Решение № 7632 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2010 г.

Решение № 7632 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СРДНСК против решение № 136 от 20.10.2009 г. на СГС, АО, III-А състав, постановено по адм. дело № 3234/2006 г., с което е отменена негова заповед № ДК-04-46/16.05.2006 г., издадена на основание чл. 216, ал. 1, т. 1 и ал. 5 ЗУТ за отмяна на отказ на гл. архитект на район "Сердика"-СО за одобряване на инвестиционни проекти за обект: "Двуетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ I-110 и УПИ II-111, кв. 171, м. Орландовци-Малашевци по плана на София, с адм. адрес ул. Капиновски манастир № 1-3. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответната страна Тинка Атанасова Станоева оспорва жалбата. Костадин Христов Вучков, Мария Атанасова Вучкова и Столична община не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема приема обжалваната заповед за незаконосъобразна - издадена в противоречие на чл. 21, ал. 4 /нова ал. 5/ ЗУТ и след изтичането на срока по чл. 216, ал. 5 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие на материалния закон. Установено е, че УПИ I-110, кв. 171, м. Орландовци по плана на гр. София е съсобственост между Константин Христов Бучков и Тинка Атанасова Станоева, а УПИ II-111 е изключителна собственост на Константин Бучков. Съгласно действащия ПУП одобрен със заповед № РД-09-50-545/25.10.1996 г. на гл. Архитект на София за тези урегулирани поземлени имоти е предвидено свързано застрояване на триетажни жилищни сгради. В съответствие с този ПУП с нотариален акт от 13.07.2004 г. Мария Атанасова Бучкова, в качеството си на собственик на 7/8 ид. ч. от УПИ I-110 кв. 171 учредява безвъзмездно вещно право на строеж на съсобственика си Константин Бучков - собственик на останалата 1/8 ид. ч., за построяване на жилищна сграда на три етажа, на калкан с УПИ II-111,кв. 171. Правото на строеж е надлежно учредено /чл. 180 ЗУТ/ и не е погасено с изтичане на срока по чл. 67 ЗС. Нотариалният акт обективира и съгласие на тогавашния собственик на 7/8 ид. ч. от УПИ I-110 за допускане на свързано застрояване в съседните УПИ по смисъла на чл. 21, предишна ал. 4, сега ал. 5 ЗУТ. При наличието на съгласията по чл. 183, ал. 1 ЗУТ и чл. 21, ал. 4 /изм. ал. 5/ ЗУТ, отказът за одобряване на инвестиционните проекти се явява незаконосъобразен и правилно е отменен от началника на СРДНСК с обжалваната заповед. Без правно значение е обстоятелството, че след учредяване на правото на строеж Мария Бучкова е прехвърлила собствеността си в УПИ I-110 на Тинка Атанасова Станоева и на Константин Бучков, които го придобиват при равни права по 1/2 ид. ч. Прехвърлянето на собствеността няма за последица погасяване на надлежно учреденото право на строеж. Неправилно първоинстанционният съд приема, че липсва съгласие на собствениците на съседните УПИ за свързано застрояване между тях. Такова е изразено в нотариалния акт за учредяване правото на строеж на триетажна сграда на калкан с УПИ II-111. Неправилен е и изводът на съда, че срокът по чл. 216, ал. 5 ЗУТ за произнасяне от началника на СРДНСК е преклузивен и след изтичането му обжалваният отказ на гл. архитект на район Сердика за одобряване на инвестиционните проекти влиза в сила и не подлежи на отмяна. 15-дневният срок от постъпване на жалбата за произнасяне от началника на СРДНСК е инструктивен и изтичането му не се отразява на законосъобразността на издадената по-късно заповед и на обжалвания отказ. По изложените съображения неправилното решение на СГС следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата срещу заповедта на началника на СРДНСК да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,