Решение № 10899 от 29.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Османов против решение 9 от 18.03.2022г., постановено по адм. д. 458/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавен фонд Земеделие за сумата от 14 995,10 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99 лв. и лихва върху него в размер на 1590,11 лева по АУПДВ 18/121/06694/3/01/04/01, изх. 01-650/7938#1 от 10.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, отменен с решение 8269/07.07.2021 г. по адм.д. 12154/2020 г. на ВАС, заедно със законната лихва за забава от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. По същество изтъква, че не е налице специален начин за обезщетяване, предвиден в закон или указ. Поддържа, че съдът необосновано и в противоречие със събраните доказателства е приел, че не е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдяните вреди. Моли съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което ответникът да бъде осъден по предявения иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Претендира разноски. Ответникът Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не поради изложените в нея съображения. С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил изцяло като неоснователен предявеният от Г. Османов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавен фонд Земеделие за сумата от 14 995,10 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99 лв. и лихва върху него в размер на 1590,11 лева по АУПДВ 18/121/06694/3/01/04/01, изх. 01-650/7938#1 от 10.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, отменен с решение 8269/07.07.2021 г. по адм.д. 12154/2020 г. на ВАС, заедно със законната лихва за забава от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане. Съдът е приел за установено, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. в размер на 89 366,57 лв., която сума е била изплатена на касатора от ДФЗ. Впоследствие е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 18/121/06694/3/01/04/01, с изх. 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП на ищеца е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99 лв. С влязло в сила решение на 07.07.2021г. АУПДВ е отменен. Междувременно, с Разпореждане С210018-125-0074612/31.03.2021г. на публичен изпълнение е извършено разпределение на плащането в размер на 15 916,28 лв., постъпило на 30.03.2021г. от извършените действия в изпълнителното производство срещу касатора (настоящ ищец) по сметката за принудително изпълнение на НАП. При разпределението за погасяване на задълженията по АУПДВ, издаден от ДФ Земеделие са отнесени суми от 13 404,99 лв. главница и 1 590,11 лв. лихви, или общо сума от 14 955,10 лв. От правна страна съдът е приел, че сумата от 14 955,10 лв. не съставлява вреда, причинена от отменен административен акт. Изложил е съображения, че получената от ДФЗ сума от проведеното принудително изпълнение на отменения АУПДВ е получена без правно основание (в хипотезата на отпаднало основание) и като последица от постановената отмяна ДФЗ дължи връщане на тази сума като недължимо платена. Според съда, редът за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания (каквото е вземането, установено с отменения АУПДВ) е уреден в ДОПК и не съставлява производство по обезщетяване. Посочено е, че не е налице и причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди, тъй като заплатеното задължение по АУПДВ е последица от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. По тези съображения искът е отхвърлен. Обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Това препятства и правилното приложение на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ. В случая е налице първият елемент от състава на обективната отговорност по ЗОДОВ, а именно отменен административен акт. Налице е събрана от касатора сума и това събиране е извършено в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. Неправилни са и изводите на съда за приложимост на производството по чл.128 и следв. ДОПК. Същото се отнася само до недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. В хода на производството обаче са настъпили факти, относими към спора, които е следвало да бъдат правилно отчетени от решаващия съд. Ответникът е изтъкнал, а и съдът е посочил в мотивите си, че е започнало ново административно производство за налагане на финансова корекция на касатора в размер на исковата сума, като финасовата корекция е свързана със същите обстоятелства, въз основа на които е издаден и отмененият АУПДВ. Това е било едно от основанията за отхвърляне на иска. И пред касационната инстанция се представят доказателства в тази връзка, а именно Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 18/121/06694/3/01/04/03., издадено във връзка наложена финансова корекция от страна на изпълнителния директор на ДФЗ. В приложеното решение е посочено, че сумата от 14994, 98 лв във връзка с издадения АУПДВ се отнася за погасяване на задължения по наложената финансова корекция. При служебна проверка касационната инстанция констатира също, че във връзка с обжалване на финансовата корекция е висящо съдебно производство пред Административен съд Русе. При тези обстоятелства, неизяснен остава въпросът за наличието на причинена вреда на касатора. Такава би била налице, само ако наложената финансова корекция е незаконосъобразна. В случая без значение е обстоятелството, че след отмяната на АУПДВ преписката не е изрично върната на компетентния административен орган. Както е посочено от съда, АУПДВ е отменен на процесуално основание, тъй като съдът е приел, че приложимият ред за установяване на вземането е този по ЗУСЕСИФ, посредством извършване на финансова корекция. Въпросът за това дали плащането към касатора от страна на ДФЗ е било дължимо не е бил обсъждан в производството по отмяна на АУПДВ. Въпросът за дължимостта на същото това плащане е отново висящ за разрешаване в започналото административно производство по налагане на финансова корекция, респективно в съдебното производство по обжалването и. При това възражение в този смисъл е изрично направено от ответника и то се преклудира от силата на пресъдено нещо на решението, поради което не може да бъде оставено без обсъждане. Касационната инстанция не може да формира нови фактически изводи въз основа на представени пред касационната инстанция доказателства. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което съдът следва да прецени настъпили ли са действително вреди за касатора, след съобразяване на настъпилите в хода на процеса факти. Разноските следва да се присъдят съгласно чл.226, ал. 3 АПК. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение