Решение № 8921 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. М., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. Л. Манолова, срещу Решение 4109 от 23.04.2025 г., постановено по адм. д. 672 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 1571 от 12.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не направил правилна преценка на личната бежанска история на чужденеца, като не били анализирани всички факти и обстоятелства от съществено значение за преценка на необходимостта да бъде предоставена търсената закрила. Релевира се допуснато от състава на АС - Хасково нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като не било установено, че положението в Сирия и по-конкретно по последното местопребиваване на търсещия закрила, било безопасно и спокойно, без да се констатира наличие на безогледно насилие. Касационният жалбоподател квалифицира като бланкетна, формална и едностранчива преценката на първоинстанционния съд относно най-добрия интерес на детето, в качеството му на непридружен непълнолетен. Отбелязва, че докладът на Дирекция Социално подпомагане (Д СП) Харманли бил фокусиран върху текущото му положение като липсвала преценка на неговия най-добър интерес в контекста на бежанската му история и закрилата му при евентуално завръщане в Сирия. Цитирани са относими разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и Закона за закрила на детето (ЗЗДт), Общ коментар 14 на Комитета по правата на детето към Организацията на обединените нации (ООН), постановен в допълнение към Конвенцията за правата на детето, както и практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в подкрепа на поддържаната от касационния жалбоподател позиция, че при постановяване на обжалваното решение не била извършена обоснована преценка на висшия интерес на детето с оглед спецификите на конкретния казус. От наличните по делото справки от Дирекция Международна дейност (Д МД) към ДАБ се установявало, че ситуацията в редица провинции, включително, където е живял чужденецът, не е безопасна и сигурна, като се твърди съществуването на въоръжен конфликт по смисъла на тълкуването, дадено от СЕС в неговото решение по дело С-285/2012 г. Изложени са и общи доводи във връзка с приложението на принципа на забрана за връщане (non-refoulment), както и разсъждения за политическия характер на масовите откази на председателя на ДАБ да предоставя закрила, което според касационния жалбоподател щяло да постави редица лица, в това число деца, в правен вакуум поради невъзможност за тяхното връщане, при липсата на изработен механизъм за това. Въз основа на така представените оплаквания се моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация председател на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Хичовски, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна за отсъствие на основанията по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за прогласяване на нищожност или отмяна на спорното административно решение. Приел, че то е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и в установената писмена форма. Като изследвал извършените в хода на административното производство процесуални действия, съставът на АС - Хасково достигнал до заключение, че при постановяване на решението на председателя на ДАБ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, които да са предпоставка за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 146, т. 3 АПК. По отношение на преценката за материална законосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд приел, че чужденецът не е изложил и не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Не намерил данни по делото, които да обусловят извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ в държавата му по произход. Липсвали и данни за последващо настъпили събития, които биха могли да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Настоящият касационен жалбоподател напуснал Сирия по лични причини, за да отиде на по-спокойно място и да учи, като целта му била по-добро финансово и икономическо положение и по-добър начин на живот, а не поради осъществено срещу него преследване в собствената му страна. При липса на данни за преследване съдът счел, че не е необходимо да се изследва дали чужденецът би могъл да получи закрила от субектите, контролиращи държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 ЗУБ, нито относно наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 8 ЗУБ за установяване на лицето в друга част от държавата му по произход. По тези съображения, първоинстанционният съд направил извод, че административният орган законосъобразно е отказал предоставянето на статут на бежанец на М.. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел въз основа на изрично заявеното от молителя, че в конкретния случай не била доказана реална опасност от тежки посегателства, като визираните в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Не се установявало, търсещият закрила да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което отсъствало и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът приел, че не са налице хипотезите, разгледани в Решение по дело С-456/2007 г. на СЕС. Установил, че към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не били налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт бил издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед установената към момента на издаването му фактическата обстановка. При изследване на обстановката в Сирия, съдът възприел, че смяната на властта на Башар Асад не довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отношение, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а напротив към момента тенденциите за общото положение в страната били по-скоро положителни. Съдът се позовал и на наличните по делото справки от Д МД при ДАБ, които квалифицирал като официални свидетелстващи документи и въз основа на които установил, че представители на бившия сирийски режим продължавали да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Въз основа на доказателствената съвкупност по делото съдът приел за установено, че по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) все по-голям брой бежанци и вътрешно разселени лица се завръщали в Сирия и районите си по произход, като в тази връзка направил установявания за броя завърнали се лица към различни моменти в хода на процеса. Приел, че не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които имало данни в справката от 14.01.2025 г., тъй като по своя характер, интензитет и териториален обхват те не се определяли като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата за закрила. Формирал обобщен извод, че дори да се приеме, че съществувал въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не бил повсеместен, а и не можело да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят щял да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. Наред с това отбелязал, че личното и общественото положение на лицето не го поставят в такава рискова група, която да създаде за него опасения на фона на конфликта, а семейството му продължавало да живее в района на област Халеб. По така изложените съображения, съдът приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, поради което направил извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на М. срещу спорното административно решение. Съобразил, че макар административният орган да формирал воля въз основа на различна фактическа обстановка, достигнатият от него краен извод бил правилен с оглед актуалната ситуация при съобразяване на чл. 142, ал. 2 АПК. Съдът изложил и съображения за липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ поради липсата на член от семейството на чужденеца по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, комуто да е предоставена закрила. Не открил и други основания по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут в полза на молителя. По така изложените съображения, съставът на АС Хасково приел, че не са налице основанията за прилагане на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, като в тази връзка изложил доводи относно преценката си да не се съобрази с позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци и потвърдил изводите на администрацията предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. Споделил разбирането на председателя на ДАБ, че най-добър интерес на детето е то да бъде със своето семейство - с родителите си, с братята и сестрите си, които към момента са в Сирия, а не то да бъде използвано като инструмент за легалното им напускане на страната по произход. В административното производство били събрани доказателства, а и не се оспорвало от молителя, че той поддържа връзка със семейството си, както и че подаването на молбата е резултат от задържането му от българските власти. Спрямо неговите роднини в Сирия нямало данни да са налице насилие и репресии - той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда. Съдът счел, че принципът за висшия интерес на детето, така както е заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето, се явява основна грижа на неговите родители, а в случая следвало да спази и принципа на запазване целостта на семейството, налагащ непълнолетният да бъде със своите родители. Не открил данни, даващи основание да се предположи, че лицето не би се адаптирало към живота в родината си или че има някаква опасност да му бъде причинена вреда там. Отхвърлил довода на търсещия закрила, че една от причините да напусне Сирия била липсата на училище, като в тази връзка отбелязал, че той не посещавал такава институция в България и не изразил дори желание да бъде приобщен към изучаването поне на български език. Наред с това отбелязал, че дори да нямало училище в населеното място на молителя, предвид установената обстановка в страната му по произход, той имал възможност да пътува до друг район, където да се обучава. По така изложените съображения първоинстанционният съд формирал извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, поради което постановил отхвърляне на жалбата на Х. А. М. срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на М. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба отсъстват конкретни упреци към тези изводи. Споделими са изложените от състава на АС Хасково съображения за ситуацията в страната по произход на М. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обоснован на доказателствената съвкупност по делото е изводът на съда, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В касационната жалба отсъстват позовавания на конкретни посегателства срещу цивилни лица и по-конкретно в района на последно местоживеене на М. в обл. Халеб, които да не са съобразени от съда. Правилно от страна на първоинстанционния съд е акцентирано и върху показателното за сравнително спокойната обстановка в страната обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в страната или в районите си по произход. Основателно съдът е подчертал и факта, че областта, в която е живял молителят и продължава да живее семейството, му била една от най-предпочитаните за завръщане. Тенденцията за увеличаващ се брой завърнали се бежанци се установява и от приобщената в касационното производство Справка МД-02-373 от 03.07.2025 г. на Д МД към ДАБ, от която е видно, че по данни на Върховния комисариат за бежанците към 26.06.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 628029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали с в Сирия от началото на 2024 г., е 988869 души. Така също в справката се съдържат данни, че за посочения период 1513861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, но е необходимо търпението на международната общност и подкрепата за политически преход. В справката са налице данни за предоставяна от ВКБООН транспортна помощ на завърнали се в Сирия семейства с оглед доброволно, безопасно и достойно завръщане; предоставяне на комплекти с основни хуманитарни материали, както и на парични помощи за завръщане и реинтеграция. При това е отбелязано изрично, че ВКБООН осигурява ефективна координация на границите и наблюдава отблизо процеса на връщане. Налице са и данни, че завърналите се от Турция сирийци включват разнообразни демографски групи, като много водени от жени домакинства и отделни лица се завръщат сами. Изрично е отбелязано, че мотивацията на завръщащите се включва подобрена сигурност, събиране на семейства и т. н., като именно провинция Алепо (Халеб) остава водеща дестинация за завръщащи се лица. От представената Справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. се установява, че според оценки на ВКБООН към юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1545049 вътрешно разселени лица, а от 27.11.2024 г. насам 467198 души са се завърнали в провинцията след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. Несподелими са изложените в касационната жалба доводи за липса на обоснована преценка на най-добрия интерес на детето, които представляват и буквален препис на аргументите в този смисъл от жалбата до първоинстанционния съд. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес са спазени - в хода на административното производство е изготвен формуляр за бърза оценка и е осигурено присъствието на социален работник при провеждане на интервюто с лицето по реда на чл. 15, ал. 4, изр. второ ЗЗДт, а в рамките на първоинстанционното дело е представен социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, изготвен след проведена среща с непълнолетния. В решението на председателя на ДАБ съответно са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и е направена обоснована преценката на неговия най-добър интерес, която правилно е възприета от първоинстанционния съд с подробно изложени в тази връзка мотиви. Правилно съставът на АС Хасково е съобразил, че при направените фактически установявания най-добрият интерес на детето е то да бъде отглеждано в семейната му среда в Сирия, предвид установеното отсъствие на основания да се смята, че при завръщането му в страната, за него би съществувала някаква опасност да му бъде причинена вреда. Освен изложените в тази връзка подробни съображения на съда, следва да се подчертае, че в изготвения в административното производство формуляр за бърза оценка на най-добрия интерес на детето, М. изрично е посочил желание да се събере със семейството си. Основателен е и представеният от съда допълнителен довод за несъответствие между твърдяната от чужденеца в проведеното с него интервю причина да напусне Сирия поради желание, но невъзможност да учи и констатираното в приобщения по първоинстанционното дело социален доклад непосещаване дори на курсове по български език, макар да е бил надлежно уведомен за тази възможност. Посоченото поведение несъмнено сочи на нежелание от страна на търсещия закрила да се обучава в Република България и да се интегрира в тази държава. Наред с вече отбелязаното следва да се подчертае и направената в социалния доклад констатация относно твърдението на М., че той не знае дали иска да се завърне в Сирия. Липсата на нарочно противопоставяне на подобна възможност допълнително затвърждава схващането, че за непълнолетния не съществуват опасения да се завърне в родината си. С оглед така описаните конкретни данни от бежанската история на лицето, обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че оспорваният административен акт е издаден при съобразяване на най-добрия интерес на детето съгласно изискването на чл. 6а ЗУБ. В допълнение следва да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Ето защо той не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето й. От всичко гореизложено следва, че при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на състава на АС Хасково за отсъствие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както е тълкувано от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия и по-конкретно в района по последно местоживеене на търсещия закрила. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни М. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в хода на административното производство. Надлежно съобразено е и обстоятелството, че същият се явява непридружен непълнолетен, като е отчетен най-добрият му интерес в тази връзка. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение