/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Маринова против заповед № РД -15-3330/17.05.2010 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като функциите, изпълнява от нея са запазени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на Столична община оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД - 15-3330/17.05.2010 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината е орган по назначаването за служителите в общинската администрация). В случая заповедта е подписана от заместник - кмета на общината по време, през което същият замества титуляра (заповед за заместване № РД - 15-3170/15.05.2010 г.). През периода на отсъствие на кмета заместникът упражнява всички права на органа в пълен обем, включително и тези, свързани с назначаването и освобождаване на служители. Ето защо правилно е преценено, че същият е компетентен да издаде и оспорената заповед. Административният акт е постановен в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същият е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след като с решение № 132 от 25.03.2010 г. на Столичния общински съвет, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, изменено с решение № 192/29.04.2010 г. на същия орган, са одобрени промени в общата численост и в структурата на столичната общинска администрация, като в направление "Архитектура и градоустройство" е разкрит отдел "Правен" към дирекция "Контрол по строителството" (т. 1.5 от решенето). В изпълнение на решението кметът на общината утвърждава, считано от 01.05.2010 г., ново длъжностно щатно разписание. Съгласно новото длъжностно разписание в отдел "Правен" към дирекция "Контрол по строителството", направление "Архитектура и градоустройство" са разкрити общо четири щатни бройки: една за началник отдел, две за главен юрисконсулт и една за младши юрисконсулт. Премахнати са две от общо четирите щатните бройки за длъжността главен юрисконсулт в дирекция "Контрол по строителството" (3 щатни бройки на пряко подчинение на директора, една, от които заема жалбоподателката и една щатна бройка в отдел "Регистрация на строежи"), съществуващи по предходното длъжностно разписание от 01.03.2010 г. (длъжностно разписание от 01.03.2010 г., заповед за назначаване от 01.04.2005 г.). По този начин е намален броят на длъжностите за юрисконсулт в дирекция "Контрол по строителството", които общо четири по предходното длъжностно разписание остават три - 2 бройки за главен юрисконсулт и една за младши (длъжността "началник отдел" е ръководна), а конкретно бройките за длъжността главен юрисконсулт са намалени от четири на две. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените промени длъжността, заемана дотогава от жалбоподателката е съкратена. Действително длъжността, продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат освободени е изцяло в правомощията на органа по назначаването. Възражението, че длъжността е запазена, не може да бъде споделено. Премахнати са две от съществуващите бройки за длъжността по предходното длъжностно разписание. Освен това функциите, изпълнявани от жалбоподателката като главен юрисконсулт в дирекция "Контрол по строителството" не съвпадат със задълженията на новосъздадената длъжност "младши юрисконсулт" в отдел "Правен" на същата дирекция. Действително голяма част от задълженията, свързани с юридическия характер на работата са запазени, но длъжността, изпълнява от жалбоподателката като такава с по-високо длъжностно ниво (Б4) по Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), включва и по-широки правомощия и задължения: участие в работни групи по извършване на проверки по случаи с правна сложност и участие в работата на комисии и работни групи по подготовка на нормативните актове в областта на устройство на територията. Не съществува идентичност и между длъжността, изпълнявана от жалбоподателката и длъжността "началник отдел" на отдел "Правен", също вакантна (заповеди за преназначаване), по новото длъжностно разписание. Последната длъжност е ръководна, с ниво А6 по Единия класификатор на длъжностите в администрацията (отм.) и включва не само експертни задължения, но и такива по ръководство и организация на дейността в отдела и контрол върху работата на служителите в него. Всичко изложено налага извода, че извършеното съкращение е реално и длъжността, заемана от служителката е премахната. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нормативно очертаните рамки, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните писмени и гласни доказателства. Одобрените от Столичния общински съвет промени в структурата на дирекция "Контрол по строителството", утвърденото от кмета на Столична община ново длъжностното разписание от 01.05.2010 г. и извършените с него длъжностни промени в дирекцията обосноват извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателката длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната, тъй като е намален броят на служителите, изпълнявали длъжността, а новосъздадените експертна и ръководна длъжности не са идентични като функции и задачи с тези, осъществявани от жалбоподателката. Последният извод е направен след съпоставка и обстоен анализ на представените по делото длъжностни характеристики. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, се подкрепят от доказателствата по делото. Доводът за допуснато съществено на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилото на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Съдебният акт е постановен след обстоен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,