Решение № 6393 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 477/2015 г.

Решение № 6393 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 477/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София град против решение № 7249 от 28.11.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 5112/2014 г. С него се отменя решение РО-251 от 22.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град с което е оставена без уважение жалбата на Аделина Руменова Василева с вх. № ЖП-225/8.04.2014 г. срещу разпореждане № 87042896 от 29.11.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град и върнал преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество с ново произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответницата Аделина Руменова Василева чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу цитираното решение и разпореждане с които се прекратява от 21.02.2013 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Аделина Руменова Василева. Мотивите са, че съгласно удостоверение № 82/5.04.2013 г. от СУ "Св. Климент Охридски" студентката се е дипломирала на втора държавна изпитна сесия с протокол № 002/20.02.2013 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е, че към датата на прекратяването на пенсията жалбоподателката няма навършени 26 години и не е приключила задължителния си стаж по чл. 298 от Закона за съдебната власт с полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. При очертания спор дали има качеството на учаща по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО съдът приел, че това качество имат студентите юристи по време на този задължителен стаж през който не се осигуряват и не получават трудово възнаграждение. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил решението. Решението е правилно. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и съобразени с установената постоянна практика на Върховния административен съд по подобни казуси, изразена в решения: № 1968/16.02.2010 г. по адм. д. № 10472/2009 г., № 16036/6.12.2011 г. по адм. д. № 10933/2010 г., № 3259/7.03.2013 г. по адм. д. № 13418/2012 г., № 16352/9.12.2013 г. по адм. д. № 12473/2013 г., № 1829/10.02.2014 г. по адм. д. № 14953/2013 г., по адм. дело № 1503/2014 г. всички на ВАС, шесто отделение. В чл. 82, ал. 1 КСО е предвидено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в срока на обучение по специалността "право" се включва и срока за полагане на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно чл. 294, ал. 1 ЗСВ. Неправилно е становището в касационната жалба, че срокът на обучение приключва с успешното полагане на държавните изпити. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно - дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. По общо правило, правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общия случай това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. Когато става въпрос за упражняването на юридическа професия обаче, законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, което приключва с полагането на държавен изпит в Министерството на правосъдието, по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно чл. 297, ал. 3 и чл. 299, ал. 3 ЗСВ. На стажант-юристите, които са издържали този изпит, от министъра на правосъдието се издава удостоверение за юридическа правоспособност и едва тогава юристът има право да упражнява юридическа професия, което означава че едва след полагането на този задължителен държавен изпит приключва обучението по специалността "право". Съгласно чл. 294, ал. 2 ЗСВ, през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове, а съгласно чл. 297, ал. 2 ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. което преценено заедно с факта, че по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение. Тази правна регламентация потвърждава извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т.е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба. Следва да се отбележи, че направеното с чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж тълкуване, според което лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса, не следва да бъде прилагано по отношение на стажант-юристите, на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт - цитираните по-горе разпоредби от глава ХIV на Закона за съдебната власт. При този изход на делото на ответницата се дължат разноски в размер на 350 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение