Решение № 4358 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15492/2008 г.

Решение № 4358 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15492/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от СД "Полиграф 93 - Димитров, Събев и сие" - гр. Пловдив чрез представляващия дружеството Димитър Христов Димитров срещу решение № 334 от 29.09.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. д. № 57/2007 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1602433/24.10.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1233/28.12.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е потвърдил РА, след като в съдебното производство са представени всички първични счетоводни документи. В РА не са изложени мотиви, а в ревизионния доклад е посочено само, че представител на ревизираното дружество не е открит на адреса за кореспонденция и искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Бозова оспорва същата по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред ПОС е бил РА № 1602433/24.10.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1233/28.12.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е отказано на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит в пълен размер на декларирания със СД данъчен кредит по всички доставки за данъчните периоди от 24.07.2001 г. до 31.03.2006 г. в общ размер 26 467.19 лв. и са начислени лихви в размер на 9 128.21 лв. на осн. чл. 64, т. 6 (за 2001 г.), съответно - чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като не са представени първични счетоводни документи. Съдът е приел, че е спазена процедурата по реда на чл. 32 от ДОПК за връчване на искането на жалбоподателя за представяне на първичните счетоводни документи, но такива не са били представени в хода на ревизията. Въпреки че оригиналите на първичните счетоводни документи са представени в съдебното производство, а вещото лице дава заключение за редовно водено счетоводство в съответствие с изискванията на ЗСч. и при спазване на основните счетоводни принципи, в т. ч. документална обоснованост и съпоставимост на приходи и разходи, по делото не е установено начисляването на данъка по фактурите от преките доставчици, което е отделно основание да се откаже правото на данъчен кредит. Касационната жалба е основателна. Видно от ревизионния доклад № 2433/22.08.2006 г., за всеки един данъчен период от 24.07.2001 г. до 31.03.2006 г. органът по приходите е посочил само и единствено общия размер на декларираният данъчен кредит по подадените справки-декларации. Независимо, че е разполагал и с подадените от дружеството дневници за покупките, ревизиращият орган не е посочил нито една фактура и нито един доставчик, във връзка с която се отказва право на данъчен кредит. Никъде в ревизионния доклад, съответно и в ревизионния акт, няма изложени констатации по отношение на доставчиците, издали процесните фактури - за връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения на доставчиците, непредставяне от тяхна страна на доказателства, установяващи начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) или за реалността на доставките. Правото на данъчен кредит, както беше посочено по-горе, е отказано в общ размер на декларирания данъчен кредит за целия период от 24.07.2001 г. до 31.03.2006 г. с мотива, че ревизираното дружество не е открито на адреса за кореспонденция и по връченото на това дружество искане по реда на чл. 32 от ДОПК, то не е представила оригиналните фактури, по които претендира право на приспадане на данъчен кредит и е посочено правното основание на чл. 64, т. 6 от ЗДДС (отм.), действащ през 2001 г., съответно - това на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), действащ през останалите ревизирани данъчни периоди. Въпреки че, ревизионният акт е връчен на представляващия дружеството на същия адрес, на който той е търсен в хода на ревизията и въпреки че дружеството е обжалвало ревизионния акт по административен ред и е поискало да му се даде възможност да представи оригиналните фактури и преписката да се върне за провеждане на нова ревизия, Директорът на Дирекция "ОУИ" не се е възползвал от правомощията си по чл. 155, ал. 4, т. 1 от ДОПК и не е уважил това искане на жалбоподателя, а отново е потвърдил ревизионния акт на същото правно основание - само и единствено чл. 64, т. 6, респ. чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) - непредставяне на оригиналните фактури. При съдебното обжалване на ревизионния акт жалбоподателят е представил всички оригинални фактури, по които е получател през процесния период от време, придружени с финансов бон или платежно нареждане. Вещото лице е извършило проверка на фактурите и на счетоводните документи на дружеството-жалбоподател и е дало заключение, че по делото са представени всички оригинални фактури, по които се претендира данъчен кредит. Същите са включени в дневниците за покупките и са намерили съответното счетоводно отразяване по сметките за отчитане на разходите във връзка с тези доставки, а ДДС е отразен по сметка 4531 "Начислен ДДС за покупките". Разходите са участвали при формирането на финансовия резултат за съответната година (отразени са в отчетите за приходите и разходите и в подадените ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО). Счетоводството е редовно водено при спазване изискванията на ЗСч. и на счетоводните принципи. В с. з. от 6.06.2007 г. съдът е констатирал, че в ревизионния акт и в ревизионния доклад липсва посочване на конкретните сделки, респ. конкретните фактури и доставчиците, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и във връзка с тази своя констатация е възложил служебно изготвянето на експертиза от вещото лице със задача да извърши проверка в счетоводствата на всички доставчици, издатели на фактурите, след като фактурите бъдат представени по делото. Логично и естествено е, че при ревизия обхващаща период от 5 години, изготвянето на експертиза по поставената задача е неизпълнимо. Това би означавало вещото лице да извърши една нова ревизия, като посочи за всеки един месец от тези пет години кои са фактурите и от кого са издадени, а след това да провери счетоводствата на всички доставчици и даде заключение за начисляването на данъка от доставчиците в техните счетоводства по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Жалбоподателят е изпълнил указанията на съда и е внесъл определения депозит за експертизата. При това положение, изводът на съда, че е било в тежест на жалбоподателя да представи доказателства за начисляването на данъка по всички фактури и от всички доставчици, а той не го е направил, е необоснован. Доказването на начисляването на данъка в счетоводствата на доставчиците изисква проверка на счетоводните им документи на местата, където се води тяхното счетоводство. Адресите са посочени във фактурите. Много е вероятно това да не са актуалните адреси за кореспонденция, което допълнително би затруднило издирването им и проверката им. Поради това е било невъзможно да се изготви заключение от вещото лице по така поставената задача при това не по вина на жалбоподателя. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ПОС, като постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Жалбоподателят не е заявил претенция за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд и в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отд.