Решение № 6970 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15496/2009 г.

Решение № 6970 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15496/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Галина Иванова Беширова от гр. Смолян, чрез процесуалния й представител адв. Б. Караманолов, срещу решение № 1449 от 11.11.2009 г. по адм. дело № 413 от 2009 г. на Административния съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 21800220 от 8.12.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с решение № 100 от 9.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрк. Стоянов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Пловдив, е бил ревизионен акт № 21800220 от 8.12.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с решение № 100 от 9.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на Галина Иванова Беширова е определен данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ - отм.) за отчетните 2002, 2003, 2004, 2005 и 2006 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения, както следва: за 2002 г. - данък в размер на 2761,58 лв. и лихви за просрочие в размер на 2055,01 лв.; за 2003 г. - в потвърдената част - данък 366,14 лв. и лихви в размер на 229,60 лв.; за 2004 г. - задължения в размер на 340,89 лв. и лихви за просрочие в размер на 166,95 лв., и за 2006 г. - данък 5328,59 лв. и лихви 1244,58 лева. Решението на Административния съд - Пловдив, в отменителната му част като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол в настоящото производство. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на решението съдът е констатирал, че законосъобразно ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, тъй като са били установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. До определяне на данъчната основа по този ред се е стигнало, тъй като данъчнозадълженото лице не е подавало данъчни декларации по ЗОДФЛ. Ревизираното лице не е подавало декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ и не е декларирало получени доходи извън тези, получени по трудови правоотношения, а е извършвало разходи, които за ревизираните финансови години надвишават доходите му, като при определянето на получените приходи и извършените разходи органът по приходите е съобразил факта, че те са осъществени в режим на съпружеска имуществена общност между Галина Беширова и съпруга й Здравко Беширов. За да обоснове съответствието между получените и изразходените парични средства, Галина Беширова поддържа твърдението за получени от съпруга й заеми от различни физически лица. Действително, както е посочено и в обжалваното решение, съгласно действащото законодателство средствата, които са получени по договори от заеми, не подлежат на деклариране като "доходи" и не са облагаеми доходи по смисъла на ЗОДФЛ (отм.), но ако такива средства са получавани по договори за заем с физически лица, е следвало тези обстоятелства да бъдат установени с безспорни за това доказателства в хода на ревизията, за която ревизираното лице е било уведомено, че се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК. По отношение на определеното данъчно задължение за 2002 г. касаторът поддържа твърдението, че е получена сумата 110 000 лв. като заем по договор между Павел Сапунджиев и Здравко Беширов (съпруг на жалбоподателката), за което пред ревизиращите органи е представен запис на заповед. В касационната жалба се посочва, че приложеният по делото запис на заповед има характер на разписка, представляваща по своята правна същност договор за заем на сумата 110 000 лв. от лицето Павел Сапунджиев. Третото за процеса лице в дадени при ревизията писмени обяснения е потвърдило, че е предоставило на съпруга Здравко Беширов сумата 110 000 лв. на датата на записа на заповед (разписката) - 12.02.2002 г., като е посочило, че същата все още не му е възстановена. Правилно съдът е приел при тези данни, че въпреки дадените показания от третото за ревизията физическо лице предоставянето на средства в размер на 110 000 лв. в заем не е доказано. Представеният документ съдържа едностранно волеизявление на издателя му и не може да се приеме, че притежава основните елементи на договор за заем. Липсват каквито и да било конкретни данни за останалите елементи от договора за заем, за какъвто се твърди, че е налице - уговорка на срок и начин на погасяване на задължението. Нещо повече, както се установява от обясненията на Павел Сапунджиев, и до момента "заемът" не е върнат, нито има каквито и да било твърдения за погасяване на вноски, което за срока от 2002 г. до момента - вече повече от седем години, установява, че заем на сума в посочения размер през 2002 г. не е предоставян от Павел Сапунджиев на Здравко Каменов Беширов. При тези данни за 2002 г. разходите на семейството на Галина Беширова, надхвърлящи приходите по установените в РА суми, при неустановен произход на средства за тях правилно са приети от ревизията като облагаем доход по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). По изложените съображения са неоснователни поддържаните в касационната жалба твърдения във връзка с тази сума от 110 000 лв. като доказани заемни средства и пренасянето й като остатък в следващите години. По отношение на възражението на касатора относно определения данък за 2004 г. за наличие на приход в размер на 86 000 лв., представляващ получен от съпруга й Здравко Беширов заем от Георги Иванов Панайотов по представен договор за заем от 20.12.2004 г., съдът правилно е приел, че не са ангажирани безспорни доказателства за действителното получаване на този приход. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е съобразил освен представения договор за заем, и всички останали доказателства, приложени по данъчната преписка, установяващи относими към конкретния спор обстоятелства, събрани в хода на насрещните проверки на ЕТ "Георги Панайотов", извършени от органите по приходите. От така установените с ревизията фактически констатации на базата на извършените насрещни проверки е прието несъответствие между договора за заем, декларацията на третото лице, счетоводната документация за 2004 г. на предприятието му - ЕТ "Георги Панайотов", и данните от подадената му ГДД за 2004 г. Съдът правилно е приел, че не са представени доказателства, удостоверяващи предаването и получаването на сумата и нейното редовно отразяване в счетоводството на ЕТ "Георги Панайотов". Изводът на съда е формиран и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставения заем от лицето Георги Иванов Панайотов и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване Галина Беширова не е представила доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи за недоказаност на предоставени от Георги Иванов Панайотов на Здравко Беширов средства в размер на 86 000 лв., за да се приеме, че насрещните престации по представения договор за заем от 20.12.2004 г. са изпълнени. За 2006 г. резултатът между приходи и разходи, установен по РА, не се оспорва, но в касационната жалба се поддържа, че следва да се съобрази пренасянето на суми от предходните години, получени като заеми от физически лица, за които в настоящото решение се прие, че правилно не са приети за доказани от първоинстанционния съд. По изложените съображения приетите с обжалваното съдебно решение изводи за приходи и разходи за процесните отчетни години, формиращи данъчна основа за определяне на данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) на Галина Иванова Беширова, са правилни, поради което решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. По претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че такива не се дължат, тъй като са били присъдени от първоинстанционния съд съобразно отхвърлената част на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,