Решение № 3632 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2017 г.

Решение № 3632 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Невроком" ООД София представлявано от Е. Неврокопска срещу Решение № 571/04.07.2017 г., на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 880/2016 г., в частта в която е отхвърлена жалбата срещу АУПОВ № АУ000636/21.09.2012 г., за определяне такса за битови отпадъци и лихви за 2011 г. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че решаващият съд се е позовал само на наличието на първата предпоставка за да е изпълнен състава на чл. 62 от ЗМДТ – заповед на кмета на община Самоков с която са определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване, като имота на дружеството не попада в нито един от 10-те района на гр. Самоков. Твърди се още, че не са представени доказателства че услугите реално се извършват от страна на общината. На трето място се сочи че дружеството за периода 2003-2011 г., не е упражнявало дейност в имота и не са отделяни битови отпадъци които да има нужда да бъдат събирани. Касаторът сочи, че неправилно решаващият съд е приел че за 2011 г., се дължи ТБО за процесния имот, само на основание издадената от кмета заповед, без а извърши анализ дали са налице и останалите предпоставки. Моли съда да отмени решението на Административен съд София област в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация в частта за определени ТБО за 2011 г. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Самоков, счита същата за неоснователна. Правилен е извода на решаващият съд, че за 2011 г. е налице реално престиране на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за района в който се намира имота на дружеството и че е налице заповед на кмета на общината в който са определени районите в границите на който попада и спорният имот. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се че съдът е обосновал съдебният си акт относно предпоставките за ТБО за 2011 г., с издадената и приложена по делото заповед на кмета на Община Самоков като от тази заповед обаче не става ясно в кой точно от районите се намира имота на касатора. Не е изяснено дали услугите са реално извършени от страна на ответникът, като това ще се установи само при изясняване къде точно и в кой район по заповедта попада процесният имот. Сочи се необоснованост на съдебният акт. По допустимостта на касационната жалба: Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът установил от фактическа страна, че дружеството-жалбоподател се явява собственик на дворно място с площ от 36 407 кв. м. и такова с площ от 37 988, представляващо парцел 2, пл. № 3553, 3556, 3557, 3558, 3559, 3560, 3561 и 3545 в кв. 315 по РП на гр. Самоков, ведно с построената в имота административна сграда. С декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ придобитият имот е деклариран. На 21.09.2012 г. бил издаден обжалваният АУПОВ № АУ000636 като са определени задължения на дружеството за периода 2003-2011 г., предвид подадената декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. Представена е Заповед № ЛС-01-1300/27.10.2010 г., на Кмета на Община Самоков за определяне на границите на районите в които се извършват услугите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ касаеща 2011 г., а така също и удостоверение от ТСУ че процесният имот попада в границите на гр. Самоков респек. в границите за обслужване от фирмата поддържаща услугите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ и протоколи за извършена работа, справки за сметосъбиране, метени и миене на улиците и договорите за възлагане на обществена поръчка за дейности по чл. 62 от ЗМДТ. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. По отношение таксата за ТБО за 2011 г., е посочено че е налице реално престиране на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имота, като съдът се е опрял само на представената заповед на кмета на Община Самоков за определяне на границите на районите по чл. 63 от ЗМДТ и на основание заключението по СИЕ. По отношение услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения съдът е посочил че тези видове услуги не са обвързани с конкретен имот, а целта им е да обслужват интересите на населението на територията на общината и идно от доказателствата е че такъв вид дейности се извършват и с оглед заключението на СОЕ съдът е приел че правилно са начислени. Въз основа на горното съдът прави извод за дължимост от дружеството на таксите и с оглед на правилно определеният им размер за законосъобразност на оспорения Акт за 2011 г. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ /в редакцията му в сила от 01.01.2004 г. до 01.01.2014 г. / се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на касатора, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая съдът е приел, че тези обстоятелства са установени от ответникът по касацията, поради което и е отхвърлил жалбата срещу акта за ТБО за 2011 г. тези изводи на съда обаче не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Решаващият съд не е обсъдил представените и приети по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност – договор за възлагане на обществена поръчка от 02.03.2010 г. /л. 240 от делото/, графици за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване от районите на територията на Община Самоков /л. 248-252/, транспортна схема /л. 252/, Заповед № ЛС-01-1300/27.10.2010 г., на Кмета на Община Самоков /л. 206 и подадената декларация от касаторът по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ /л. 53/. Анализа на тези доказателства са от значение за установяване на факта дали услугите "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и обезвреждането им в депо" са предоставяни реално на дружеството. Липсват представени от страна на касационният ответник на доказателства свързани с извършването на услугите сметосъбиране и сметоизвозване касаещи района в който се намира процесният имот за 2011 г., вкл. и представяне на протоколи за извършени такива дейности. Решението на Административен съд София област е постановено при допуснато съществено решение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени събраните по делото доказателства, отнасящи се до предоставянето на процесните две услуги. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да изиска отново от страна на ответникът - Началник отдел "МДТ" при Община Самоков да представи протоколи за извършени дейности по сметоизвозване и сметосъбиране касаещи района който се намира имота на дружеството-касатор и то за периода 2011 г., както и да представи доказателства за предоставяне на другите две услуги за процесният период 2011 г. Следва съдът да извърши подробен анализ на представените доказателства и да прецени дали са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, като има в предвид и подадената декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. С оглед оспорването на факта, че имота на касаторът попада в обхвата на Заповед № Заповед № ЛС-01-1300/27.10.2010 г., на Кмета на Община Самоков следва съдът да назначи съответна експертиза която след извършване на проверка на място и запознаване с доказателствата при ответникът да даде заключение дали процесният имот попада в обхвата на издадената заповед, в коя точно нейна част попада и има ли около имота разположени контейнери за извършване на сметосъбиране и кога са поставени и налице ли са издадени писмени документи документиращи извършването на сметосъбиране и сметоизвозване по отношение района в който се намира процесният имот и извършват ли се в този район услуги по поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. По отношение услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци следва да се изискат писмени доказателства за тяхното наличие като договори за извършване на такива услуги, ако не са представени и следва съдът да изложи мотиви относно предоставянето на тази услуга с оглед събраните доказателства и след техен обстоен анализ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение