Решение № 324 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2009 г.

Решение № 324 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ванчо Данчев Ванчев от с. Узунджово, Хасковска област, срещу решение № 204 от 8.07.2009 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 271/2009 година. Поддържа се незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и се иска отмяната му, като конкретни касационни доводи не са развити, включително и в допълнението към бланкетната жалба. Ответникът - началникът на РУ на МВР - Хасково, не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил жалбата на Ванчо Данчев Ванчев срещу заповед рег. № П5ХЯ-135/22.04.2009 г. на началника на РУ на МВР - Хасково, с която е отказал да продължи срока на разрешителното за носене на късо огнестрелно оръжие на жалбоподателя. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Въз основа на точен анализ на доказателствения материал, обоснован е изводът, че жалбоподателят не е мотивирал искането си за продължаване срока на притежаваното разрешение за носене на огнестрелно оръжие (напр. с данни за съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото на него и семейството му), поради което законосъобразно административният орган му е отказал. Изложените фактически обстоятелства в жалбата пред първата инстанция и повторени като доводи за отмяна на решението пред настоящата такава, обосновано не са възприети от съда като относими при преценката налице ли е необходимост от издаване на исканото разрешение. Същото важи и за обстоятелството, че на жалбоподателя вече е издавано разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. Последното не съставлява основание за подновяването му, при положение, че доказателствата не установяват необходимост по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ. В ППЗКВВООБ не се съдържат различни изисквания за подновяване на разрешенията, в сравнение с регламентираните условия и ред за първоначалното им издаване. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от правилника разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години. След изтичане на срока лицата могат да поискат да бъдат подновени, при спазване на същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. Ето защо и при искане за подновяване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, по силата на чл. 44, ал. 4 във вр. чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ в тежест на касатора е било да докаже, че е налице необходимост от продължаване на срока на действие на същото. След като изложените от заявителя съображения не покриват критериите за необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие, съдът правилно е приел процесния отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Предвид изложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,