Решение № 4928 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 719/2021 г.

Решение № 4928 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 719/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Спринт-53" ЕООД със седалище гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Б.. Жалбата е против решение № 4665 от 19.08.2020 г., постановено по адм. дело № 13344/2018 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на "Спринт-53" ЕООД срещу заповед № 03-РД/3920 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 03-РД/3920 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", оспорва касационната жалба чрез упълномощен представител адв. Х. Н., който с писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд мотивирано и обосновано е потвърдил като законосъобразен оспорения акт – заповед от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 4665 от 19.08.2020 г. по адм. дело № 13344/2018 г. на Административен съд София - град е отхвърлена предявената жалба от "Спринт-53" ЕООД срещу заповед № 03-РД/3920 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", и "Спринт-53" ЕООД е осъден да заплати на ДФЗ направените по делото разноски в размер на 15 970 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 20а, чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 39, ал. 1 от Наредба № 30 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 30). Първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е издаден и в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че оспорваната пред него заповед е постановена в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, формулирана в чл. 2 от Наредба № 30. В тази насока съдът е разгледал посочените като основания за отказ допуснати нарушения по чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30, както и т. 4. 4 ит. 8. 1. от сключения между страните договор № 02/311/00579 от 03.11.2014 г. Разгледал е също основанията за непредоставяне на финансова помощ по чл. 7, ал. 2 и чл. 33, ал. 3 от Наредба № 30, които са свързани с установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Приел е, че е налице функционална несамостоятелност на проекта по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на Наредба № 30 с други още пет проекта, формиращо общ комплекс. Както и "изкуствено създадени условия" по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на Наредба № 30 във вр. с чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 и решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. за необходима съвкупност от обективни обстоятелства и необходимо установяване на субективен елемент. Приел е, че разделянето на един имот на шест отделни имота, продадени на шест различни купувача по едно и също време; реализирането на шест идентични проекта на обща стойност, многократно надхвърляща размера на максималната финансова помощ по мярка 311; координираните действия на лицата; използването на едни и същи проектанти, финансови институции, поръчители и други, водят до категоричния извод за наличието на целенасочени действия на група от юридически и физически лица с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката, водещи до изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност. Първоинстанционният съд е приел също за правилни констатациите на административния орган, че при проверката на място обектът не е електрифициран и не е присъединен към ВиК мрежата. Счел е, че липсата на електрификация и водоснабдяване обосновават заключението, че обекта не е функционирал по предназначение и не се използвал съгласно одобрения проект. Същото било установено и при извършената от експерти от ДФЗ, Дирекция "Технически инспекторат", проверка на място, констатирала, че къщата за гости не функционира и не се използва по предназначение. Съдът е счел, че в резултат на констатираните нередности целта, преследвана с мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, няма да бъде постигната с инвестицията на жалбоподателя. Най-накрая административният съд е счел, че в нарушение на т. 4. 13 и т. 4. 16 оспорващото дружество не било съобщило писмено на ДФЗ, че първоначално одобреният проект няма да се осъществи във вида му при подписване на договора. Безспорно се установило неизпълнение на договорните задължения от страна на жалбоподателя, което съгласно т. 4. 4. от договора давало правото на ДФЗ за откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената помощ. Обжалваното решение е правилно. В заповедта, като правно основание за отказа са посочени допуснатите нарушения по чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 46, ал. 1 от приложимата Наредба № 30, тъй като правоотношенията във връзка с подпомагането са се развили в предходния програмен период 2007-2013 г. Както и нарушения на т. 4. 4 и т. 8. 1 от сключения между страните договор № 02/311/00579 от 3.11.2014 г. Доколкото в заповедта е налице изрично позоваване на проверката на място от 12.12.2015 г. и докладна записка с вх. Номер от 28.12.2015 г., то изложените в тях фактически обстоятелства имат допълващ към мотивите характер. Посочените нарушения се обосновават с три групи фактически обстоятелства за отказа. Първата е, че към момента на проверката на място, обектът не е електрифициран и водоснабден. Втората е, че активите, обект на инвестицията, не се използват по предназначение. Третата е липса на функционална самостоятелност, предвид наличието на още пет проекта, които са идентични с този на жалбоподателя и освен това реално ползват обща инфраструктура, включваща един път за достъп, общ вход, един и същ вътрешен път и канализация. Изложените фактически обстоятелства се базират на извършената проверка на място на 12.12.2015 г. Резултатите от проверката на място са обективирани отделно и в докладна записка от 23.12.2015 г. от заместник-изпълнителния директор до изпълнителния директор на ДФЗ, в която са повторени изводите на експертите за липса на функционална самостоятелност, поради факта, че е налице формално разделяне, целящо максимално увеличаване дела на финансиране от страна на фонда, като Разплащателна агенция и наличие на електроуреди, които не са нови. Приложен е проект на заповед за отказ на заявлението за плащане. Оспорващият в първоинстанционното производство не е оборил нито една от тези констатации. Установява се, че върху визата за проучване и проектиране на вилна сграда в УПИ I-2615 са поставени съгласувателните изисквания на "ВиК" ЕАД – гр. Бургас от 19.0.2012 г. с текст: "До имота ВиК мрежи собственост на дружеството няма. Важи за ППП и проектиране съобразно одобрените ВК схеми за имота. Тихн. проект част ВК да се съгласува с дружеството ни. ". Както и на "ЕВН България ЕР" АД КЕЦ Приморско от 25.09.2012 г. с текст: "В района на имота съоръжения, собственост на фирмата ни няма.". Между "ВиК" ЕАД – гр. Бургас и касатора е сключен договор № 2541 от 12.09.2019 г. с предмет присъединяването към водопроводната и/или канализационната системи, обслужвани от "ВиК" ЕАД – гр. Бургас. В договора е посочено е, че той /договорът/ влиза в сила след изграждане на основно захранване на с. Велика. В чл. 23, ал. 2 от договора е посочено, че клиентът декларира, че е уведомен за невъзможността да се извърши доставка на ВиК услуги до имота поради липса на основно захранване на с. Велика и декларира, че няма имуществени и други претенции към дружеството. В чл. 34 от Договора е посочено, че дружеството ще извърши доставка на ВиК услуги след изграждане на основното захранване на с. Велика. Между "ЕВН България ЕР" АД и касатора е сключен договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа от 27.03.2015 г. Съгласно договора клиентът се задължава да проектира, изгради и въведе в експлоатация електрически съоръжения за присъединяване на обекта. Вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е установила, че обектът не е електрифициран и водоснабден. Снабдяването с електричество ставало чрез дизел генератор, разположен в близост до УПИ II-2615. А захранването с вода ставало от резервоари, разположени в южния край на улицата - тупик. Няма партиди за електроенергия и вода. От обяснителната записка вещото лице установява, че съгласно условията на договора "ЕВН България ЕР" АД все още е в процес на изграждане на договорените съоръженията. След изграждането им от страна на "ЕВН България ЕР" АД и съгласно установените нормативни изисквания следва да се постави електромер и да се съгласува точка на измерване. Едва тогава касаторът следва да подаде заявление за откриване на партида. Вещото лице установява, че към датата на огледа 3.02.2017 г. къщата не функционира. Заключенията показват още и верността на констатацията на експертите при контролната проверка на място, че обектът не е електрифициран и водоснабден по начина, по който е проектиран и съответно не би могъл да се използва по предназначение. Видно от приложените по делото технически проекти, всяка част - ВиК и електрозахранване е предмет на специална и детайлна уредба, съобразена с предназначението на сградата и нейния обем. Жалбоподателят не е изпълнил представените от него проекти. При това не е установил дали новите решения за продължителното време, през което ще действат, обективно са в състояние да обезпечат ползването на къщата, съгласно преназначението и обема й. Касационният жалбоподател прави възражение, че промяната в проектите се дължи на обстоятелства, извън неговата воля, доколкото зависят от енергоразпределителното и водоснабдителното дружество. Това би имало значение само в хипотезата на установени форсмажорни обстоятелства, дефинирани в § 1, т. 27 ДР на Наредбата. Такива обаче не се установяват. Видно от приложената виза за проектиране доставчиците на комунални услуги са отразили липса на мрежа ВиК до имота и липса на съоръжения на "ЕВН България ЕР" АД. Сключеният предварителен договор на присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи е да уреди отношенията между оператора и клиента в процеса на съгласуване от оператора на инвестиционния проект в частта, касаеща сградно водопроводно и канализационно отклонение за нов обект, който не е водоснабден и отводнен. Задълженията на оператора са единствено за съдействие на клиента за изпълнението на връзките към съществуващите ВиК мрежи в случаите, когато включванията са към мрежи, собственост на дружеството. По аналогичен начин стои въпросът и със сключения договор за предоставяне на услугите водоснабдяване и канализация. Негов предмет вече е присъединяването към водопроводната или канализационната система на нов обект, който не е водоснабден и отводнен и урежда отношенията между дружеството и клиента по отношение на услугите водоснабдяване и канализация. Идентичен е подходът и при електрифицирането на имота. Жалбоподателят е сключил предварителен договор за присъединяване обекти на потребители на ел. енергия към електроразпределителната мрежа на ЕВН. Той определя необходимите условия за присъединяване на къщата за гости. В него е посочено, че електрически съоръжения за присъединяване, ще се проектират и изградят от ЕВН след получаване на разрешение за строеж от община Царево да изграждане на нова кабелна линия и нов БКТП. Задължение на потребителя е осигуряване на виза за проектиране на трафопост; отстъпване право на строеж на трафопост в имота и захранване на разпределителните табла на обекта. Между двете страни е сключен договор за присъединяване, като предпоставка за извършване на услуги по пренос и разпределение на ел. енергия в периода на съществуване на присъединения обект. Задължение на ЕВН е да проектира, изгради и въведе в експлоатация описаните ел. съоръжения за присъединяване, между които и нов трафопост. Клиентът се задължава да проектира, изгради и въведе в експлоатация кабелни линии от новото електромерно табло до разпределителните табла на обекта. Срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване започва да тече от датата на изпълнение на условията по договора, като по едно от тях се изисква клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръженията за присъединяване да са учредили сервитутни права или право на строеж, или да са прехвърлили собствеността върху частта от имотите, през които преминават съоръженията, в полза на ЕВН. Анализът на съдържанието на предварителните и последващите договори с двамата оператори показва, че предварително са въведени редица условия и изисквания, от изпълнението на които зависи водоснабдяването и електроснабдяването на обекта. Поради това тяхната липса през 2015 г. по никакъв начин не може да се обвърже с настъпването на форсмажорни обстоятелства. Отделно от това тези договори и фактическото положение само показват обосноваността на констатацията, направена от експертите на фонда през декември на 2015 г., че обектът не е водоснабден и електрифициран и съответно не функционира като къща за гости. Този извод не се опровергава от наличието на локално захранване с ток и вода, общо за шестте сгради, тъй като самият жалбоподател твърди, че това е едно временно решение. Като се имат обаче предвид клаузите на двата договора и периода на сключването им, то едва ли то ще бъде толкова временно, след като в продължение на две години не е изпълнено нито едно от условията по тях за присъединяване. В същото време бенефициерът е задължен да изпълнява бизнес плана, приложен към подпомагания проект, което той не би могъл да направи. Липсата на електрификация и водоснабдяване обосновават заключението, че обекта не е функционирал по предназначение и не се използвал съгласно одобрения проект. В подкрепа на това е и установеното от вещото лице по СТЕ, че към датата на огледа 3.02.2017 г. къщата не функционира. С оглед на изложеното налице е било основанието по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30 - несъответствие с целите по чл. 2 от Наредба № 30, както обосновано е приел административният съд. Налице и е основанието по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30, тъй като ползвателят на помощта не е изпълнил свои договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Затова РА на посоченото основание може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Административния съд обосновано е приел и липсата на функционална самостоятелност и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Налице е налице функционална несамостоятелност на проекта по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на Наредба № 30 с други още пет проекта, формиращо общ комплекс. Както и "изкуствено създадени условия" по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на Наредба № 30 във вр. с чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 и решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. за необходима съвкупност от обективни обстоятелства и необходимо установяване на субективен елемент. Действително само от факта на идентичност на обекта на касатора с други съседни къщи за гости, използването на едни и същи проектанти, финансови институции, поръчители и други, не следва автоматично извод за функционална несамостоятелност на проекта и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта. Но в случая съвкупната преценка на всички обективни обстоятелства и субективния елемент по реализацията на проекта, подробно обсъдени както в административното производство, така и от събраните в първоинстанционното съдебно производство, обосновават такъв извод. В тази насока административния съд е изложил подробни мотиви, към които настоящия касационния съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. В този смисъл е и формираната практика на ВАС за съседните къщи за гости – решение № 351 от 9.01.2019 г. по адм. дело № 4298/2018 г., решение № 759 от 16.01.2020 г. по адм. дело № 1175/2019 г., решение № 15108 от 8.12.2020 г. по адм. дело № 9362/2020 г. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и претенцията на ответника за присъждане на разноски. Такива са поискани от процесуалния му представител за всички инстанции. Предвид това, че в първоинстанционното производство са били присъдени в полза на Държавен фонд "Земеделие" разноски по адм. дело № 13344/2018 г. на АССГ, адм. дело № 12039/2017 г. на ВАС и адм. дело № 2324/2016 г. на АССГ, такива не следва да бъдат присъждани повторно. Ответникът има право на разноски само по настоящото производство. Но по него не е доказано реалното заплащане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5040 лв. Представени по делото са фактура, която не удостоверява плащане, както и "движения по сметка", която е неподписана и като основание за извършен превод на 5040 лв. е посочено "проц пред д. 0416/673". Настоящият касационен състав приема, че и вторият документ не удостоверява извършено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 5040 лв. за настоящото производство по адм. дело № 719/2021 г. на ВАС. Още повече, че по делото няма данни за договорено между страните адвокатско възнаграждение и негов размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,