Решение № 416 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2013 г.

Решение № 416 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Христо Георгиев Георгиев срещу решение № 1 от 04.02.2013 г., по гр. дело № 13/2012 г. по описа на Административен съд - Габрово. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че наказателните постановления не са административни актове, поради което вредите, произтичащи от отмяната им не могат да се претендират по реда на ЗОДОВ, а по общия исков ред. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер общо на 709 751.76 лв., които са в причинна връзка със съставен срещу ищеца Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А - 2009, № 097480, в резултат на който е спрян от движение автомобилът му (уточняваща молба от 25.09.2-12 г., лист 44 от делото пред административния съд). Ищецът е изложил съображения относно незаконосъобразността на посочения АУАН и приложената му принудителна административна мярка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-14-1073 от 31.08.2010 г. на началника на Областен отдел "КД-ДАИ" гр. Габрово, поради отмяната по съдебен ред на наказателно постановление (НП) № 27-0000426 от 31.08.2010 г. на началника на Областен отдел "КД-ДАИ" гр. Габрово. НП е отменено като незаконосъобразно с решение № 722 от 29.12.2010 г. по НАХД № 961/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово. Ищецът е поддържал, че е претърпял имуществени вреди от платената глоба по НП, адвокатски хонорар и д. т. във връзка с обжалването му, невъзможността изцяло да използва платения от него годишен винетен стикер за 2010 и 2011 г., както и пропуснати ползи от загуба на бизнес партньор и нереализирането на търговски договор. Също така, ищецът е твърдял, че е претърпял неимуществени вреди, изразява щи се в разбити нерви и следващите от това заболявания. Първоинстанционният съд е приел, че НП не са административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, а са актове, които налагат предвидено в закона наказание за извършено общественоопасно и противоправно деяние, наказуемо по административен ред и по тази причина, вредите произтичащи от отмяната им не могат да се претендират по ЗОДОВ. В определение № 15243 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 13537/2012 г. по описа на Върховния административен съд е посочено, че липсата на един от трите задължителни елемента, посочени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Съдът е приел, че в случая липсва незаконосъобразен административен акт и искът следва да се отхвърли. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав преценява, че към мотивите на административния съд следва да се добавят и следните съображения: Ищецът поддържа, че вредоносното действие за него е спирането на автомобила му от движение. Този резултат е в следствие на временното отнемане на свидетелството за регистрация на товарния автомобил. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози и ал. 2, т. 1 (в приложимата редакция към ДВ, бр. 80/07 г.) временното отнемане на свидетелството за регистрацията на МПС е принудителна административна мярка (ПАМ), която се налага с фактическото отнемане на свидетелството (чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАП) и се прилага със заповед на изпълнителния директор на ИА "АА" или упълномощени от него длъжностни лица (чл. 107, ал. 1 от ЗАП). Следователно, временното спирането на МПС от движение в резултат на временното отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и контролния талон, макар фактически да е станало при съставянето на АУАН е резултат от налагането на ПАМ, а не в резултат на ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. Не се спори между страните, че издадена заповедта за налагане на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за регистрация на моторно превозно средство на товарен автомобил "Мерцедес" 815 Атего, от категория № 2 с рег. № СТ5854АР - до решаване въпроса за отговорността на извършителя на нарушението, не е обжалвана по реда на АПК и е влязла в сила. Отмяната по съдебен ред на НП не води до отмяна на приложената ПАМ, защото двата акта са постановени по реда на две различни производства - административнонаказателно по реда на ЗАНН и административно по реда на АПК. Без значение е фактът, че и двете производства са започнали със съставянето на АУАН серия А-2009, № 097480 от 25.08.2010 г. След като заповедта, с която е наложена ПАМ не е обжалвана и е влязла в сила, то неоснователна е претенцията за обезвреда на засегнатото от действието й лице. С оглед изхода на спора и заявената претенция от ответника по касация, на последния следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение