Решение № 1100 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2011 г.

Решение № 1100 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадените две касационни жалби - от "УНИЛИЗ" АД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "Л. К." .№... чрез процесуалния му представител адв. Савов и от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение от 14.01.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 02756/2006 г.

С касационната жалба на "УНИЛИЗ" АД се обжалва решението, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА и се излагат доводи за незаконосъобразност на същото, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът, след като е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения от ревизиращите органи, неправилно е кредитирал констатациите в ДРА и е прехвърлил върху жалбоподателя доказателствената тежест по тяхното оборване. Особените законови условия на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) са приложени противоречиво, като за някои от доставчиците е прието, че плащането на данъка по "ДДС-сметка" е достатъчно, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, а по отношение на други, че това е ирелевантно обстоятелство. Противоречиво са преценени и доказателствата за проведени ревизионни производства на преките и предходни доставчици. Неправилни, незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда за недоказана реалност на доставките. Решението страда от съществен порок на формата, тъй като преписът от него, получен от дружеството, носи два подписа. Подробно са изложени съображения по отношение на всеки един от доставчиците, по доставките от които не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта на присъдените разноски на ответника и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА, а при констатиране на допуснати съществени процесуални нарушения, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на разноски на жалбоподателя за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гърбелова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, в която е отменен ДРА и се излагат доводи за незаконосъобразност на същото, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12800 лв. във връзка с издадена от "Капитолия - импорт - експорт" ООД фактура № 10/14.10.02 г. съдът не е обсъдил правното основание, посочено в ДРА. Доказателства за това, че предходният доставчик "Голд Груп" ЕООД е издал фактура и е начислил ДДС, по нея не са представени. Неправилно е прието, че по отношение на доставките с изпълнител ЕТ "Магнит - И. Й." с правоприемник "Атол Къмпани" ЕООД, фактическите констатации в ДРА са опровергани чрез ССЕ и събраните доказателства. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "УНИЛИЗ" АД срещу ДРА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "УНИЛИЗ" АД седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "Л. К." .№... чрез процесуалния му представител адв. Добрев оспорва същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 2904/03.11.05 г., издаден от данъчен орган в ДП "Център", ТДД - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който за ревизираните данъчни периоди от 1.12.2001 г. до 31.05.2005 г. е определено задължение за внасяне на ДДС в общ размер 420 014.98 лв. и е начислена лихва в размер на 81 605. 12 лв., изчислена до 3.11.2005 г. След извършване на насрещни проверки и връчване на искания за представяне на документи и писмени обяснения с писма с обратни разписки на основание чл. 48, ал. 5 от ДПК (отм.), респ. чл. 50 от ДПК (отм.) на ненамерените на декларираните данъчни адреси, данъчният орган е отказал право на приспадане на данъчен кредит, поради непредставяне на доказателства, установяващи реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 64, т. 2 /чл. 64, ал. 1, т. 2/ от ЗДДС (отм.). По отношение на доставчиците, за които в хода на ревизията е установено плащане на ДДС от получателя по техните "ДДС-сметки", за да откаже право на приспадане на данъчен кредит данъчният орган се е позовал на липсата на доказателства за реалност на сделките и е посочил правното основание на чл. 63 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.). По фактура № 31/23.06.03 г., издадена от "СИТИ ЛП" ООД правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради непредставяне на доказателства за плащане и кадрова обезпеченост на доставчика. За предходни доставчици са посочени правните основания на чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 65, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 5 от ЗДДС (отм.).

След като подробно е обсъдил констатациите в ДРА за всеки един от доставчиците, основното и допълнително заключения на вещото лице по назначената ССЕ, заключението на съдебната графологична експертиза и твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, представените ДРА /РА/, издадени на преките и предходни доставчици и представените от жалбоподателя доказателства, целящи да докажат реалност на доставките, СГС е уважил жалбата на дружеството и е отменил ДРА в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12800 лв. във връзка с издадена от "Капитолия - импорт - експорт" ООД фактура № 10/14.10.02 г., както и в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките с изпълнител ЕТ "Магнит - И. Й." с правоприемник "Атол Къмпани" ЕООД в общ размер 79 000 лв. Приел е, че начисляването на данъка в счетоводството на прекия доставчик Капитолия - импорт - експорт" ООД е безспорно установено с оглед допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССЕ и е доказана реалността на доставката. Относно втория доставчик в мотивите на обжалваното решение са изложени съображения за това, че искането за представяне на документи и писмени обяснения не е редовно връчено. При изготвянето на протоколите са допуснати съществени нарушения на процедурата, с оглед на което събраните в хода на ревизията доказателства са изключени от доказателствения материал по делото. Представените от жалбоподателя доказателства опровергават фактическите констатации в ДРА. За да отхвърли жалбата на дружеството в останалата част, СГС е направил изводи за недоказване на начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като вещото лице не е открило също доставчиците и не е проверило тяхното счетоводство и липсата на доказателства, установяващи реалността на доставките.

Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, двете касационни жалби са частично основателни.

По касационната жалба на "УНИЛИЗ" АД:

След преценка на установеното от фактическа страна и правните изводи на първоинстанционния съд касационната инстанция приеме за всеки един от доставчиците следното:

СД "Шерком"

Извършени са две посещения на декларирания от дружеството данъчен адрес за връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПО/. На адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 за посещение на данъчен адрес № 8963/12.08.05 г. и Протокол обр. 20 за посещение на данъчен адрес № 9620/26.08.05 г.

Съобщението е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Протоколите обр. 20 за посещенията на данъчния адрес са подписани като свидетел от Д. К. А. - портиер в ДП "Център". Процедурата за връчване на съобщение по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) не е спазена. Нарушено е изискването на чл. 50, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ДПК (отм.) ненамирането на данъчния субект на данъчния адрес да е удостоверено с подписа на свидетел, който не е данъчен служител, както и това на чл. 102, ал. 3 от ДПК (отм.) относно задължителните реквизити на протокола за проверка.

Допуснатите в хода на ревизионното производство съществени процедурни нарушения обаче не са основание за отмяната на ДРА като незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е длъжен да реши делото по същество, т. е. след съвкупна преценка на всички доказателства да установи относимите факти и да направи извод за това дължи ли се конкретния данък от ревизираното лице или не и ако се дължи в какъв размер. Според ал. 4 на чл. 160 от ДОПК, той няма правомощието да отмени РА и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

От СД "Шерком" на "Унилиз" АД са издадени две фактури: фактура № 90/21.12.2001 г. - авансово плащане за покупка на лек автомобил марка "Опел", модел "Тигра", рама WOL000075V4075101, двигател Х14ХЕ20732030 и фактура № 91/21.12.01 г. за окончателно плащане. Според настоящия съдебен състав основателен е доводът на касатора, че е доказана реалността на доставката. Представена е митническа декларация № 5000/473422/13.12.2001 г., видно от която "Шерком" СД е внесло от Италия употребяван лек автомобил марка "Опел", модел "Тигра", рама WOL000075V4075101, двигател Х14ХЕ20732030, цвят черен. Заплащането от "Шерком" СД е извършено по издадената му от "Опел" фактура № 681/27.11.01 г. Видно от свидетелство за регистрация на МПС серия С № 686764 /л. 519/ собственик на автомобила е "Унилиз" АД, като регистрацията е с дата 27.12.2001 г. С договор за лизинг № ДФЛ 000006 от 27.12.01 г. "Унилиз" АД в качеството си на лизингодател отдава на лизинг автомобила на В. К. С. в качеството й на лизингополучател.

Начисляването на данъка в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) действително не е доказано по делото, както правилно е приел и СГС в мотивите на своето решение, тъй като при изготвянето и на основното и на допълнителното заключения по ССЕ вещото лице не е установило контакт с дружеството и не е проверило неговото счетоводство. Съгласно чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.), начисляването на данъка от доставчика е задължителна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Независимо от това, настоящата касационна инстанция намира, че следва да вземе предвид и да съобрази решение от 18.06.2010 г. на ЕСПЧ по дело "Център за подпомагане на бизнеса" срещу България, както и решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по дело "Булвес" АД срещу България. В т. 23 от първото решение е посочено, че единствената забележима разлика между двете дела е неяснотата дали доставчикът по това дело в крайна сметка е уредил задълженията си към държавния бюджет, свързани с извършено плащане на ДДС от страна на дружеството - жалбоподател. Независимо от това, съдът отбелязва, че това обстоятелство в крайна сметка зависи изцяло от действията на данъчните власти, които след като са открили пропуска на доставчика да изпълни изцяло и в срок своите задължения по отчитане и плащане на ДДС, биха могли да започнат данъчна ревизия и да предприемат действия срещу него с цел събиране на посочените плащания и лихвите. В т. 21 е цитирана т. 71 от решението по делото "Булвес" АД, която е в следния смисъл: Отчитайки цялостното и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на фирмата жалбоподател, нейната невъзможност да осигури изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика и фактът, че не е налице измама на системата за облагане с ДДС, за която фирмата жалбоподател е знаела или е имала начин да узнае, Съдът намира, че от фирмата жалбоподател не може да се изисква да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задължението за отчитане на ДДС от страна на доставчика, като й се откаже правото на приспадане на платеното ДДС и в резултат на това да й се наложи да заплати сумата на ДДС втори път заедно с лихвата. Съдът смята, че това е довело до изключително лично бреме върху фирмата жалбоподател, което е нарушило справедливия баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост. В двете решения Съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 по отношение на платеното ДДС.

В конкретния казус още в хода на ревизията ревизиращите органи са констатирали, че процесните две фактури са включени в дневника за продажбите на дружеството - доставчик за съответния данъчен период и ДДС по тях е намерил отражение в подадената справка-декларация, т. е. съществува голяма вероятност данъкът да е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, макар че както в хода на ревизията, така и от вещото лице в хода на съдебното производство по обжалване на ДРА, отразяването на данъка по съответните счетоводни сметки и кореспонденцията на същите счетоводни сметки с останалите, не е установена, тъй като е било невъзможно да се извърши проверка в счетоводството на доставчика. Съобразявайки цитираните по-горе две решения на ЕСПЧ, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че незаконосъобразно с обжалвания ДРА е отказано приспадането на ДДС в общ размер 1204.01 лв. за данъчния период м. декември 2001 г. по двете фактури, издадени от "Шерком" АД. С оглед на изложеното, решението на СГС в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Унилиз" АД срещу ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 1204.01 лв. за данъчния период м. декември 2001 г. по фактурите, издадени от СД "Шерком" и във връзка с това са начислени лихви за забава, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА в посочената част.

2. "Талари" ЕООД

Извършени са две посещения на декларирания от дружеството данъчен адрес за връчване на ИПДПО. На адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 за посещение на данъчен адрес № 7410/14.07.05 г. и Протокол обр. 20 за посещение на данъчен адрес № 8374/01.08.05 г. Съобщението е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Протокол обр. 20 за посещение на данъчния адрес № 7410/14.078.05 г. е подписан като свидетел от Д. К. А. - портиер в ДП "Център". Протокол № 8374/01.08.05 г. не е подписан от свидетел. Процедурата за връчване на съобщение по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) не е спазена. Нарушено е изискването на чл. 50, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ненамирането на данъчния субект на данъчния адрес да е удостоверено с подписа на свидетел, който не е данъчен служител, както и това на чл. 102, ал. 3 от ДПК (отм.) относно задължителните реквизити на протокола за проверка.

От този доставчик на ревизираното дружество са издадени 6 фактури през м. септември 2003 г. с предмет "Транспортна услуга по договор". За реалното осъществяване на транспортните услуги по делото не са представени доказателства. Само сключените между двете дружества договори не доказват предоставянето на услугата. Освен това, от страна на жалбоподателя е представен договор, сключен между "Талари" ООД като възложител и "Технотрейд ПКН" ЕООД като изпълнител, съгласно който възложителят превъзлага на изпълнителя извършването на превоз на санитарни материали, оборудване и консумативи, както и фактура № 6126/30.09.2003 г., издадена от "Технотрейд ПКН" ЕООД на "Талари" ООД във връзка с транспортните услуги по договора, сключен между тях. От клаузите на втория договор се установява, че транспортните услуги в полза на дружеството-жалбоподател би следвало да са извършени от "Технотрейд ПКН" ЕООД с негов собствен транспорт и осигурен от това дружество шофьор. Доказателства за това с какъв автомобил е извършен превозът, за това, че автомобилът е собственост на посоченото дружество, от кого е управляван автомобилът, откъде е натоварена стоката и докъде е превозена и по какъв маршрут, както и за направени и отчетени от доставчика разходи във връзка с транспортните услуги по делото не са представени. За доказване на посочените обстоятелства би следвало да се представят доказателства за това, че дружеството - доставчик към м. март 2003 г. е разполагало с товарен автомобил, че счетоводно е отчел разходи във връзка с доставката /гориво, евентуално командировъчни разходи за шофьора или заплатено възнаграждение/, че са издадени пътни листове и товарителници, от които може да се установи действителното извършване на превозите. Такива доказателства не са представени. Правилно е прието в мотивите на първоинстанционното решение, че макар и при връчването на съобщението по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) в хода на ревизионното производство да е допуснато съществено нарушение на процедурните изисквания, то констатацията в ДРА, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания данъчен адрес и че доказателства за реалността на доставката не са представени, не е оборена в хода на съдебното производство чрез представяне на съответните доказателства от страна на жалбоподателя. Този доставчик не е открит от вещото лице във връзка с изготвянето на основното и допълнително заключение по ССЕ. Искане за проверка в счетоводството на действителния изпълнител на услугите "Технотрейд ПКН" ЕООД с цел установяване на техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на същите и счетоводно отчетени разходи изобщо не е направено. Дори и с оглед на цитираните по-горе две решения на ЕСПЧ да се приеме, че само невъзможността да се установи начисляване на данъка в счетоводството на доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) да не е достатъчно, за да обоснове отказ на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, то за да се признае това право, е необходимо по категоричен начин от доказателствата по делото да се установява реалността на доставката. Допуснатите в хода на ревизионното производство съществени процедурни нарушения не са основание за отмяната на ДРА като незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е длъжен да реши делото по същество, т. е. след съвкупна преценка на всички доказателства да установи относимите факти и да направи извод за това дължи ли се конкретния данък от ревизираното лице или не и ако се дължи в какъв размер. Според ал. 4 на чл. 160 от ДОПК, той няма правомощието да отмени РА и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В тази част решението на СГС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

3. ЕТ "Булстар - Р. И."

Извършени са две посещения на декларирания от дружеството данъчен адрес за връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения. На адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 за посещение на данъчен адрес № 7648/19.07.05 г. и Протокол обр. 20 за посещение на данъчен адрес № 8478/03.08.05 г. Съобщението е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Протоколите за посещенията на данъчния адрес са подписани от свидетел, за когото не се твърди и няма данни да е данъчен служител. Не се констатират нарушения на процедурата по връчването на съобщението. Непосочването в протоколите на адреса на свидетеля при вписване на трите му имена и ЕГН не представлява съществено нарушение на процедурните правила. Данните от протоколите за свидетелите са достатъчни, за може да бъдат идентифицирани. Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизията е установено, че доставчикът не е включил издадените на ревизираното дружество фактури в дневника за продажбите за съответния данъчен период и ДДС по тях не е намерил отражение в подадената справка - декларация, но е установено плащане на данъка по "ДДС-сметката на доставчика".

