Решение № 5950 от 16.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на С. Алексиева, Л. Алексиева и Ц. Алексиева, всички чрез процесуален представител - адв. И. Юруков от Софийска адвокатска колегия, за отмяна на влязло в сила Решение 10196/07.10.2021 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на второ отделение, постановено по адм. дело 6060/2021 година. Искателите твърдят, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Аргументират се с обстоятелството, че с Решение 10196/07.10.2021 г. по адм. дело 6060/2021 г. Върховният административен съд е разрешил правния спор досежно законосъобразността на оспорената Заповед РА-30-330/31.10.2017 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол към Столична община, касателно недвижим имот, съставляващ двуетажна сграда с едноетажна пристройка към нея, с площ от 38,80 кв.м., находяща се имот с идентификатор 68134.503.633 по КККР на гр. София, в противоречие с влязлото в сила Решение 6510/02.05.2019 г. по адм. дело 11586/2018 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Молят съдът да отмени Решение 10196/07.10.2021 г. по адм. дело 6060/2021 г. по описа на ВАС, поради наличие на хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК и да върне делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховен административен съд. Ответникът директорът на Дирекция Общински строителен контрол при Столична община се представлява от юрисконсулт Павлов, който оспорва подаденото искане за отмяна, като счита същото за неоснователно и моли да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия приема искането за процесуално допустимо, но по същество за неоснователно. С. Алексиева, Л. Алексиева и Ц. Алексиева са обжалвали Заповед РА-30-330/31.10.2017 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол при Столична община, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е било наредено да бъде премахнат незаконен строеж Двуетажна сграда с едноетажна пристройка към нея, с обща застроена площ от 38,80 кв. м., находяща се в имот с идентификатор 68134.503.633 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е реализиран през 1992 г., без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и същият не съответства на предвиденото в действащия застроителен план мероприятие, поради което не намира приложение и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С Решение 4595/06.07.2018 г. на Административен съд София град, по адм. дело 13445/2017 г. жалбата на горепосочените лица против оспорената заповед е била отхвърлена. С Решение 6510/02.05.2019 г. по адм. дело 11586/2018 г., тричленен състав на Върховен административен съд е отменил Решение 4595/06.07.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело 13445/2017 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При постановяване на решението си ВАС се е обосновал с неправилност на първоинстанционното решение поради неизясняване на спора досежно статута на недвижимия имот, съгласно действащите строителни правила и норми. При новото разглеждане на жалбата срещу оспорената заповед и в хипотезата на чл. 226 и сл. АПК, е било образувано адм. дело 4961/2019 г. по описа на Административен съд София град. С Решение 917/14.02.2020 г. на Административен съд София - град по адм. дело 4961/2019 г. е била отменена Заповед РА-30-330/31.10.2017 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол при Столична община. С Решение 10196/07.10.2021 г. по адм. дело 6060/2021 г. тричленен състав на Върховен административен съд е отменил Решение 917/14.02.2020 г. на Административен съд София - град, по адм. дело 4961/2019 г., и вместо него е постановил, че отхвърля жалбата на С. Алексиева, Л. Алексиева и Ц. Алексиева срещу Заповед РА-30-330/31.10.2017 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол при Столична община. За да поискат отмяна на влязлото в сила Решение 10196/07.10.2021 г. по адм. дело 6060/2021 г. на Върховен административен съд, искателите са посочили като основание разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно тази норма, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Отмяната е извънинстанционен процесуален способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения, определения и разпореждания, които се ползват със сила на пресъдено нещо, а основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 АПК. Настоящият състав, като се позовава на съображенията относно тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК, дадени в Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. 4/2010 г., намира, че в случая не са изпълнени предпоставките на нормата на чл. 239, т. 4 АПК. Този извод следва от констатацията, че и при двете решения на Върховния административен съд, макар да е налице обективна и субективна тъждественост, те не си противоречат. Касае се за две влезли в сила съдебни решения на Върховния административен съд, постановени в производството по инстанционен съдебен контрол на решенията на първоинстанционния административен съд, по един и същи спорен предмет, и те не са в противоречие. С първото касационно решение се отменя решението на АССГ и делото се връща на първа инстанция за ново разглеждане, без да се решава спора по същество, а с второто касационно решение, се отменя постановеното при повторното разглеждане на спора, решение на АССГ и спорът се решава по същество. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По разноските: Своевременно отправената от ответника претенция, за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 249 АПК, е основателна. Съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по делото следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Поради това искателите следва да бъдат осъдени да заплатят посочената сума на ответната страна. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,