Решение № 2245 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2015 г.

Решение № 2245 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. С., в качеството й на процесуален представител на А. Г. А., представляващ "Атанасов груп" ЕООД, срещу решение № 1527 от 6.07.2015 г. по адм. дело № 931 по описа за 2015 г. на административен съд - В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски с молба, към която са приложени доказателства за осъществени такива. Постъпила е частна жалба от същото търговско дружество срещу определение № 2823 от 17.08.2015 г. по същото административно дело при АС-В., постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с което на органа по приходите са присъдени съдебни разноски в размер на 772.86 лв. Ответната страна по жалбите - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. оспорва същите като неоснователни чрез процесуалния представител юрисконсулт М. К. и депозирана писмена молба. Иска се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените отменително основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - В. е бил ревизионен акт № Р-08-1402111-091-01 от 10.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден частично с решение № 14 от 6.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Същият е издаден в резултат на съществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗКПО за отчетната 2008 г. С него на ревизираното дружество е определено задължение за корпоративен данък в размер на 25 432.86 лв. и лихва за забава в размер на 15 532.25 лв. В хода на ревизията е установено, че дружеството е извършвало търговия с горива и добиване на непреработена земеделска продукция чрез обработване на собствени и наети по договор за аренда земеделски земи. За ревизираната 2008 г. е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с деклариран счетоводен финансов резултат, данъчен финансов резултат, печалба, корпоративен данък, авансови вноски, преотстъпен корпоративен данък и внесен корпоративен данък. От фактическа страна след преглед на представени счетоводни документи и регистри, е осъществено преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат, като правното основание е чл. 78, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. В хода на ревизията е установено, че към 31.12.2008 г. по сметка 304 "Стоки" е налице наличност от 932 885.50 л газ пропан-бутан, на стойност 805 339.68 лв., в това число по подметка 304-1 Обект 1 "Газостанция" - 576 967.84 лв. на стойност 497 391.22 лв. и по подсметка 304-2 Обект 2 - 355 917.66 л на стойност 307 948.46 лв. От представените инвентаризационни описи за Обект 1 "Газостанция" е установена фактическа наличност от 576 967.84 л, в това число 570 000 л на отговорно пазене в "Интериор глас" ЕООД, а на Обект 2 е установена фактическа наличност - 355 917.66 лв., в това число 327 000 л на отговорно пазене в същото дружество "Интериор глас" ЕООД. Връчено е ИПДПОЗЛ, поради което то представя договор за съхранение от 1.10.2005 г., сключен с "Интериор глас" ООД и квитанция за плащане на наем. Представен е договор за съхранение от 1.10.2007 г. със същото дружество, кантарни бележки от 2008 г. и от 2011 г., приемо-предавателни протоколи за предадени количества при съхранителя, кантарни бележки, копие на талон на МПС за превоз на газ пропан-бутан и кантарни бележки от 2007 г., 2008 г. и 2011 г. Извършена е насрещна проверка на "Интериор глас" ООД, за което е съставен ПИНП от 17.11.2014 г. В хода на проверката това дружество също е предоставило двата договора приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, справка за получени количества газ пропан-бутан, счетоводни документи и регистри. Дадени са писмени обяснения и от управителите на двете търговски дружества, като са констатирани противоречия. Извършена е проверка и са съставени протоколи за това в базата на "Интериор глас" ООД в гр. Е., като е направена констатация, че там не се съхраняват активи, в частност и газ пропан-бутан, собственост на "Атанасов груп" ЕООД, не са намерени съдове "цистерни" и други, в които той да бъде съхраняван. Административният оран е приел, според събраните пред него доказателства, че договорът за съхранение от 2005 г., сключен между ревизираното дружество и "Интериор глас" ООД е придобил характер на договор за покупко-продажба през м. 12.2008 г., понеже съгласно чл. 11 от него, ако поисканото количество не бъде върнато, то следва да се заплати по пазарни цени към датата на поискването. На 30.12.2008 г. и 31.12.2008 г. количествата са заявени за възстановяване от ревизирания субект, а с уведомително писмо "Интериор глас" ООД се съгласява да заплати потребените от тях количества. Прието е също, че ревизираният субект е следвало да издаде фактура за продажба на газ пропан-бутан в размер на 609 200 лв по пазарни цени. Те са определени като средна продажна цена през м. 12.2008 г. според предоставена информация от "Л. Б." ЕООД. Административният орган е определил приходите от сделката в размер на 581 176.80 лв., с отчетна стойност на продадения газ пропан-бутан в размер на 525 739.60 лв. На основание чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат е коригиран в посока на увеличение със сумата на приходите в размер на 581 176.80 лв. и в посока на намаление на разходите в размер на 525 739.60 лв., които е следвало да бъдат отчетени през текущата година на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Така установеният данъчен финансов резултат за 2008 г. от стопанската дейност на ревизираното дружество е в размер на 357 711.70 лв., като данъкът възлиза на 35 771.17 лв., а след приспадане на внесения от 10 338.31 лв., този дължим за внасяне е в размер на 25 432.86 лв. Тази фактическа обстановка не се оспорва по делото, както е прието и от административния съд, който в мотивите си изрично е посочил какви доказателства са събрани, а именно договорите, обясненията на управителите на дружеството, кантарните бележки, приемо-предавателни протоколи и счетоводни документи, и регистри. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена, и заключението по нея е кредитирано изцяло от съда. Съдебният експерт е посочил какво количество гориво е предадено за съхранение по години - 2005 г., 2006 г. и 2008 г., като изрично е казал, че е потребено цялото получено количество. При това съдът е отграничил правилно основният спорен момент, а именно дали стойността на предаденото и невърнато количество газ пропан-бутан на и от "Интериор глас" ЕООД, което е потребено, представлява приход за ревизирания субект. За да се обоснове съдът е тълкувал договора за съхранение от м. 10.2005 г., като с оглед на договореното между страните че при поискване горивото следва да бъде върнато в определен срок, а при невъзможност за връщане - заплатено по уговорена цена, и след като горивото е потребено, и държателят на същото се е съгласил да заплати това потребено гориво, е налице договор за покупко-продажба. От осъществяването му са реализирани приходи, които следва да бъдат регулирани за ревизираната отчетна 2008 г., така както е направено от административния ревизиращ орган. Независимо какъв е характерът на договора, след като е налице прехвърляне на разпореждане със стоката, срещу което е получена цена, определена по размер според уговореното с него, са налице приходи, които самото ревизирано лице е следвало да съобрази. Касационният довод за неправилното определяне на тази цена не следва да бъде обсъждан, понеже се навежда като фактическо твърдение, съответно и като нарушение на съдопроизводствените правила от страна на административния съд, което първо съображение е недопустимо. Твърдяно такова нарушение при това не може да бъде съобразяване от настоящата касационна инстанция с оглед на тази фактическа обстановка по делото. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По повод на частната жалба следва да се направи уточняване, че са присъдени на ответната страна по жалбата пред административния съд съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 772.86 лв. Те са формирани с оглед определения с ревизионния акт материален интерес и изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 3 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция. В мотивите на определението съдът изрично е посочил данък в размер на 5 543.72 лв. и лихва за забава в размер на 3 313.58 лв. Предмет на контрол пред съда е бил ревизионния акт, с който са определени допълнителни задължения за корпоративен данък, поради увеличаване на финансовия резултат със сумата от 581 176.00 лв. Видно е от мотивите на издадените административни актове - ревизионен акт и решение на решаващия административен орган, че с тази сума на основание чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е регулиран данъчния финансов резултат за 2008 г. и е определено задължение за корпоративен данък за тази година, след приспадане на внесения от търговското дружество. Размерът за довнасяне на корпоративния данък за 2008 г. е 25 432.86 лв., като е начислена и лихва за забава в размер на 15 532.25 лв. Те формират и материалния интерес. Н. може да бъде споделен довода, че обжалването е само в частта на увеличаване на финансовия резултат за 2008 г. Обжалването е срещу ревизионния акт, с който той е определил дължимостта на определено публично вземане, съответно е формирал същото по основание и размер. По тези съображения определението е неправилно, но с оглед спазване на принципа за невлошаване положението на обжалващия (чл. 152, ал. 8 от ДПК), следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касацията следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция и чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция в размер на 1 758.95 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение