Решение № 9781 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2016 г.

Решение № 9781 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А., гражданин на Армения, против решение № 1989 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1891/2016 г. по описа на Административен съд- С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, А. А. не се явява и не се представлява. Ответникът, заместник-председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Славова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата по съображения, подробно развити от нея устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на А. А., гражданин на Армения, срещу Решение № 9319/15.12.2015 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на зам. председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на А. А. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно обстоятелствата, при които същият е напуснал държавата си по произход, както и причините за нежеланието му да се върне в родината си. Съдът, изхождайки от понятието "преследване" и възможните му форми, както и от съдържанието на дадените от чужденеца две интервюта, е приел, че спрямо Алексанян не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът, след подробен анализ на понятията "раса", "религия", "националност", "политически възгледи", "социална група" по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, съотнесени към бежанската история на чужденеца - обстоятелството, че същият на възраст от около една година е напуснал Армения, заедно с родителите си, от който момент се е установил, заедно с тях, в България, където е израснал, е стигнал до извода, че по отношение молителя не е налице нито една от материалноправните предпоставки за предоставяне на същия статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Армения към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Алексанян на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В тази връзка административният съд се е позовал на Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С - 465/2007 г., с което е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 във вр. с чл. 2, б. "д" от същата директива относно понятието "въоръжен конфликт". Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- С. град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Алексанян факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновани са изводите на АССГ за неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни са изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която, въпреки напрежението в Н. К., не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да бъде нарушен принципа non refoulment- забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение