Решение № 4635 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2824/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител Е. Павлова, против Решение № 5377 от 03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1331/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002223002898-091-001/10.05.2024 г., потвърдена с Решение № № 1032/26.07.2024 г. на Заместник директора на Дирекция „ОДОП“ – София, само относно установени на „ГЛАВЧЕВ СТРОЙ ТРАНСПОРТ КОМЕРС“ ЕООД задължения по ЗДДС в общ размер на 33 602,73 лева, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД), както следва: по 7 фактури, издадени на BVBA D & Г S. P. с №№ 2900/24.06.2021г., 2904/26.06.2021г., 2896/23.06.2021г., 2903/25.06.2021г., 2994/28.07.2021г., 3070/31.08.2021г. и 3033/19.08.2021г. с начислен ДДС в общ размер на 10 562,03 лв.; по 3 фактури издадени на BV VASDEMOL с №№ 000002517/18.01.2021г., 000002533/25.01.2021г. и 000002585/18.02.2021г. с начислен ДДС в общ размер на 21 146,22 лв.; по фактура № 1819/11.05.2021г. издадена на G C. D. с начислен ДДС в размер на 264,62 лв.; по фактура № 2216/09.10.2020г. издадена на M. A. I. с начислен ДДС в размер на 814,93 лв.; по фактура № 2216/09.10.2020г. издадена на Г. А. D. с начислен ДДС в размер на 814,93 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че декларираните ВОД по процесните фактури са доказани, без да съобрази, че за тези фактури не са ангажирани превозни документи, доставките не са индивидуализирани конкретно относно вида на стоките, а и заключението по назначената ССчЕ установило липсата на коректното им счетоводно отразяване. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – Благоевград, в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионен акт, в тази му част. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество „ГЛАВЧЕВ СТРОЙ ТРАНСПОРТ КОМЕРС“ ЕООД, чрез адв. Х. Мандалчев, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението, в обжалваната му част. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да отмени РА, в оспорената му част, АС – Благоевград приема, че „ГЛАВЧЕВ СТРОЙ ТРАНСПОРТ КОМЕРС“ ЕООД е декларирало ВОД към белгийски и гръцки дружества, като в хода на ревизията е представило освен процесните фактури, ЧМР и документи удостоверяващи транспортни разходи. Приел е, че приложените по делото (и в превод) ЧМР касаещи ВОД към белгийските и гръцките дружества съдържат всички необходими реквизити - място на натоварване, вид и количество на получената стока, придружаващите стоката документи и други идентифициращи товара, както и са вписани превозвача, изпращача и получателя. Приел е, че приложените към ревизионната преписка и допълнително представените от дружеството-жалбоподател документи са анализирани от вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е констатирало, че са осчетоводени разходи за транспорт, свързани с реализиране на ВОД. Подробно били посочени датите на извършения транспорт, маршрутите, регистрационни номера на използваните МПС и броя на приложените ЧМР. Съдът е приел, че независимо от констатираната от вещото лице фрагментираност и непълнота в счетоводните записвания на РЛ, вещото лице е направило извод за регулярност на превозите, наличие на конкретна дата на превоза по всяка фактура, системно използване на едни и същи транспортни средства и превозвачи. Въз основа на това, съдът е обосновал правилни изводи за реалност на извършените ВОД. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. По делото няма спор, че „ГЛАВЧЕВ СТРОЙ ТРАНСПОРТ КОМЕРС“ ЕООД декларира ВОД към белгийските дружества: BVBA D & Г S. P. по 7 бр. фактури с №№ 2900/24.06.2021г., 2904/26.06.2021г., 2896/23.06.2021г., 2903/25.06.2021г., 2994/28.07.2021г., 3070/31.08.2021г. и 3033/19.08.2021г. с начислен ДДС в общ размер на 10 562,03 лв. и към BV VASDEMOL по 3 бр. фактури с №№ 000002517/18.01.2021г., 000002533/25.01.2021г. и 000002585/18.02.2021г. с начислен ДДС в общ размер на 21 146,22 лв., както и към три гръцки дружества, както следва: по фактура № 1819/11.05.2021г. издадена на G. C. D. с начислен ДДС в размер на 264,62 лв.; по фактура № 2216/09.10.2020г. издадена на M. A. I. с начислен ДДС в размер на 814,93 лв.; по фактура № 1922/20.06.2020г. издадена на Г. А. D. с начислен ДДС в размер на 814,93 лв. Неправилно АС – Благоевград приема, че РЛ е доказало ВОД по процесните фактури, поради следните съображения: Необоснована на събраните доказателства е фактическата констатация на първоинстанционния съд, че и за процесните фактури са представени ЧМР и документи удостоверяващи транспортни разходи. Такива доказателства не са налични в кориците на делото. Този извод на настоящата инстанция се потвърждава и от заключението по приетата по делото ССчЕ, като в констативно – съобразителната част по т.3 от заключението вещото лице дава в табличен вид с какви транспортни документи и превозвач е извършен превоза относно всички фактури, за които не е признат ВОД, като посочва конкретната фактура с дата на издаване, контрагент, ДО и ДДС, с какви транспортни документи и превозвач е извършен превоза, а когато не са представени транспортни документи, в графите „ЧМР“ и „превозвач“ е вписано „няма данни“. Съдът не е съобразил нито липсата на представени ЧМР за процесните фактури, нито констатациите на вещото лице, че по фактури, както следва: 7 бр. фактури, издадени на BVBA D & Г S. P. с №№ 2900/24.06.2021г., 2904/26.06.2021г., 2896/23.06.2021г., 2903/25.06.2021г., 2994/28.07.2021г., 3070/31.08.2021г. и 3033/19.08.2021г. с начислен ДДС в общ размер на 10 562,03 лв.; 3 бр. фактури, издадени на BV VASDEMOL с №№ 000002517/18.01.2021г., 000002533/25.01.2021г. и 000002585/18.02.2021г. с начислен ДДС в общ размер на 21 146,22 лв.; фактура № 1819/11.05.2021г., издадена на G. C. D. с начислен ДДС в размер на 264,62 лв.; фактура № 2216/09.10.2020г., издадена на M. A. I. с начислен ДДС в размер на 814,93 лв.; и единствената фактура, издадена на Г. А. D. с № 1922/20.06.2020г. с начислен ДДС в размер на 814,93 лв., няма данни за ЧМР, превозвач и автомобил, както и няма данни за плащане. Следователно за процесните фактури, РЛ не е доказало, че стоките са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, както и с какви транспортни документи и от кой превозвач е извършен превоза. Безспорно по делото не са представени и потвърждения за получаване, поради което правилно органите по приходите по отношение на процесните фактури са приели, че не е доказано изпращане или транспортиране на стоките до територията на друга държава – членка. Настоящата инстанция съобрази тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, че правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В случая, доставчика не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, след като не е представил международни товарителници, нито потвърждения за получаването на стоките от получателя. Като е достигнал до други изводи в решението, в обжалваната му част, АС – Благоевград е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на „ГЛАВЧЕВ СТРОЙ ТРАНСПОРТ КОМЕРС“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22002223002898-091-001/10.05.2024 г., потвърдена с Решение № 1032/26.07.2024 г. на Заместник директора на Дирекция „ОДОП“ – София, относно установени задължения по ЗДДС в общ размер на 33 602,73 лева, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки, по фактури както следва: по 7 фактури, издадени на BVBA D & Г S. P. с №№ 2900/24.06.2021г., 2904/26.06.2021г., 2896/23.06.2021г., 2903/25.06.2021г., 2994/28.07.2021г., 3070/31.08.2021г. и 3033/19.08.2021г.; по 3 фактури издадени на BV VASDEMOL с №№ 000002517/18.01.2021г., 000002533/25.01.2021г. и 000002585/18.02.2021г.; по фактура № 1819/11.05.2021г. издадена на G. C. D.; по фактура № 2216/09.10.2020г. издадена на M. A. I.; по фактура № 2216/09.10.2020г. издадена на Г. А. D.. Предвид крайния изход на спора следва да бъдат разгледани претенциите на двете страни за присъждане на деловодни разноски. Ответника по касация „ГЛАВЧЕВ СТРОЙ ТРАНСПОРТ КОМЕРС“ ЕООД няма право на разноски за касационната инстанция. На Национална агенция по приходите – гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА са дължими разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определени на основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК /в ред. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 17 от 2026 г./ и за внесена държавна такса в размер на 70,28 евро. Също така на касатора са дължими допълнителни разноски и за първоинстанционното производство, които с оглед материалния интерес на делото и липсата на списък на разноските се определя в размер на 100 евро, или общо разноски в размер на 270,28 евро. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,