Решение № 208 от 21.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2468/2015 г.

Решение № 208 от 21.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2468/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано по молбата на МБАЛ [фирма] [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение № 16 от 12.02.2014 г. по т. д. № 97/2013 г. на Хасковския окръжен съд, потвърдено с Решение № 323 от 31.05.2014 г. по т. д. № 467/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Твърдението на молителя е, че новото обстоятелство се състои в това, че след като управителят на дружеството, запознал през м. юни 2015 г. медицинския съвет за задълженията, произтичащи от осъдителното решение по делото, завеждащите отделения на лечебното заведение (формиращи медицинския съвет) предоставили информация, че през спорния по делото период, д-р Й. фактически е ползвал отпуски, без да оформя съответната документация за това. В депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3, предл. 3 ГПК писмен отговор и в съдебно заседание, ответникът по молбата за отмяна д-р П. Х. Й., чрез процесуалния си представител изразява становище, че предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице. Има искане за присъждане на разноски за настоящето производство, като е представил 2 бр. пълномощни за адв. П. - за отговора на молбата за отмяна и за процесуалното представителство в о. с. з. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С влязлото в сила решение, чиято отмяна е предмет на разглеждане в настоящето производство, Пловдивският апелативен съд е приел за основателни предявените от д-р П. Х. Й. срещу дружеството два обективно съединени иска с правно основание чл. 280 и сл. ЗЗД за присъждане на обезщетение вместо изпълнение по два договора за възлагане на управление - 30 870 лв. по договора от 16.11.2007 г. и 1480.20 лв. по договора от 07.12.2010 г., ведно с лихви и разноски. Сумите представляват обезщетение за неизползван от д-р Й. отпуск по време на действието на сключени между него и болницата два договора за управление. Безспорно е обстоятелството, че д-р Й. е бил управител на МБАЛ [фирма] през периода 16.11.2007 - 26.06.2011 г. Доказателствената тежест за установяване факта на неползван отпуск е била възложена на ищеца с оглед оспорването на ответника за неоснователност на претенцията. Установено е в същинското производство по делото, че не са били съставяни документи за ползването на отпуск през спорния период. Възражение за фактическо ползване на отпуск от страна на Й. ответното дружество не е въвело и такива доказателства не са събирани. Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. За да се стигне до отмяна на влязло в сила решение на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предвижда наличието на две кумулативни предпоставки: а/ доказателствата/обстоятелствата да са нови; б/ да не са били известни или страната да не е могла да се снабди с тях. В случая нито едната от посочените предпоставки не е налице. Нови обстоятелства не се твърдят, а се твърди узнаване на обстоятелства, които са предшествали предявяването на исковете. Не е налице и втората кумулативна предпоставка и то и в двете алтернативни хипотези - да не са били известни на страната или да са и били известни, но тя да не е могла да се снабди с тях при полагане на нормално дължимата грижа. Медицинският съвет на дружеството, формиран от завеждащите отделенията в болницата, е съществувал като негов орган и по време на висящността на същинския спор и завеждащите отделения са знаели за отсъствията на д-р Й. и към онзи момент. Пи полагане на минималната дължима грижа от страна на управителния орган на дружеството, легитимиран да го представлява в процеса, тези сведения са му били достъпни. Обстоятелството, че е променен персоналния състав на този орган (управителят е друг) е без значение. Константната съдебна практика е категорична по въпроса, че не се допуска отмяна въз основа на новооткрити обстоятелства, ако те са съществували и страната е могла да ги открие при висящността на производството, както и по това, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (респ. чл. 231, б."а" ГПК (отм.) не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Не съставляват "нови" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а са новосъздадени доказателства, документите, установяващи отсъствията на д-р Й. от страната през спорния период. При полагане на обичайната грижа за водене на процеса, МБАЛ [фирма] е могъл да ги представи в същинското производство, както и да се установи дали се касае за фактически отпуск, за командировки и пр. Чрез извънредният способ за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК в случая не би могъл да бъде постигнат целеният от дружеството резултат. Дори решенията на окръжния и апелативния съдилища да биха били, те не могат да бъдат ревизирани по този ред. С оглед изхода на спора, молителят ще следва да заплати на ответника по молбата направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи общо на 3000 лв. по двете пълномощни. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.