От този доставчик са издадени на ревизираното дружество следните фактури: фактура № 121/11.05.2004 г. с предмет "Рекламно обслужване съгласно договор" и ДДС 30 000 лв. Представено е извлечение от разплащателната сметка на "Унилиз" АД /л. 392/; фактура № 91/10.08.2004 г. с предмет "Плащане съгласно договор" и ДДС 20 500 лв. Плащането на ДДС е по "ДДС-сметката на доставчика" и е направено през м. септември 2004 г., видно от приложеното извлечение от ДДС - сметката на "Унилиз" АД /л. 391/ фактура № 1485/28.05.2005 г. с предмет "Авансово плащане" и ДДС 24 000 лв. фактура № 1486/30.05.2005 г. с предмет "Плащане по договор" и ДДС 10 000 лв. фактура № 1487/31.05.2005 г. с предмет "Плащане по договор". ДДС по трите фактури е платен по "ДДС - сметката на доставчика" през м. юни 2005 г., видно от представеното извлечение от ДДС - сметката на "Унилиз" АД /л. 400/.

Вещото лице не е открило този доставчик и не е направило проверка в неговото счетоводство, но е установило, че първите две фактури, издадени през м. май и м. август 2004 г., не са включени в дневника за продажбите и СД, но трите от 2005 г. са включени.

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), правото на данъчен кредит за получателя по доставката е налице и когато неговият доставчик не е изпълнил задължението си по чл. 64, ал. 1, т. 2 /за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6/, в случаите, когато данъкът е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, но се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупките и справката - декларация за този или за един от следващите три данъчни периода. Доколкото правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява с подаването на справката - декларация, която макар да се отнася за данъчния период, през който са издадени фактурите, се подава през следващия данъчен период, основателен е доводът на касатора за доказано плащане на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика, във връзка с което намира приложение разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.). След като в самия ДРА данъчният орган е приел за установено плащане изцяло на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика в срока по чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и поради това не се е позовал на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) като правно основание за отказ на правото на данъчен кредит, а на чл. 6 във вр. с чл. 63 от ЗДДС (отм.), неоснователно процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство е твърдял, че плащането на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика следва отново да бъде доказвано от жалбоподателя чрез представяне на доказателства в хода на съдебното производство.

Само по себе си обаче плащането на данъка по "ДДС-сметката" на доставчика не е достатъчно, за да обоснове признаването на правото на приспадане на ДДС от получателя. За да бъде признато това право е необходимо по безспорен начин да е доказана реалността на доставките. Разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), на която се позовава касаторът, изрично визира признаване на данъчен кредит, възникнал в резултат на доставка.

Относно доказателствата, целящи да установят реалност на доставките:

Във връзка с първата фактура е представен само договор от 01.05.2004 г. с предмет: "Рекламно обслужване, имиджово обслужване, консултации и методична помощ по популяризирането дейността на възложителя с цел привличане на нови акционери и инвеститори от страната и чужбина. Съгласно т. 4.1. от договора изпълнителят разработва цялостни рекламни стратегии и поема тяхното организиране и реализация. Съгласно т. 4.2. изпълнителят проектира и организира изработването на необходимите рекламни материали. Съгласно т. 4.3. изпълнителят организира и осъществява реклама в пресата и наема рекламно място. Съгласно т. 5.1. изпълнителят разработва и предоставя на възложителя цялостна концепция за изграждане и поддържане на позитивен имидж, цялостна стратегия за фирмено поведение в общественото пространство и в отношенията с клиенти. Съгласно т. 5.3. изпълнителят организира публични прояви на възложителя /презентации, фирмени празници и др./. Във връзка с изпълнението на което и да е от така поетите съгласно договора задължения от изпълнителя доказателства не са представени. Ако имаше изготвени рекламни стратегии и концепции за позитивен имидж, то те би следвало да се намират при възложителя, т. е. жалбоподателя по делото и не би имало пречка да се представят. Сключени договори с издателства за наемане на рекламно място също не са представени; не са представени проекти за рекламни материали, нито сключени от изпълнителя с подизпълнители договори за тяхното изработване. Нито една от услугите не е конкретизирана. Не е определена отделна цена, на базата на направени и отчетени разходи, няма данни за това къде, с какъв персонал /квалификация на същия/ и с какви технически средства доставчикът е изпълнил това, което се е задължил да престира на възложителя по договора. Няма данни за отчетени допълнителни разходи извън договорената обща цена, които са за сметка на възложителя.

В останалите фактури е посочено, че касаят плащане по договор без да е конкретизирано по кой договор и от коя дата. Представени са два комисионни договора с дати 04.02.03 г. и 18.03.2004 г., съгласно които доставчикът се е задължил да осигури реализацията на селскостопанска техника и автобуси чрез водене на преговори с потенциални клиенти и договаряне условия за финансиране, както и осигуряване възможност за реализация на материални активи, използвани в изграждането на пътна инфраструктура. Доказателства за изпълнение на така поетите съгласно договорите задължения от страна на комисионера не са представени по делото. Освен на базата на договорената цена от 120 000 лв. без ДДС по никакъв друг начин договорът за доставка на лек автомобил "Мерцедес" 400 CDI от 26.05.2005 г. не може да се свърже с Ф. № 1485/28.05.2005 г. с предмет "Авансово плащане". Освен това, в самия договор /чл. 3, т. 3.1 и т. 3.2/ е посочено, че цената не следва да се заплаща авансово, а след доставянето на стоката и предоставяне на купувача на всички документи за придобиване на превозното средство, в т. ч. оригинална фактура за произход от страната изпращача. Съгласно чл. 5, доставката следва да се извърши до 30.09.05 г. на територията на Р. Б.. Доказателства за осъществен внос на посочения автомобил от доставчика на територията на Р. Б. не са представени. Не е доказано и придобиването на такъв автомобил от страна на дружеството - жалбоподател чрез договор с нотариална заверки, респ. не е представено свидетелство за регистрация, от което да се установи, че посоченият автомобил е собственост на "Унилиз" АД. С оглед на изложеното, решението на СГС в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

4. ЕТ "Н. К."

Извършени са две посещения на декларирания от дружеството данъчен адрес за връчване на ИПДПО. На адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 за посещение на данъчен адрес № 2094/11.07.05 г. и Протокол обр. 20 за посещение на данъчен адрес № 2690/27.10.04 г. Съобщението е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Протокол № 2690/27.10.04 г. е подписан от свидетел, за когото не се твърди и няма данни да е данъчен служител. Не се констатират нарушения на процедурата по връчването на съобщението. Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизията е установено, че доставчикът е включил издадените на ревизираното дружество фактури в дневника за продажбите за съответния данъчен период и ДДС по тях е намерил отражение в подадената справка - декларация. Освен това е установено плащане на данъка по "ДДС-сметката на доставчика". Представени са дневни извлечения от разплащателната сметка на "Унилиз" АД.

От този доставчик са издадени на ревизираното дружество следните фактури: № 32/27.05.04 г. с предмет "Рекламни услуги съгласно договор" и № 35/10.06.04 г. с предмет "Плащане по договор".

Във връзка с констатираното с РА плащане на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика следва да се повтори казаното по отношение на предходния доставчик, а именно, че съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), правото на данъчен кредит за получателя по доставката е налице и когато неговият доставчик не е изпълнил задължението си по чл. 64, ал. 1, т. 2 /за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6/, но плащането на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика само по себе си не обуславя признаването на правото на данъчен кредит на получателя по доставките, ако не е доказана реалното им осъществяване.

По делото е представен договор от 10.05.2004 г. съгласно който изпълнителят се задължава да извърши проучване на пазара относно възможностите за производство на ел. енергия чрез използване на вятърна сила в източната част на Р. Б., събиране на данни за закупуване на терени за изграждане на вятърни плантации, консултации и методична помощ по популяризиране и рекламиране на намеренията на възложителя с цел привличане на инвеститори от страната и чужбина. Задълженията на изпълнителя съгласно договора включват: изработване на цялостни рекламни стратегии, проектиране и организиране изработването на рекламни материали, реклама в медийното пространство, изграждане на цялостна стратегия за фирмено поведение, връзки с обществеността, презентации, фирмени празници. Доказателства за реалното предоставяне на услугите по договора от доставчика не са представени. Ако беше направено проучване на пазара относно производството на ел. енергия чрез използване на вятърна сила и относно подходящите терени, които се предлагат, цени и пр., то резултатите от него би следвало да са обективирани в доклад или в друга писмена форма, имаща характер на някакъв отчет за направеното и би следвало да е предадено на възложителя, т. е. не би следвало жалбоподателят да не е в състояние да го представи по делото. Във връзка с рекламното и медийно обслужване важи казаното по отношение на предходния доставчик. Изготвени рекламни стратегии и концепции за позитивен имидж не са представени като доказателства по делото. Сключени договори с издателства за наемане на рекламно място също не са представени; не са представени проекти за рекламни материали, нито сключени от изпълнителя с подизпълнители договори за тяхното изработване. Данни за направени и отчетени разходи от доставчика във връзка с предоставянето на услугите липсват. Няма данни за това къде, с какъв персонал /квалификация на същия/ и с какви технически средства доставчикът е изпълнил това, което се е задължил да престира на възложителя по договора.

С оглед на изложеното, решението на СГС в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

5. ЕТ "Яни Трейд - Я. М."

Във връзка с връчване на ИПДПО е посетен декларирания данъчен адрес. Н. адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 № 2112/13.07.05 г., подписан от свидетел, за когото не се твърди и няма данни да е данъчен служител. Присъединен е и Протокол обр. 20 за посещение на адреса във връзка с връчване на ДРА № 1581/25.05.05 г. Съобщението е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизията е установено, че доставчикът е включил издадената на ревизираното дружество фактура № 607/27.08.04 г. в дневника за продажбите за съответния данъчен период и ДДС по нея е намерил отражение в подадената справка - декларация. Установено е плащане на данъка по "ДДС-сметката на доставчика". Допуснато е нарушение на процедурата по връчване на съобщението по реда на чл. 50 от ДОПК (отм.) и по конкретно на чл. 50, ал. 1, т. 3 за щателно и документирано издирване, което според § 1, т. 17 от ДР на ДОПК (отм.) изисква две посещения на декларирания данъчен адрес. Н. са извършени две посещения на адреса в хода на конкретното ревизионно производство, а е присъединен протокол за посещение във връзка с ДРА на провереното дружество. Независимо от изложеното, според настоящия съдебен състав нарушението не е съществено и не обуславя незаконосъобразност на ДРА. Обстоятелството, че доставчикът не може да бъде открит на адреса не е опровергано в хода на съдебното производство по обжалване на ДРА на "Унилиз" АД. Този доставчик не е открит и от вещото лице във връзка с изготвянето на основното и допълнително заключения по назначената ССЕ и неговото счетоводство не е проверено. Както беше посочено по-горе, плащането на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика е основание да отпадне изискването за начисляване на данъка от доставчика като предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, но за да бъде признато това право, е необходимо да е доказано реалното осъществяване на доставката.

Предмет на фактурата е "Плащане по договор". Представен е договор за доставка от 19.08.04 г., съгласно който продавачът се задължава да продаде на купувача един лек автомобил марка "Мерцедес" СLК 200 или "БМВ" Х 5. при цена на автомобила и оборудването до 105 000 лв. без ДДС. В самия договор /чл. 3, т. 3.1 и т. 3.2/ е посочено, че цената следва да се заплати след доставянето на стоката и предоставяне на купувача на всички документи за придобиване на превозното средство, в т. ч. оригинална фактура за произход от страната изпращач. Съгласно чл. 5, доставката следва да се извърши до 28.02.05 г. на територията на Р. Б.. Доказателства за осъществен внос на посочения автомобил от доставчика на територията на Р. Б. не са представени. Не е доказано и придобиването на такъв автомобил от страна на дружеството - жалбоподател от ЕТ "Яни Трейд - Я. М." чрез договор, сключен в предвидената от закона форма за валидност. Не е представен регистрационен талон на името на "Унилиз" АД.

ДРА № 713/30.12.05 г. на ЕТ "Яни Трейд - Я. М." не може да послужи като доказателство за реалността на доставката. Същият обхваща и данъчния период м. август 2004 г. От него се установява, че ревизираният ЕТ не е представил заведена счетоводна отчетност, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, счетоводни регистри, междинно и годишно счетоводно приключване. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм.) при констатирани обстоятелства по т. 6 и т. 7. Проверка на доставките, по които ревизираното ДЗЛ е изпълнител в хода на ревизията не е била извършвана и констатации в тази връзка липсват.

С оглед на изложеното, решението на СГС в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

6. ЕТ "Антон Първи - А. И."

Във връзка с връчване на ИПДПО е посетен декларирания данъчен адрес. Н. адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 № 1822/14.06.05 г. и Протокол обр. 20 № 2113/13.07.05 г. Двата протокола са подписани от свидетел, за когото не се твърди и няма данни да е данъчен служител. Връчено е съобщение по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизията е установено с ПИНП, че доставчикът е включил издадената на ревизираното дружество фактура № 460/31.08.04 г. в дневника за продажбите за съответния данъчен период и ДДС по нея е намерил отражение в подадената справка - декларация. Установено е плащане на данъка по "ДДС-сметката на доставчика". Фактурата е с предмет "Плащане съгласно договор". Към нея няма представен договор и е невъзможно да се установи дали става въпрос за доставки на стоки или за доставка на услуги и конкретно какви са стоките или услугите. Каквито и да било други доказателства освен фактурата и извлечението от "ДДС сметката" на жалбоподателя във връзка с тази доставка няма представени.

7. ЕТ "Виктория - Д. И."

ИПДПО е връчено редовно с писмо с обратна разписка. Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Установено е плащането на ДДС по фактурите по "ДДС-сметката" на доставчика. От ЕТ "Виктория - Д. И." на "Унилиз" АД са издадени фактури № 555/20.05.05 г., № 561/26.05.05 г. и № 563/27.05.05 г., всичките с предмет "Плащане по договор". Представен е договор от 10.05.2005 г.

Основателен е доводът на касатора, че съгласно чл. 48, ал. 5 от ДПК (отм.) връчването по пощата на искането е предвидено, когато не може да бъде осигурен свидетел, който да удостовери отказа за получаването му, в случаите на връчване от връчител, а не като редовен и самостоятелен способ за връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения. Не може обаче връчването на искането по пощата с писмо с обратна разписка да бъде определено като съществено процедурно нарушение. Независимо от това, доказателства за реалното осъществяване на доставките по фактурите не са представени както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. Този доставчик не е открит от вещото лице във връзка с изготвянето на основното и допълнително заключение по ССЕ. Допуснатите в хода на ревизионното производство процедурни нарушения не са основание за отмяната на ДРА като незаконосъобразен, тъй като, както беше посочено по-горе, съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е длъжен да реши делото по същество, т. е. след съвкупна преценка на всички доказателства да установи относимите факти и да направи извод за това дължи ли се конкретния данък от ревизираното лице или не и ако се дължи в какъв размер. Според ал. 4 на чл. 160 от ДОПК, той няма правомощието да отмени РА и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Договорът от 10.05.05 г. има за предмет провеждане на рекламна кампания с цел разкриване на възможностите за производство на ел. енергия чрез използване на вятърна сила в Р. Б.. Съгласно чл. 5, изпълнителят разработва цялостни рекламни стратегии и поема тяхното организиране и реализация. Съгласно чл. 6 изпълнителят проектира и организира изработването на необходимите рекламни материали. Съгласно чл. 7 изпълнителят проучва общественото мнение по поставения въпрос и информира възложителя. От страна на жалбоподателя по делото е представен само договорът и никакви други доказателства, установяващи реалното изпълнение на услугите - разработена стратегия, изработени проекти на рекламни материали, договори с подизпълнители за реализацията на проектите, доклад или отчет, обобщаващ резултатите от проучванията по поставения проблем.

С оглед на изложеното, решението на СГС в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

8. "Сюлейман Къмпани" ООД

ИПДПО е връчено редовно с писмо с обратна разписка. Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). От "Сюлейман Къмпани" ООД на "Унилиз" АД е издадена фактура № 66/24.06.02 г. за покупко-продажба на МПС марка "Мерцедес" 230 Е, рег. № С 9319 РА № рама WDB 1240231A468781 и № на двигателя 10298212060739. Представена е митническа декларация № 5000/4-37216/09.08.99 г. с която доставчикът е внесъл посочения във фактурата автомобил. Представен е договор за лизинг от ДФЛ № 000022 от 24.06.02 г., съгласно който "Унилиз" АД предоставя на К. В. Д. същия автомобил на лизинг, както и застрахователна полица № 010000890804 и добавък № 12 в сила от 24.08.02 г., издадена от "Бул инс" АД, от който се установява, че посоченият автомобил е собственост на "Унилиз" АД и е отдаден под лизинг с договор № ДФЛ № 000022 от 24.06.02 г. Обстоятелството, че по делото не е доказано начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) чрез проверка в счетоводството на доставчика не налага отказ на правото на данъчен кредит с оглед приетото в решенията на ЕСПЧ по дело "Център за подпомагане на бизнеса" срещу България и по дело "Булвес" АД срещу България. При наличие на доказателства за реално осъществена доставка, правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, следва да бъде признато. С оглед на изложеното, решението на СГС в тази част като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Унилиз" АД в размер на 1 470 лв. и начислена лихва за забава за данъчния период м. юни 2002 г. по фактура № 66/24.06.02 г., издадена от "Сюлейман Къмпани" ООД.

9. "ТЕХНОЛ ПЕ" ООД

Дружеството е издало на "Унилиз" АД фактура № 38/20.08.03 г. с предмет "Проектиране, изработване и доплащане на матрица Ф 1030 - 700 кт по договор" с данъчна основа 57666.67 лв. и ДДС 11 533.33 лв. С оглед данните от извършената насрещна проверка на "Технол Пе" ООД, обективирани в ПНП № 596/22.07.2005 г., ревизиращите органи са приели за доказана реалността на тази доставка и начисляването на ДДС по фактурата от доставчика при спазване изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизията при извършената насрещна проверка на прекия доставчик е установено също така, че предходен доставчик по тази доставка на "Технол Пе" ООД е "Комием Е" ЕООД с правоприемник "Илко И" ЕООД. "Комием Е" ЕООД е издало на "Технол Пе" ООД фактура № 583/14.08.02 г. и фактура № 581/12.08.02 г. с ДДС общо по двете фактури в размер на 9760 лв. Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик. Изготвено е искане за представяне на документи писмени обяснения, за връчването на което два пъти е посещаван декларирания от "Илко И" ЕООД данъчен адрес. Н. него не е открит представляващия дружеството или упълномощено лице за контакт с данъчната администрация, за което са съставени протоколи обр. 20 № 1262 от 20.04.05 г. и № 2616 от 01.09.2005 г. Съобщението е връчено по реда на чл. 50 ДПК (отм.). От страна на предходния доставчик не са представени доказателства за реалността на доставката и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). С ДРА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Унилиз" АД за данъчния период м. август 2003 г. в размер на 9760 лв. по предходната доставка на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 5 от ЗДДС (отм.).

Действително, действащата през данъчния период м. август 2003 г. разпоредба на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) предвижда, че данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: т. 4 - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчния орган срок, включително за извършване на доставката, за счетоводна отчетност във връзка с нея, за определяне на предходни доставки.

Касационната жалба на "Унилиз" АД във връзка с отказания му данъчен кредит за този данъчен период в размер на 9760 лв., според настоящата касационна инстанция, е основателна. По делото е представен ДРА № 757/19.12.02 г., издаден след проведена ревизия на "Технол Пе" ООД по ЗДДС за периода 01.08 - 31.08.2002 г. За този период, видно от мотивите на ДРА, "Технол Пе" ООД е подало справка-декларация с вх. № 11104/16.09.02 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 1945.37 лв. Сумата е постъпила по сметката на ДП "О." на 13.11.02 г. За периода е деклариран приспаднат данъчен кредит в размер на 62187.61 лв., формиран от закупени материали, изработени матрици, гориво и др. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Комием Е" ЕООД, което е издало на "Технол Пе" ООД фактура № 583/14.08.02 г. и фактура № 581/12.08.02 г. С оглед резултатите от насрещната проверка на доставчика "Комием Е" ЕООД данъчният орган е приел, че е доказана реалността на доставките и начисляването на данъка и правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Комием Е" ЕООД, е признато. В хода на ревизионното производство е посетен и производствения цех на "Технол Пе" ООД. За резултатите от проверката на място е съставен протокол № 2803/18.12.02 г., видно от който производственият цех на ревизираното дружество се намира в Д. Б., Софийска област. В него са монтирани чугунени матрици за производство на ПВЦ тръби за енергетиката. Производството се осъществява серийно в зависимост от поръчките. Матрици Ф 1030 - 700 кт и ф 420 - 350 кт, предмет на доставките от "Комием Е" ЕООД, се използват в производствената дейност. След като с влязъл в сила ДРА по отношение на прекия доставчик "Технол Пе" ООД е установено, че към 18.12.02 г. е разполагал с чугунени матрици Ф 1030 - 700 кт и ф 420 - 350 кт, предмет на доставките от "Комием Е" ЕООД, които са монтирани в производствения цех на дружеството, то и доставката на матрица 1030 - 700 кт от "Технол Пе" ООД на "Унилиз" АД по фактура № 38/20.08.03 г. е реална. Реалността на тази доставка всъщност не е оспорена от страна на данъчния орган при ревизията на "Унилиз" АД. Оспорена е реалността на доставката от "Комием Е" ЕООД към "Технол Пе" ООД и начисляването на данъка от "Комием Е" ЕООД по фактура № 583/14.08.02 г. и фактура № 581/12.08.02 г. Реалността на тези доставки и начисляването на данъка по посочените фактури е установена по безспорен начин в ревизионното производство на "Технол Пе" ООД и с влязъл в сила ДРА № 757/19.12.02 г. е признато правото на приспадане на данъчен кредит, както и декларираният резултат за данъчния период м. август 2002 г., като с ДРА е начислена само лихва в размер на 44.36 лв. във връзка със забавеното внасяне на ДДС в размер на 1945.37 лв. Независимо от това, че при ревизията на "Унилиз" АД предходният доставчик не е намерен, с оглед констатациите във влезлия в сила ДРА на прекия доставчик, не следва да се отказва право на приспадане на данъчен кредит на "Унилиз" АД. Поради изложеното, решението на СГС в тази част като постановено при неправилно прилагане на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Унилиз" АД в размер на 9760 лв. за данъчния период м. август 2003 г. по фактура № 38/20.08.03г, издадена от "Технол Пе" ООД.

10. "АРИС КИТ" ЕООД

Във връзка с връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения е посетен декларирания данъчен адрес. Н. адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 № 7245/12.07.05 г. и Протокол обр. 20 № 8104/26.07.05 г. Двата протокола са подписани от свидетел, за когото не се твърди и няма данни да е данъчен служител. Връчено е съобщение по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Отказано е право на данъчен кредит за данъчния период м. септември 2003 г. по 9 бр. фактури, издадени от "Арис Кит" ЕООД на "Унилиз" АД в общ размер 8970 лв. Предмет на всички фактури е "Рекламна услуга по договор". Констатацията в ДРА, че дружеството-доставчик не може да бъде намерено на декларирания данъчен адрес не е опровергана чрез представяне на доказателства, респ. чрез ССЕ като доказателствено средство, в хода на съдебното производство по обжалване на ДРА. Този доставчик не е намерен и от вещото лице във връзка с изготвянето на основно и допълнително заключение по ССЕ и неговото счетоводство не е проверено. Правилен е изводът на СГС, че реалността на доставките по процесните фактури не е доказана и това е основание да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. Представени са договори, сключени между "Унилиз" АД като възложител и "Арис Кит" ООД като изпълнител, съгласно които възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълнява маркетингови и рекламно-промоционални поръчки, както и да подсигурява пазар за продажба на санитарни системи, оборудване и материали, произведени от фирма "Кимбърли Кларк - Европа". Маркетинговите поръчки се възлагат от възложителя устно и писмено. В заявките се посочват необходимите параметри и срока за изпълнение на заявеното проучване. Целта е да се изследват хотели, туристически комплекси, заведения за хранене и др. с оглед необходимостта им да потребяват продуктите на "Кимбърли Кларк - Европа". Изпълнителят организира и провежда за своя сметка демонстрационни мероприятия в изброените обекти с цел разкриване качествата и предимствата на предлаганите продукти. Твърди се, че изпълнението на рекламните услуги е превъзложено от "Арис Кит" ООД на "Стартрейд реклама" ЕООД с договор от 06.01.03 г., във връзка с който са издадени от "Стартрейд реклама" ЕООД на "Арис Кит" ООД фактури. След като жалбоподателят твърди, че всъщност рекламните услуги по процесните фактури са изпълнени от "Стартрейд реклама" ЕООД, то следваше да представи доказателства във връзка с тези свои твърдения. Само от договорите и фактурите към тях не може да се направи извод за това, че рекламните услуги са предоставени. Заявки за извършване на маркетингови проучвания в писмен вид не са представени. Писмени доклади /отчети/, в които да са отразени резултатите от такива проучвания също не са представени, а те, както и заявките, следва да се намират в дружеството - жалбоподател. Направени разходи от страна на "Стартрейд реклама" ЕООД във връзка с организирани презентации и демонстрационни мероприятия също не са установени. С оглед на изложеното, решението на СГС в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

11. ЕТ "ШАНС - С. А. - Д. Г."

Във връзка с връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения е посетен декларирания данъчен адрес. Н. адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 № 8898/11.08.05 г. и Протокол обр. 20 № 10175/08.09.05 г. Двата протокола са подписани от свидетел, за когото не се твърди и няма данни да е данъчен служител. Връчено е съобщение по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Отказано е право на данъчен кредит за данъчния период м. септември 2003 г. по 3 бр. фактури, издадени от ЕТ "ШАНС - С. А. - Д. Г." на "Унилиз" АД в общ размер 55 000 лв. Предмет на всички фактури е доставка на кафе на зърна. Представен е договор от 01.09.03 г. Съгласно този договор, доставчикът ЕТ "Шанс" се задължава да достави на "Унилиз" АД стоката /кафе на зърна/, която стока "Унилиз" АД ще продава от свое име, но за сметка на доставчика. Този доставчик също не е открит от вещото лице във връзка с изготвянето на основното и допълнително заключения по назначената ССЕ и проверка в счетоводството му не е била извършвана. Доказателства във връзка с реалността на доставките на кафе не са представени. Според чл. 4 от договора стоката се предава в склада на доставчика. Не е установено къде се намира този склад, няма доказателства за товаренето на стоката, превозването й до обект на дружеството-жалбоподател, няма данни за това в какъв търговски обект дружеството-жалбоподател е продавало стоката на клиенти, няма данни за начина, по който е заведена стоката счетоводно в счетоводството на жалбоподателя, за това да е продадена и при какви условия. Съгласно чл. 11 от договора жалбоподателят се е задължил да води точна отчетност за получените и продадени стоки и да отчита своевременно извършените продажби, както и да заплаща на доставчика сумите от тях при комисионно възнаграждение от 8% от сумите по реализацията. Отчитането между страните се извършва с подписването на протокол. Такъв протокол също не е представен. С оглед на липсата на доказателства, установяващи реалност на доставките по фактурите, издадени от този доставчик, правилно СГС е отхвърлил жалбата срещу тази част от ДРА.

12. "АКБИ" ООД

Представени са три фактури от "Унилиз" АД:

фактура № 2330/08.01.02 г. с предмет "Транспорт съгласно договор"; фактура № 2901/03.06.02 г. с предмет "Промоции и рекламни услуги по договор за 2002 г. /авансово плащане/ и фактура № 2904/12.06.02 г. с предмет "Промоции и рекламни услуги по договор - доплащане".

Във връзка с връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения е посетен декларирания данъчен адрес от "АКБИ" ООД. На адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 № 1105/22.07.05 г. и Протокол обр. 20 № 981/08.07.05 г. Двата протокола са подписани от свидетел, за когото по делото не се твърди, а и не е установено да е данъчен служител. Посочването на три имена и ЕГН на свидетеля е достатъчно, за да може същият да бъде идентифициран. Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). След извършена проверка в информационния масив на ДП "Овча Купел" е констатирано с ПНП № 100818/0479/15.08.05 г., че няма данни фактурите да са издавани от "АКБИ" ЕООД на "Унилиз" АД и да са отразени в дневниците за продажбите и в справката-декларация за съответните данъчни периоди. Този доставчик не е открит и от вещото лице и счетоводството му не е проверено. Освен, че не е доказано по категоричен начин издаването на фактурите от посочения доставчик на жалбоподателя, не е доказана и реалността на доставките. Не са представени дори договорите, а и каквито и да било доказателства в тази насока. По делото е представен ДРА № 436/07.01.03 г., издаден след проведена ревизия по ЗДДС, обхващаща и процесните данъчни периоди. Видно от констатациите в ДРА, ревизията е извършена въз основа на данни от хартиените носители на информация, съхранявани в досието на дружеството. Във връзка с извършването на ревизията на ревизираното дружество е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения. От страна на М. Т. Ц. - съдружник е представено писмено обяснение, според което дружеството няма заведено счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/ и Националните счетоводни стандарти /НСС/. С оглед на това, както и невъзможността да се установи издаването на процесните фактури и включването им в дневниците за продажбите и в справките-декларации, така издаденият ДРА не може да послужи като доказателство нито за начисляване на данъка от този доставчик, нито за реалността на доставките.

В касационната си жалба касаторът не излага конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в частта му, в която е потвърден ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "АКБИ" ООД. В тази част решението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

13. ЕТ "Сити - И. И. - Л. Д." с правоприемник"Сити - ЛП" ООД е издал на "Унилиз" АД фактури № 207/28.03.03 г. и 208/28.03.03 г. с предмет "Аванс за преустройство на товарен автомобил ИВЕКО 40Е10 в пътнически" и фактура № 216/17.04.03 г. за доплащане за преустройството. Искането за представяне на писмени обяснения и документи във връзка с тези фактури е връчено на "Сити - ЛП" ООД по реда на чл. 48, ал. 5 от ДПК с писмо с обратна разписка. Не са представени поисканите доказателства за доказване реалността на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). От "Сити ЛП" ООД е издадена на "Унилиз" АД фактура № 31/23.06.03 г. с предмет "Преоборудване на ИВЕКО 40С10 от товарен в пътнически с 19 + 1 места". Искането за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с тази фактура е връчено на 13.07.2005 г. на С. Д. А. - счетоводител и пълномощник. В ПНП № 100810/1569/13.07.05 г. е констатирано, че фактурата е включена в дневника за продажбите и в справката - декларация и че ДДС по нея е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Представени са митнически декларации от 02.04.03 г. и от 04.05.03 г., с които ЕТ "Сити - И. И. - Л. Д." е осъществил внос на материали, необходими за извършването на доставката. Не са представени документи за извършено плащане от страна на "Унилиз" АД и за кадрова обезпеченост на доставчика. Данъкът не е платен по "ДДС-сметка" на доставчика. Според основното заключение на вещото лице по назначената ССЕ и представените доказателства, данъчната основа и ДДС по първите три фактури са платени по банков път, а за последната е установено плащане на данъчната основа по банков път.

От представените фактури се установява, че са направени авансови плащания и окончателни плащания за преустройство на 4 броя товарни автомобили в пътнически с посочени номера на шаси. Представени от жалбоподателя митнически декларации за осъществен внос на товарните автомобили от Италия, изпитвателни протоколи за изпитване на извършеното преустройство с цел да бъдат регистрирани като автобуси по реда на изискванията на Наредба № 1-45 на МВР. Установено е остъкляване на автомобилите и оборудването им с автомобилни седалки /19 + 1 места/. Дружеството - жалбоподател представя също така свидетелства за регистрация на автобуси ИВЕКО, собственост на "Унилиз" АД. Представени са и 4 застрахователни полици, издадени от ЗПД "Витоша" АД, всичките с дати 01.04.03 г. за застраховка "Гражданска отговорност" на автобуси до 20 места, марка ИВЕКО 4010 с номера на шасито, съответстващи на номерата, посочени в митническите декларации за внос и във фактурите, както и в свидетелствата за регистрация. От така представените доказателства действително може да се направи извод, че товарните автомобили са преустроени в пътнически с 19 + места. Не са представени обаче доказателства за това, че преустройството на автомобилите действително е извършено от ЕТ "Сити - И. И. - Л. Д." с правоприемник "Сити - ЛП" ООД.

Доколкото изпитвателните протоколи са с дати 17.03.03 г. и 27.03.03 г.; в свидетелствата за регистрация на МПС е вписана дата на промяна на регистрацията 21.03.03 г., а застрахователните полици са с дата 01.04.03 г., не може да се приеме, че с митнически декларации от 02.04.03 г. и от 04.05.03 г. ЕТ "Сити - И. И. - Л. Д." е осъществил внос на материали, необходими за извършването на доставката, вложени именно в ремонта и преустройството на посочените автомобили. Не са представени и доказателства за това, че доставчикът разполага с необходимата техническа и кадрова обезпеченост /оборудван сервиз и работници/, чрез които е извършил фактурираните услуги. В касационната жалба касаторът не излага конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в тази част, в която е потвърден ДРА относно отказано право на данъчен кредит по описаните фактури. Наведеният в жалбата до СГС довод, че кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е необходимо да се доказва, тъй като става въпрос за продажба на автобуси за градския транспорт, са несъстоятелни. Предмет на доставките са услуги, свързани с преоборудване на товарни автомобили в пътнически автобуси. В тази част решението на СГС също е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-С.:

1. "Капитолия импорт - експорт" ООД

При извършената насрещна проверка на дружеството-доставчик с ПНП № 8837/13.07.05 г. е установено, че то е издало на "Унилиз" АД фактура № 10/14.10.02 г. с данъчна основа 64 000 лв. и ДДС 12 800 лв. с предмет на доставката МПС марка "Линкълн", модел "Навигатор". Автомобилът е закупен от "Голд Груп" ЕООД с договор за покупко-продажба на МПС от 14.10.02 г. с нотариална заверка. Извършена е и насрещна проверка на "Голд Груп" ЕООД, като с ПНП № 100810/1567/02.09.05 г. е констатирано, че във връзка с договора за продажба на МПС не е издавана фактура от "Голд Груп" ЕООД на "Капитолия импорт - експорт" ООД. Управителят и представляващ дружеството З. И. е декларирал, че не е извършвана продажба на МПС на 14.10.02 г. По-късно с писмо от 06.02.06 г. отново З. И. е уведомил началника на ТД на НАП, офис "Изток", че сделката е била извършена, но автомобилът не е бил заведен като ДМА. С ДРА е отказано на "Унилиз" АД правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 800 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като за предходната доставка доставчикът не е начислил данък. От страна на дружеството - жалбоподател е представен и договор за лизинг № 000038 от 15.10.02 г., с който то в качеството му на лизингодател е предоставило на "Интерпетрол" ООД в качеството му на лизингополучател за ползване срещу възнаграждение на лизинг посочения автомобил. Вещото лице при изготвянето на допълнителната ССЕ е извършило проверка на счетоводството на дружеството - доставчик "Капитолия импорт - експорт" ООД и е установило начисляването на данъка по процесната фактура в изпълнение изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), както и счетоводното отразяване на извършените плащания от получателя по фактурата - данъчна основа и ДДС. К. се твърди и в касационната жалба, реалността на двете доставки и начисляването на данъка по процесната не е оспорено от органа по приходите. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като по предходната доставка доставчикът не е начислил данъка. Основателен е доводът на касатора, че ДДС не е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, както неправилно е приел съдът в мотивите на своето решение, а видно от допълнителното заключение на вещото лице и представените по делото доказателства, данъчната основа заедно с ДДС /общо 76 800 лв./ са заплатени от "Унилиз" АД по разплащателната сметка на "Капитолия импорт - експорт" ООД в "Росексимбанк" на 17.10.02 г. От представения ДРА № 10 от 27.02.04 г. на "Капитолия импорт - експорт" ООД, издаден след ревизия, обхващаща периода м. октомври 2002 г., се установява, че за посочения данъчен период данъчният орган не е извършил корекция на декларирания в справката - декларация резултат ДДС за внасяне в размер на 5084.51 лв., т. е. няма отказано право на приспадане на данъчен кредит, нито корекция на начисления по фактурите, по които дружеството е изпълнител. Липсата на корекция на размера на ползвания данъчен кредит обаче не означава, че правомерно е ползван данъчен кредит по фактура, издадена от "Голд Груп" ЕООД за продажба на описания по-горе автомобил "Линкълн Навигатор" и не доказва начисляване на данъка от страна на "Голд Груп" ЕООД. Нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство е доказано издаването на фактура от "Голд Груп" ЕООД на "Капитолия импорт - експорт" ООД във връзка с продажбата на автомобила и начисляване на данъка от този доставчик по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Наличието на фактура не е установено от вещото лице при проверката, извършена от него в счетоводството на "Капитолия импорт - експорт" ООД, а за извършване на проверка в счетоводството на "Голд Груп" ЕООД не му е била поставяна задача. В този смисъл доводите на органа по приходите и констатациите в ДРА са правилни. Вярно е също така, че действащата към този период от време разпоредба на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) предвижда, че органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или за предходна доставка е налице някое от изброените обстоятелства. По т. 2 това е неначисляването на данъка от доставчика. Независимо от това, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението на СГС в частта му, в която е отменен ДРА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 12 800 лв. по фактура № 10/14.10.02 г., е правилно и законосъобразно, макар и по съображения, различни от тези, изложени в мотивите на същото. Тъй като правото на данъчен кредит се отказва не поради оспорване реалността на предходната доставка, а само защото не е доказано начисляването на данъка от предходния доставчик, следва отново да намерят приложение двете решения на ЕСПЧ от 18.06.2010 г. по дело "Център за подпомагане на бизнеса" срещу България и от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по дело "Булвес" АД срещу България, коментирани подробно по-горе в частта, касаеща доставчика СД "Шерком". Ако, според съда, отказът на данъчен кредит, поради липсата на начисляване на данъка от прекия доставчик, е неправомерно, то в още по-голяма степен това се отнася за неначисляването на данъка от предходен доставчик. С оглед на изложеното, в тази част решението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

2. ЕТ "Магнит- И. Й." с правоприемник "Атол Къмпани" ЕООД

ЕТ "Магнит- И. Й." е издал на "Унилиз" АД 4 фактури - фактура № 50 от 27.11.03 г. с предмет "Рекламно и медийно обслужване съгласно договор", фактура № 52/28.11.03 г. с предмет "Рекламни материали", фактура № 56/05.01.04 г., в която е посочено "по договор" и фактура № 58/12.01.04 г. - по договор. При ревизията, според мотивите на ДРА, е установено плащане на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика. Във връзка с връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения е посетен декларирания данъчен адрес от "Атол Къмпани" ЕООД в качеството му на правоприемник на ЕТ "Магнит- И. Й.". На адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакти с данъчната администрация. Посочените обстоятелства са констатирани с Протокол обр. 20 № 7503/15.07.05 г. и Протокол обр. 20 № 8771/09.08.05 г. Двата протокола са подписани от свидетел, за когото по делото е установено, че е служител в ДП "Център" - Д. А.. Връчено е съобщение по реда на чл. 50 от ДПК (отм.), като протоколът за поставяне на съобщение е подписан от Д. А., а в него е посочен свидетел В. И.. Посоченото обстоятелство се установява чрез заключение на графологична експертиза, приета от съда по делото. Протоколът за сваляне на съобщението също е подписан от Д. А. в качеството му на свидетел. Не са представени документи, установяващи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Процедурата за връчване на съобщение по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) не е спазена. Нарушено е изискването на чл. 50, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ненамирането на данъчния субект на данъчния адрес да е удостоверено с подписа на свидетел, който не е данъчен служител. Протоколът за поставяне на съобщението на таблото не е подписан от посоченото в него лице като свидетел, а носи подписа на друго лице, поради което същият е изключен с протоколно определение от съда от доказателствения материал по делото. Макар и при връчването на съобщението по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) в хода на ревизионното производство да е допуснато съществено нарушение на процедурните изисквания, то констатацията в ДРА, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания данъчен адрес и че доказателства за реалността на доставката не са представени, не е оборена в хода на съдебното производство чрез представяне на съответните доказателства от страна на жалбоподателя. Този доставчик не е открит от вещото лице във връзка с изготвянето на основното и допълнително заключение по ССЕ. Допуснатите в хода на ревизионното производство съществени процедурни нарушения не са основание за отмяната на ДРА като незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е длъжен да реши делото по същество, т. е. след съвкупна преценка на всички доказателства да установи относимите факти и да направи извод за това дължи ли се конкретния данък от ревизираното лице или не и ако се дължи в какъв размер. Според ал. 4 на чл. 160 от ДОПК, той няма правомощието да отмени РА и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От основното заключение на вещото лице по назначената ССЕ се установява също така, че фактурите са включени в дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди и начисленият ДДС по тях, както и стойността на фактурите, са намерили отражение в подадените справки-декларации. По делото е представен ДРА № 305/06.08.04 г., издаден след проведена ревизия на "Атол Къмпани" ЕООД в качеството му на правоприемник на ЕТ "Магнит - Л. Н.", обхващаща процесните данъчни периоди. За м. ноември 2003 г. и за м. януари 2004 г. С ДРА не е извършена корекция на начисления ДДС по облагаемите доставки, а е отказано право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки. Тези констатации в ДРА дават основание да се приеме, че е доказано начисляването на данъка по процесните фактури.

Независимо от доказаното начисляване на данъка, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е доказано реалното осъществяване на тези доставки от доставчика, издал фактурите. Както беше посочено по-горе, плащането на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика при недоказана реалност, не може да обоснове извод за правомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Във връзка с първите две фактури, издадени през м. ноември 2003 г. е представен договор за рекламно-медийно обслужване с дата 03.11.2003 г. Предмет на договора е рекламно обслужване, имиджово обслужване, консултации и методична помощ за поведение в медийното пространство и връзки с медиите. Във връзка с рекламното обслужване изпълнителят се е задължил да разработи цялостни рекламни стратегии, като поеме тяхното организиране и реализация /т. 4.1/, да проектира и организира изработването на рекламни материали фирмени и стокови каталози, брошури, дипляни, листовки, бележници, календари, бланки /т. 4.2/; организира и осъществява реклама в пресата, като изработва рекламни спотове и текст и наема рекламно място /т. 4.3./, изпълнителят разработва и предоставя на възложителя цялостна концепция за изграждане и поддържане на позитивен имидж, цялостна стратегия за фирмено поведение в общественото пространство и в отношенията с клиенти /т. 5.1/. Съгласно т. 5.3. изпълнителят организира публични прояви на възложителя /презентации, фирмени празници и др./. Във връзка с другите две фактури е представен комисионен договор от 10.06.03 г. Според предмета на този договор, комисионерът се задължава да осигури възможности за финансиране на сделки в областта на енергетиката чрез водене на преговори с потенциални клиенти и договаряне условия за финансиране. Във връзка с реалното изпълнение на така поетите от ЕТ "Магнит- И. Й." по двата договора задължения доказателствата не са представени. Както беше посочено вече в изложеното по-горе, във връзка със сключени договори от същия вид с други доставчици, ако имаше изготвени рекламни стратегии и концепции за позитивен имидж, то те би следвало да се намират при възложителя, т. е. жалбоподателя по делото и не би имало пречка да се представят като доказателства по делото. Сключени договори с издателства за наемане на рекламно място също не са представени; не са представени проекти за рекламни материали, нито сключени от изпълнителя с подизпълнители договори за тяхното изработване. Нито една от услугите не е конкретизирана. Не са конкретизирани изработените рекламни материали. Не е определена отделна цена, на базата на направени и отчетени разходи, няма данни за това къде, с какъв персонал /квалификация на същия/ и с какви технически средства доставчикът е изпълнил това, което се е задължил да престира на възложителя по договора. Липсват каквито и да било доказателства за водени преговори във връзка с комисионния договор или сключена сделка от името на "Унилиз" АД и за негова сметка в областта на енергетиката, доказателства за предоставена информация на "Унилиз" АД относно потенциални клиенти или желаещи да участват във финансирането на дейността на това дружество, направени конкретни предложения и пр. С оглед на изложеното, касационната жалба в тази част е основателна. Независимо от допуснатите процедурни нарушения при връчването на съобщението по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) представените от жалбоподателя фактури и договори не са достатъчни, за да обосноват извод за реално предоставени услуги и доставки на рекламни материали, поради което СГС неправилно е отменил ДРА в тази част. При недоказана реалност на доставките не може да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, независимо от това, че данъкът е платен по "ДДС-сметка" на доставчика и независимо от доказаното начисляване на данъка чрез установеното от вещото лице по назначената ССЕ и ДРА на доставчика. С оглед на изложеното, решението на СГС в тази част като постановено при неправилно прилагане на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Унилиз" АД срещу ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 79 000 лв. по фактурите, издадени от ЕТ "Магнит- И. Й." с правоприемник "Атол Къмпани" ЕООД.

При този изход на делото разноските на страните за първоинстанционното производство следва да се определят съответно на уважената и отхвърлена част от жалбата, а именно - на жалбоподателя се дължат разноски, представляващи държавна такса, възнаграждения за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 822.50 лв.; на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 9 юли 2004 г. /чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4/ в размер на 8 345.60 лв. За производство на касатора "Унилиз" АД следва да се присъдят разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от касационната жалба в размер на 316.70 лв., а на ответника - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 9 юли 2004 г. /чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4/, съответно на уважената част от касационната жалба, в размер на 2030 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение