Решение № 15582 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2013 г.

Решение № 15582 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Данов от гр. Етрополе, против Решение № 4/04.01.2013 г., постановено по а. д. № 888/2012 г. по описа на Административен съд София област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССО е отхвърлил жалбата на Данов против Заповед № 1478/08.10.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, София (ОДМВР). С последната, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), директорът на ОДМВР е прекратил служебното правоотношение на полицай Данов, заемал длъжността "старши полицай" в "Охрана на обществения ред" на "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция", Етрополе (РУП) при ОДМВР, категория Е - I степен, по инициатива на органа по назначаване. Недоволен от решението, Данов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна Заповед № 1478/08.10.2012 г. на директора на ОДМВР. Претендира присъждането на направените от него разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на ОДМВР, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на Данов, възприе изцяло приетото за установено от фактическа страна от състава на АССО. Там приетото не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението е заявен, но не е конкретизиран и обоснован. В жалбата не е посочено кой фактически извод на съда на кое доказателство събрано по делото, противоречи. При липсата на необходимата конкретност, ВАС не е в състояние да се произнесе по наличието или липсата на необоснованост като основание за отмяна на обжалваното решение на АССО. Доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон се излага в следната насока и предвид следната фактическа установеност: На 11.05.2010 г., по време на оспорване по съдебен ред на Заповед № 2792/22.12.2009 г. на директора на ОДМВР за освобождаването му от длъжност на същото основание (чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР), Данов е упражнил правото си на пенсия. На същия е била отпусната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО от посочената дата. След възстановяването му, касаторът отново е бил освободен от длъжност със Заповед № 2900/16.12.2011 г., когато е бил освободен на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - поради упражнено право на пенсия. Тази втора заповед за освобождаването той също е обжалвал и тя също е била отменена като незаконосъобразна. След възстановяването му, е изпълнявал длъжността си до връчването на заповедта, предмет на настоящото дело. При така установеното, Данов счита, че след като е упражнил веднъж правото си на пенсия (на 11.05.2010 г.), той не може да бъде освободен от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от КСО. Това правно основание за освобождаването му, не дава възможност при изчисляване на осигурителния му стаж да бъде взет под внимание и този, положен от него преди пенсионирането му на 11.05.2010 г. Придобитият след пенсионирането такъв от 2 години, 4 месеца и 5 дни не е достатъчен за да се приеме, че той е придобил право на пенсия по реда и при условията на чл. 69 от КСО. Счита, че АССО не е отчел факта, че обжалваната от него заповед не е мотивирана и е необоснована. Така направеният касационен довод се възприема от ВАС като неоснователен. Видно от буквалния прочит на нормата е, че след придобиване правото на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, служебното правоотношение на служителя м МВР може да бъде прекратено по негова или по инициатива на органа по назначаването. Ирелевантно за придобиването на правото на пенсия по реда на чл. 69 от КСО от друга страна е, дали то е вече реализирано или не от служителя. Правото на пенсия за държавните служители по чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, се придобива при освобождаване от служба и при наличието на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Т. е. то възниква във всички случаи за служителите, които са освободени от служба, но не и за тези, които още работят. В случая Данов се е възползвал от обстоятелството, че към 11.05.2010 г. той е бил освободен от служба и е реализирал правото си на пенсия. При възстановяването му на заеманата от него длъжност обаче, последвало отмяната на Заповед № 2792/22.12.2009 г. на директора на ОДМВР, той не е имал правото да получава пенсията си, тъй като е бил държавен служител в МВР за която длъжност е получавал трудово възнаграждение. Именно по тази причина, при изчисляването на неговия осигурителен стаж, следва да се има предвид общия му такъв, а не само придобития след датата 11.05.2010 г. Ако след тази дата Данов е получавал едновременно пенсия и трудово възнаграждение, това е било в нарушение на цитираната норма на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, поради което е недопустимо той да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Настоящият състав не възприема становището, изразено в Решение № 1366/29.01.2013 г., постановено по а. д. № 9842/2012 г. по описа на ВАС, 5-членен състав на II колегия, че "...Разпоредбата (на чл. 69 КСО) има предвид случаите, при които е налице само придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, но не и случаите, при които това право вече е упражнено. След като в разпоредбата е използван израза "при придобиване право на пенсия", то не следва същата да се тълкува разширително, като се приеме, че е приложима и за случаите на вече упражнено право на пенсия...". Основното в случая е придобиването на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Ирелевантно за правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на служителя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е, дали придобитото право на пенсия е упражнено от него или не. Даденото в решението на 5-членният състав тълкуване противоречи на целта на закона и се явява неприемливо. При безспорните данни по делото за наличен общ осигурителен стаж към 02.10.2012 г. от 30 години и 11 месеца, обжалваната от Данов заповед на директора на ОДМВР се явява правилна и законосъобразна и жалбата му против нея основателно е отхвърлена като неоснователна. При служебната проверка на обжалваното решение ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което касационната жалба против него се явява неоснователна. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на ОДМВР за присъждане на разноски. С оглед изложеното, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Данов да заплати на ОДМВР, сумата 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения обжалваното решение на АССО следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС