Решение № 15249 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2014 г.

Решение № 15249 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от СНЦ "Екология Балша", представлявано от Надежда Иванова от с. Балша, СНЦ "Еко мрамор", представлявано от Снежинка Цветанова от с. Мрамор, СНЦ "Екосдружение Връбница - Надежда", представлявано от Веселин Димитров от гр. София и Надежда Славейкова Иванова от с. Балша срещу решение № 8821/25.06.2014 г. по адм. дело № 2783/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата им против Решение № 670/29.10.2008 г. на Министерски съвет /МС/ на Република България за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - строителни материали - пясъци, от находище "Младжавица" Столична община. Излагат се доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Считат, че решението е постановено в нарушение на Наредба № 7 на МЗ от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда , на чиито изисквания обжалваното решение на Министерски съвет не отговаря, че не е извършена дължимата се служебна проверка за законосъобразност по чл. 168 от АПК, не е даден надлежен отговор но доводите на жалбоподателите, необоснован е извода за неприложимост на чл. 82, ал. 1 от ЗПБ. Иска се обжалваното решение като неправилно да бъде отменено, като се постанови друго, с което се отмени, като незаконосъобразно Решение № 670/29.10.2008 г. на Министерски съвет /(МС/ на Република България. Ответникът - Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание и в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна "Интерминерал" ООД гр. София, чрез пълномощника си адв. Кьосев, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на решението с писмени бележки. Иска, да се отхвърли жалбата и се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованите страни Министър на регионалното развитие, Министър на икономиката и енергетиката, СНЦ "Екология Нови Искър", Читалище "Иван Денкоглу" и Емилия Костадинова Янакиева, редовно призовани не се явяват, не изпращат представител по делото и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Решение № 670/29.10.2008 г. на Министерски съвет на Република България е оспорено по съдебен ред пред ВАС от СНЦ "Екология Балша", СНЦ "Еко мрамор", СНЦ "Екосдружение Връбница - Надежда", СНЦ "Екология Нови Искър", Читалище "Иван Денкоглу", Надежда Славейкова Иванова и Емилия Костадинова Янакиева. С определение № 13430 от 10.11.2010 г. по адм. д. № 2783/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, на основание чл. 159, т. 5 от АПК жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради просрочие. Това определение е отменено с определение № 12106 от 29.09.2011 г. по адм. дело 5641/2011 г. ВАС, I колегия, петчленен състав, като делото е върнато за продължаване на процесуалните действие, включващи преценка на правния интерес от обжалване. С определение № 15504/6.12.2012 г. по адм. д. № 2783/2010 г. подадената жалба е оставена без разглеждане и производството по делото отново е прекратено, при приета липса на правен интерес у жалбоподателите. Това определение е отменено с определение № 5542 от 22.04.2013 г. по адм. д № 1709/2013 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на СНЦ "Екология Балша", СНЦ "Еко мрамор", СНЦ "Екосдружение Връбница - Надежда" и Надежда Славейкова Иванова против Решение № 670/29.10.2008 г. на Министерски съвет (МС) на Република България, като делото е върнато за разглеждането и в тази част, а определението е оставено в сила в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Читалище "Иван Денкоглу". По отношение на жалбата на СНЦ Екология Нови Искър" и Емилия Янакиева определение № 15504 от 6.12.2012 по адм. д. № 2783/2010 г. на Върховния административен съд, е влязло в сила. При изложеното се установява, че с обжалваното решение Върховния административен съд, тричленен състав, се е произнесъл по допустимата жалба на СНЦ "Екология Балша", СНЦ "Еко мрамор", СНЦ "Екосдружение Връбница - Надежда" и Надежда Славейкова Иванова, като в производството са конституирани и участвали като заинтересовани страни Министър на регионалното развитие, Министър на икономиката и енергетиката, СНЦ Екология Нови Искър", Читалище "Иван Денкоглу" и Емилия Костадинова Янакиева. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 8821/25.06.2014 г. по адм. дело № 2783/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е отхвърлена жалбата на СНЦ "Екология Балша", СНЦ "Еко мрамор", СНЦ "Екосдружение Връбница - Надежда" и Надежда Славейкова Иванова против Решение № 670/29.10.2008 г. на Министерски съвет (МС) на Република България за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - строителни материали - пясъци, от находище "Младжавица" Столична община. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и съответства на целта на закона. Съдът е приел, че при извършената служебна проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на представените от страните доказателства не са констатирани пороци на административният акт, които да налагат отмяната му. Обжалваното решението е неправилно. От фактическа страна, съобразно представените по делото доказателства обективно са установени от съда обстоятелства по проведеното административното производство и постановения административен акт. Установено е, че с Разрешение № 125/20.11.2001 г. за търсене и проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства в площ "Младжавица", разположена в землището на с. Балша, район Нови Искър, Столична община, издадено от министъра на околната среда и водите, е разрешено на "Интерминерал" ООД гр. София да извърши за своя сметка в определена като размер площ търсене и проучване. Въз основа на извършената дейност "Интерминерал" ООД е получило Удостоверение за търговско откритие № 0156 от 30.10.2004 г. издадено от министъра на околната среда и водите, на основание чл. 7, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 4 от ЗПБ, за находище "Младжавица", със запаси, ресурси и координати посочени в Протокол № НБ-38 от 24.09.2004 г. на Специализирана експертна комисия, както и е удостоверено право на титуляра на удостоверението в границите на обявеното търговско откритие, да бъде определен пряко за концесионер за добив на строителни материали на основание чл. 29 от ЗПБ. Не е било спорно, че със заявление вх. № 70-00-7-4/8.03.2005 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството, в срока по чл. 29, т. 3 от ЗПБ "Интерминерал" ООД е поискало прякото предоставяне на концесия за добив на пясъци от находище "Младжавица", разположено в землището на с. Балша, макар че заявлението не е представено по делото. По подаденото заявление министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 54, ал. 4 от ЗПБ е внесъл с писмо вх. № 104.13-69/3.06.2008 г. в Министерския съвет предложение за вземане на решение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - пясъци, обект изключителна държавна собственост, към което писмо са приложени: предложение и приложенията към него, финансова обосновка, съгласувателни становища и справка за отразяването им, акт за изключителна държавна собственост, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване, проект на договор. В предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството като приложения са посочени проект на решение на Министерски съвет и схема на контура на концесионната площ и координатен регистър. С решение № 670 от 29.10.2008 г. Министерски съвет на Република България на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 4 - 6 от ЗПБ и мотивирано предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от ЗПБ - строителни материали - пясъци, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Младжавица", Столична община, област София, с концесионна площ от 207 625 кв. м., която включва част от утвърдените запаси на находището и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията при граници с координати на точките от № 1 до № 12 включително. За концесионер е определен пряко "Интерминерал" ООД, гр. София - титуляр на Удостоверение за търговско откритие № 0156/13.10.2004 г. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 95 от 4.11.2008 г. Неправилно е прието в обжалваното решение, че оспореното решение на МС на РБ е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на относимия материалния закон и е съответно на целта на закона. Административното производство е проведено по реда и при условията, предвидени в Закона за подземните богатства, при условията на пряко предоставяне на концесия за добив по чл. 29 и чл. 54, ал. 4 от ЗПБ в редакцията им в която са обнародвани - ДВ, бр. 23/1999 г., при съобразяване на § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ /ДВ, бр. 70 от 2008 г./., който предвижда процедурите, започнали до влизането на този закон, да се приключват по досегашния ред в срок две години от влизането му в сила. Именно в посочената редакция се следва преценка за законосъобразност на оспорения административен акт. По делото са установени предпоставките за предоставяне на концесия за добив на открито находище по право, визирани в чл. 29 от Закона за подземните богатства, като в съответствие с чл. 29, т. 3 от ЗПБ титулярът на разрешение за търсене и проучване се определя пряко за концесионер за добив на открито находище, ако е подал писмено заявление за концесия до съответния орган по чл. 7 в срок до 6 месеца след получаване на удостоверение за регистрираното откритие. В случая "Интерминерал" ООД София притежава Удостоверение за търговско откритие № 0156 от 30.10.2004 г. издадено от министъра на околната среда и водите, на основание чл. 7, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 4 от ЗПБ, за находище "Младжавица". По делото не се спори, че дружеството е подало заявление с вх. № 70-00-7-4/08.03.2005 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството в срока по чл. 29, т. 3 от ЗПБ, с искане за прякото предоставяне на концесия за добив на пясъци от находище "Младжавица", разположено в землището на с. Балша. Това заявление не е представено по делото, както и е установено дали към него са приложени всички изискуеми се документи съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗПБ, относима редакция ДВ бр. 23 от 12.03.1999 г. За наличието на работна програма по чл. 51, ал. 3, т. 1 от ЗПБ се твърди в писмо изх. № 03.08-500/20.10.2009 г. на зам. министър на МРРБ, по делото е представена като част от проекто-договора за предоставяне на концесия, приложение № 4, представен с предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството до МС. Не се установява по делото представянето на банкови препоръки по чл. 51, ал. 3, т. 3 от ЗПБ и декларация по чл. 51, ал. 3, т. 3 от с. з. От ответника по жалбата са представени като приложения към проект на предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството правна, екологична, финансова и социална обосновка за пряко предоставяне на концесия, каквито се изискват от чл. 51, ал. 3, т. 4 от ЗПБ. Същите са незаверени ксероксни копия, без дата на изготвяне, като е отбелязано единствено на титулна страница - "София 2007 г.". При това посочване е невъзможно същите да са представени със заявление от 8.03.2005 г. Установено е по делото и не се спори от страните, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗПБ министърът на регионалното развитие и благоустройството е внесъл в Министерския съвет предложение за вземане на решение, към което са приложени: проект за решение и схема на контура на концесионната площ и координатен регистър, проект на концесионен договор, акт за изключителна държавна собственост, одобрена финансова обосновка, както и справка за извършена съгласувателна процедура по Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация. При така установеното по делото преценката за спазване на административнопроизводствените правила от решаващия съд е неправилна. С оспореното решение Министерски съвет е възприел изцяло предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което и мотивировката на оспорения акт - фактическите основания по чл. 59, ал. 2, т. 4, от АПК се съдържа в доклада на компетентният орган, в документ, съпътстващ издаването на крайния акт, приключващ административната процедура, което е допустимо. Това следва и от разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и 4 от ЗПБ, ред. ДВ бр. 23 от 1999 г., приложима съгласно § 86 от ДР на ЗИД на ЗПБ /ДВ бр. 70 2008 г./, съдържащи задължение на вносителя на предложението до МС да прецени целесъобразността и законосъобразността на предложението за пряко предоставяне на концесия за добив съобразно условията на чл. 56 и да внесе в Министерския съвет мотивирано предложение. Следователно именно в предложението на министъра следва да са изложени надлежни фактически основания за предоставяне на концесия по този ред. В случая мотивите се изразяват в приетото, че "Интерминерал" ООД, в качеството си на титуляр на Разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 3 от ЗПБ е обявило и регистрирало по реда на чл. 21, ал. 3 от ЗПБ откритие на находище за подземни богатства в срока и границите на площта по предоставеното разрешение, получило е удостоверение на министъра на околната среда и водите за търговско откритие на находище по реда, предвиден в чл. 21, ал. 4 от ЗПБ, подало е писмено заявление за концесия в законоустановения срок, съгласно чл. 29, т. 3 от ЗПБ, след получаването на удостоверение за търговско откритие. Т. е изложени са предпоставките на чл. 29 от ЗПБ. В предложението липсва обаче излагане на фактически обстоятелства от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно приетото по правната, финансова-икономическа, социална и екологична обосновка, което препятства както Министерски съвет, така и съда, да извършат преценка дали следва да се приеме или не предложението на заявителя. Не е изпълнено задължението на административния орган да изложи мотиви при постановяването на своя административен акт, които до основават неговата законосъобразност и да гарантират правото на засегнатата страна да реализира пълноценно своето право на защита.